05-07-2013

България – печеливш или губещ от новата ОСП?

Преговорите по новата Обща селскостопанска политика на ЕС за 2014-2020 г. най-сетне приключиха след близо две години пазарлъци. Предстои формалното гласуване на промените, както и на общия бюджет на съюза от Парламента. В тристранния диалог (между комисия, парламент и земеделски министри) умишлено бяха пропуснати някои спорни детайли, по които окончателно решение тепърва предстои.

Що се отнася до България, номинално средствата за субсидии на площ се увеличават. От 2016 г. нататък, когато страната ни ще започне да получава пълния пакет директни плащания, в земеделските стопанства ще се вливат по предварителни оценки между 1,5 и 1,6 млрд. лв. на година. Новият начин на разпределение на този пакет предвижда следното:

40% базово плащане на площ
30% допълнително зелено плащане към базовата субсидия при спазване на определени изисквания (за сеитбооборот и поддържането на зелени зони)
до 13% за подпомагане, обвързано с производството
възможност за допълнителни средства за младите фермери, за фермери в необлагодетелствани райони, за допълнително подпомагане на първите хектари в стопанствата (с цел прехвърляне на повече средства към по-малките производители) и пр.

Предвид това разпределение, ръстът на субсидията на хектар едва ли ще се повиши с повече от 5-7 лв/ха за тези, които разчитат на базовото и зеленото плащане. В реално изражение (т.е. изчистено от очакваната бъдеща инфлация за ЕС-28), плащането на площ през 2020 г. ще се равнява приблизително на това от 2013 г. От това естествено ще „пострадат” основно зърнопроизводителите, но от друга страна натискът върху цената на земята и рентата ще отслабне. За сметка на това се създават условия за подпомагане на някои отрасли от животновъдството, зеленчукопроизводството и овощарството със средства от пакета за директни плащания. Това ще облекчи натиска върху държавния бюджет за тези отрасли, които към 2013 г. поглъщат над 100 млн. лв.

От подпомагането няма да могат да се възползват тютюна, маслодайната роза и лавандулата, птицевъдите и свиневъдите. Що се отнася до тютюна, съществува възможност страната ни да нотифицира помощ за сектора от националния бюджет, която трябва постепенно да намалява до 2020 г.

Категорично лошата новина за България е намаляването с близо 20% на средствата, които ще получи по ІІ стълб, или Програма за развитие на селските райони. Може да се каже, че по тази линия европейските средства за земеделие се разпределяха малко по-смислено и ефективно на базата на конкретни проекти и постигнати резултати.

Като цяло могат да се направят следните изводи:

новата ОСП дава повече възможности за „напасване” спрямо националните особености при разходването на средствата. От способността за задълбочен анализ, подробно планиране и прогнозиране на Министерство на земеделието ще зависи подбора на такива мерки, които поне донякъде да изгладят негативите от прилагането на директните плащания на площ през предходните седем години (по-подробно виж тук). Администрацията за момента не е показала подобен капацитет, а и всяко усложняване на работата ѝ ще доведе до по-тромави и скъпи процедури, за чието администриране плащат данъкоплатците. Същевременно не бива да се забравя, че никоя форма на планиране не може да замени благотворната роля на свободния, несубсидиран пазар.
Финансовото подпомагане на земеделието постепенно ще намалява своята роля. Тези, които са разчитали на постоянно увеличаване на субсидиите и включването на нови сектори в подпомагането, няма да бъдат устойчиви в дългосрочен план.
България може и трябва да играе по-активна роля в определянето на бъдещите политики на ЕС като настоява за равнопоставено третиране на нови и стари членки и ограничаване до максимум на непазарни политики като ОСП. Огромното конкурентно предимство на страната ни е, че все още не е станала напълно зависима от субсидиите в земеделието както ЕС-15 и земеделието ни би могло да се конкурира много по-добре на международните пазари без изкривяващите ефекти на селскостопанската политика на Общността.