Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Бъдещето на винарския сектор или защо България няма да стане Калифорния

Автор: Адриана Младенова / 16.12.2006
Оцени тази статия:
През миналата седмица бяха приети на второ четене промени в Закона за виното и спиртните напитки, според които се въвежда такса за създаване на винени лозя и за утвърждаване на качествени вина. Размерът на таксите ще се определи с тарифа на Министерски съвет.

Причините за въвеждането на такси не са изяснени в мотивите към проекта за изменение на съществуващия закон. Но за да се анализира конкретно отражението им върху сектора, доколко ще се окажат рестриктивни за развитието му, трябва да е ясно какъв ще бъде размерът на таксите. При всички положения таксите увеличават производствените разходи и влияят негативно върху решението за инвестиране в създаването на винени лозя и производство на качествени вина.

Промените в закона предвиждат и въвеждането на режим за служебна регистрация на стопанства с винени сортове лозя. Регистрацията на лозови масиви към момента е задължително, но при неустановена собственост на земята, пустеещи земи или поради други причини част от наличните лозови масиви не са регистрирани. Чрез служебната регистрация се цели “попълване на лозарския регистър” на страната, както е записано в мотивите към проекта за промяна на закона. Това е един от ангажиментите на България във връзка присъединяването й към ЕС. Наличието на попълнен лозарски регистър до началото на 2007 година е необходимо, защото след тази дата няма да могат да се създават нови масиви с винени лозя в страната, а само на мястото на стари изкоренени такива или от Националния резерв. Това се налага поради наличието на квоти в рамките на ЕС, чрез които се разпределят и ограничават лозовите масиви сред страните-членки. За България са предвидени 153 хил. хектара лозови масиви. Целта на ЕС е позната: да не се допуска свръхпроизводство и от там намаление на цените на продуктите. Този мотив, обаче, отстъпва на пазарната логика. При наличието на свободен пазар свръхпроизводство не може да има за продължителен период, защото икономиката винаги се стреми към равновесие. В същото време външните ограничения и регулации създават дисбаланси и водят до необходимостта от последващи интервенции. Точно това се случва в момента на европейския пазар на вина.

В средата на 2004 г. е приета “ Национална стратегия за развитие на лозарството и винарството в Република България”(1) . Въпреки че стратегията като цяло обхваща един значителен период от време (2005 - 2025 г.), през който ще се сменят основните параметри на бизнес средата и на сектора, направен е опит да бъдат очертани основните проблеми и препятствия пред развитието на сектора, както и възможните мерки за преодоляването им. В експертния анализ сред слабите страни на лозарството в страната са посочени и следните въпроси:

  • затруднена регистрация на лозарските стопанства

  • липса на финансиране в лозарството и липса на национален бюджет за промоция на винарския сектор

  • необходимост от уедряване на собствеността на земята

В стратегията е идентифициран проблемът с регистрацията на стопанствата, т.е. имплицитно се признава, че разрешителните режими и бюрократичните процедури са пречка пред развитието на сектора. Секторът е силно регулиран не само чрез режима на регистрация, но е н еобходимо и издаването на права за създаване на лозя, съществува и списък с признатите винени сортове, които могат да бъдат отглеждани от производителите. За научни експерименти и селекция се иска разрешението от Националната винаро-лозарска камара за засаждането на сортове лозя, които не попадат в сортовата листа на страната.

Държавното финансиране и заделянето на средства от националния бюджет за реклама на българското винопроизводство не са добра идея, защото средствата няма да бъдат изразходвани максимално ефективно и няма ясен критерий кои следва да бъдат печелившите от подобна кампания и на каква база ще се разпределят облагите. Във всяка една стратегия, която пишат държавните чиновници по различни теми и сектори, се обосновава искането на повече средства за “промоциране”, “развитие”, “подпомагане” на сектора или дейността, за която се пише стратегията. Желанието да се харчат чужди пари е неразделна част от поведението на държавните служители.

Въведените такси противоречат на изводите в стратегията, защото чрез тях дефакто се увеличават разходите за производителите и не се облекчава средата за правене на бизнес. Вместо да се търсят решения чрез държавно финансиране на сектора, трябва да се минимизира изземването на средства от страна на държавата от предприемачите и така ще им останат повече средства за промоциране и рекламиране на дейността им.

Друга мярка, предвидена в стратегията, е “разработване на работеща схема за комасация на земята”. На първо място трябваше да се създаде кадастър на земеделската земя и имоти, но изграждането му все още се бави, въпреки че се финансира от Световната банка. За да се създаде функциониращ пазар на земя и естественият процес на комасация да протече по-бързо, е необходимо наличието на информация за имотите, площите, границите и собствениците им.

Регламентите на ЕС за винопроизводство

Общата селскостопанска политика (ОСП) на Евросъюза налага забрана за ново засаждане на лозя в страната до 2010 г. Ще могат да се получават само права за презасаждане (когато се изкорени старо лозе) или засаждане от Националния резерв. Европейската комисия е отпуснала права за ново засаждане в размер на 1,5% от общата лозарска площ на страната, което се равнява на 2295 хектара и те са част от Националния резерв.

Несъмнено чрез политиката на ОСП се защитават интересите на страни, които имат традиция във винопроизводството и съответно влияние върху политиката на Евросъюза. Най-големите производители на вино в ЕС, които получават и най-много средства за развитие на сектора по линия на ОСП, са Франция, Италия и Испания. Заявяването на квоти при засаждането на лозята влияе директно върху предлагането, а от там и на целия пазар на винени и спиртни напитки на единния европейски пазар.

Въпреки регулациите в рамките на Евросъюза и спрямо трети страни– производители на вино, от няколко години се наблюдава свръхпроизводство на трапезно вино. Европейската комисия дори е започнала да плаща на фермерите да изкореняват лозята си или вместо евтино трапезно вино да произвеждат промишлен алкохол. Проблемите идват поради натиска от внос от Австралия, Нова Зеландия и други страни, които често предлагат по-добро качество на по-ниска цена. Очаква се реформиране на винарския сектор в ЕС, но не по пътя на неговата либерализация, а затягане на контрола и регулациите. Фермерите искат повече средства, за да могат да модернизират производството си и да се конкурират успешно. Не се разпознава, че основните проблеми в индустрията идват главно поради субсидиите и регулациите, които възпират производителите от търсенето на пазарни решения за по-голяма ефективност. На фона на ограниченията в производството, субсидиите, регулациите и изкривените стимули в сектора на винопроизводство в ЕС, става ясно, че разчитането на помощи не е печеливша стратегия за отрасъла.

 

------------------------------------

(1) Стратегията е достъпна на сайта на Министерство на земеделието и горите.