Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

България и еврото

Автор: Димитър Чобанов / 23.05.2008
Оцени тази статия:

Наскоро бяха оповестени докладите на Европейската комисия и на Европейската централна банка за конвергенцията между отделните страни. Те имат за цел да представят текущото състояние на икономиките и готовността им да приемат еврото като законно платежно средство. Заключенията в тези доклади са, че България все още не покрива заложените критерии и по тази причина формалното членство в Еврозоната няма да се случи скоро.

Факторите, от които зависи този процес, са няколко. На първо място това са т.нар. критерии от Маастрихт, които обхващат публичните финанси (бюджетно салдо и публичен дълг), темпа на инфлацията, лихвените проценти и валутния курс. България изпълнява критерия за бюджета, тъй като от няколко години насам се поддържа бюджетен излишък[1]. Това позволява натрупване на фискален резерв, който се използва за обратно изкупуване на публичен външен дълг. По тази причина равнището на държавния и държавно гарантирания дълг през 2007 г. е 18.2% от брутния вътрешен продукт[2], което е една от най-ниските стойности за страните от Европейския съюз (ЕС). Единствено Балтийските страни, Румъния и Люксембург са с по-ниско отношение дълг/БВП[3].

Следващият критерий, който изпълнява България, е за лихвените проценти - доходността по 10-годишните държавни ценни книжа. Средната стойност през разглеждания период е 4.7%, докато референтната е 6.5%. Този критерий е свързан с устойчивостта на публичните финанси, които са основен фактор за възприятието за риск и съответно доходността по емитираните от българското правителство ДЦК. До средата на 2006 г. спредът спрямо ДЦК на държавите от Еврозоната се понижава, като отразява доверието на инвеститорите в макроикономическите перспективи на страната. След това външните дисбаланси и кризата на международните финансови пазари допринасят за увеличаването на спреда, но това не възпрепятства изпълнението на критерия.

Инфлацията представлява проблем за България в момента, тъй като средният темп за разглеждания период (април 2007-март 2008 г.) достига 9.4%, измерен чрез хармонизирания индекс на потребителските цени. Тази стойност далеч надхвърля референтната от 3.2%. Нещо повече - през април 2008 г. темпът на нарастване на цените продължава да се покачва и достига 13.4%. Това предизвиква недоволство сред някои обществени групи, които се стремят да извлекат изгода чрез поставянето на искания за различни облекчения.

Политиката на правителството в случая е насочена към постигане на бюджетен излишък. Логиката е, че изземването на повече средства от икономиката, отколкото са държавните разходи, ще понижи разполагаемите доходи и оттам търсенето, което ще забави темпа на инфлация. Ефектите върху предлагането обаче не са еднозначни. По този начин се ограничават възможностите за инвестиции и за създаване на по-голям производствен капацитет.

Освен това Българската народна банка повиши минималните задължителни резерви до 12% през септември 2007 г., което има за цел понижаване на темпа на нарастване на вътрешния кредит и оттам - на паричната маса в икономиката. Обаче, ефектът върху кредитите е по-силен поради увеличаването на основните лихви на ЕЦБ, което се очаква да продължи и през 2008 г. поради по-високата от целевата инфлация в Еврозоната.

Като цяло се очаква изпълнението на критерия за инфлацията да продължи да бъде проблем и през следващите години, което ще се обуславя до голяма степен и от недостатъчната конкуренция на българския пазар в някои сектори, позволяваща по-бързо нарастване на цените и извличане на монополни печалби.

Последният критерий, който също не е изпълнен, е за стабилността на валутния курс на лева спрямо еврото. Причината за това е формална. Това не може да се случи, докато България не бъде приета в т.нар. Валутно-курсов механизъм 2. След датата на приемането е необходимо да се запази стабилността на курса в рамките на интервал от +/-15% спрямо централния паритет. Поддържането на валутния борд ще гарантира това, но процедурата изисква да бъде одобрено членството във ВКМ2.

Освен посочените критерии съществува и друга формална пречка пред присъединяването към Еврозоната. Според становището на ЕК Законът за Българската народна банка не е напълно съвместим с европейското законодателство, въпреки че последните поправки в него са направени в средата на 2007 г., когато България вече е член на ЕС. Проблемните области са относно емисиите на банкноти и монети, гладкото функциониране на платежните системи, одобрението от страна на ЕЦБ преди участието на представители на БНБ в международни финансови институции, одита от независими външни одитори, институционалната и личната независимост и забраната за финансиране на бюджета. Всички тези области изискват промени в ЗБНБ, които трябва да се случат в кратки срокове.

Като цяло докладите на ЕК и ЕЦБ не са изненадващи по отношение на изпълнението на формалните критерии. Недостатъците в Закона за БНБ трябва да се поправят, за да не могат да бъдат използвани като аргумент срещу страната. Изпълнението на критерия за инфлацията остава основно предизвикателство, но непосредствената задача трябва да бъде провеждането на целенасочени и разумни действия за приемането на България във Валутно-курсовия механизъм 2. Досега не е постигнат успех в тази област, което все повече забавя приемането на еврото като законно платежно средство в страната и лишава българската икономика от ползите от това.



[1] Дания, Финландия и Швеция имат по-висок бюджетен излишък спрямо брутния вътрешен продукт.

[2] Референтната стойност е 60% публичен дълг спрямо БВП.

[3] Данни на Евростат.