България остава в рецесия

Предварителните данни за реалния ръст на БВП през първото тримесечие на 2010 г. не донесоха кой знае какви изненади. В унисон и с нашите собствени очаквания, спадът на БВП се оказа малко по-нисък, отколкото експресната оценка за БВП, публикувана по-рано, показваше. Според предварителните данни, излезли тази седмица, спадът на БВП на годишна база е 3,6% спрямо 4% от експресната оценка. Интересното е, че докато трите основни сектора в производствения метод за изчисление на БВП – селско стопанство (-1,3%), индустрия (-0,9%) и услуги (-1,2%) – показват сравнително малък спад в добавената си стойност на годишна база, големият спад на брутния продукт за тримесечието произтича от т.нар. корективи. Последните включват нето данъци върху продуктите, неприспадаем данък върху добавената стойност и мита върху вноса. Т.е. техния спад с 15,7% за първото тримесечие отразява рязкото намаление на данъчните приходи в началото на тази година.

От страна на търсенето също картината е позната – свито индивидуално потребление (спад с 5,7%) и продължаващ спад на инвестициите (с 14,9%, малко по-малък от експресната оценка). Колективното потребление – това на правителството – е единственият елемент от страна на разходите освен износа, който расте – с цели 5,1%. Т.е. данните за БВП още веднъж идват да покажат това, което вече знаем от статистиката за изпълнението на бюджета – сериозно свиване на данъчните приходи, но въпреки това фискална експанзия (увеличение на бюджетните разходи) през първото тримесечие на 2010 г.

Един особено интересен елемент в данните за БВП е публикуването за първи път на статистика за реалната промяна на БВП не само на годишна база, но и спрямо предходното тримесечие, като е използвано сезонно изглаждане на данните. Освен това, статистиката разпрати и графика със сезонно изгладени тримесечни данни за БВП в постоянни цени. От тази графика най-накрая научаваме нещо, за което до момента само можехме да гадаем, а именно, че в България технически рецесията е започнала през второто тримесечие на 2008 г.[1] За съжаление, точни данни за сезонно изгладения тримесечен ръст липсват за периода преди 1-вото тримесечие на 2009 г. Това, което можем да кажем на базата на наличните числа, обаче, е че българската икономика все още продължава да бъде в рецесия и през първите три месеца на 2010 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник: НСИ

 

Всъщност сезонно изгладените тримесечни данни за България донякъде развенчават мита, че в България рецесията е дошла с известно закъснение (от около 3-4 месеца). Според данните на Евростат, рецесията в Еврозоната, а и в целия ЕС също е започнала през второто тримесечие на 2008 г. Точно тогава наблюдаваме преход към отрицателен ръст на БВП спрямо предходното тримесечие, който остава такъв до 2-рото тримесечие на 2009 г. Но докато положителният ръст на икономиките в Еврозоната и ЕС на тримесечна база се възстанови от 3-тото тримесечие на 2009 г. нататък, в България все още се „радваме” на продължаваща рецесия. Възможните обяснения за това са много – сериозната криза в строителството, още плахото възстановяване на промишлеността, подтиснатото вътрешно търсене, което все още тегли надолу търговията на едро и дребно, слабата кредитна активност и т.н.

Така или иначе, оптимистичните очаквания на правителството за по-сериозен ръст на икономиката следващата година, който ще донесе бюджетни приходи и съответно ще намали бюджетния дефицит, може и да не се сбъднат. Възстановяването в България може да отнеме повече време и да се окаже доста по-плавно от очакванията. Най-доброто, което може правителството да направи, е да се придържа към консервативна бюджетна политика (т.е. разбирай балансиран бюджет или незначителен дефицит), която да не зависи от конкретната фаза на икономическия цикъл, в която се намираме. Другото е работа на реалната икономика.   

 


[1] Според техническата дефиниция на ‘рецесия’, стартът на последната се отчита при наличието на две последователни тримесечия с отрицателен ръст на БВП спрямо предходното тримесечие. 


Свързани публикации.