Бъдещето на ДДС – между икономическата логика и томболите

От въвеждането му в България, данъкът върху добавената стойност (ДДС) се превърна в мерило на борбата между финансовите измамници и данъчните власти. Неизменна част от този процес са най-различни идеи и схеми, които биха намалили данъчните измами, изкарвайки сивия бизнес на светло и стимулирайки отчетността на сделките.

Една от популярните идеи, възродена в някаква форма напоследък, е свързана с потребителски натиск върху бизнеса за издаване на касови бележки – т.е. за отчитане на обороти. Възможните вариации са много, но всички те разчитат на следната проста логика: ако крайният потребител може да спечели нещо, изисквайки фискален бон от търговците, то най-вероятно част от хората, които сега нехаят за това дали продавачите плащат данъци, ще променят нагласата си. Оттам, ще се регистрират повече облагаеми обороти, т.е. данъчната основа за ДДС ще се повиши.

Един подход е да се възстановява част от платения ДДС според покупките по касови бележки, друг е бележките да се включват в томбола, като данъчните власти финансират наградния фонд.Икономическия ефект от подобна стъпка е ефективно намаляване на данъчната тежест на ДДС. Това облекчение обаче не се разпределя равномерно върху всички потребители. За томболите този ефект е очевиден – не всеки от участващите ще спечели, т.е. ще “спести” от данъка. Същото обаче се отнася и за възстановяването по бележки – не всички имат време да събират документи, а после и да се занимават с участие в някаква административна възстановителна процедура. Въпросът е каква цел се преследва с подобни идеи: по-висока събираемост или намаляване на данъчната тежест.Трябва да е ясно, че подобни отстъпки от данъка ще важат само за транзакции, които са отчетени, и следователно – обложени с ДДС. В този смисъл идеи от подобен тип дават данъчно намаление само на тези потребители, които купуват от търговци, отчитащи своите продажби и плащащи ДДС. Вероятно те ще имат ефект точно в посока на леко преместване на търсенето към “светлите” продавачи, за сметка на тези, които не искат да отчитат приходи дори ако това означава да губят клиенти. Но инициативи от такъв порядък не могат да променят съществено ефектите на облагането с ДДС като цяло за бизнеса, както и за стимулите за данъчни измами.Като начало, ДДС наистина е най-тежкият данък, понасян от българските данъкоплатци. За 2004 г. държавата е събрала 3,9 млрд. лв., или повече от 10% от брутния вътрешен продукт, създаден в икономиката.

Теорията на публичните финанси може и да определя ДДС като “данък върху потребителя”, но икономическата логика подсказва, че в крайна сметка и този данък отнема част от дохода, който иначе би останал или в потребителя, или в производителя, а най-вероятно – по-малко и у двете страни. С други думи, без ДДС (или с по-ниска ставка) щяхме да имаме по-ниски цени при повече произведени и продадени стоки и услуги. Следователно приоритетите на данъчните реформи не могат просто да избягват облекчаване на тежестта на ДДС, и да се ограничават само с други данъци.От гледна точка на бизнеса, тежестта на ДДС е по-висока от тежестта на корпоративния данък. Тъй като за почти всички стоки и услуги един производител не може директно да прехвърли цялото ДДС върху потребителя – най-малкото, защото по-високата цена ще намали търсенето на продукта – то данъкът се превръща в отнемане на част от “добавената стойност” на дейността. Тази стойност включва и вложения труд, т.е. ДДС облага косвено и разходите за заплати (които после допълнително се облагат с осигуровки и подоходен данък). Затова едно намаление на ставката по ДДС ще има ефект върху бизнес сектора, подобно на вече неколкократно намалявания корпоративен данък върху печалбите.От друга страна, колкото е по-висок един данък, толкова са по-високи стимулите за неговото избягване. Както стана ясно по-горе, за много дейности ДДС е по-тежък от корпоративния данък, така че усилията на предприемачите естествено са насочени към укриване на приходи, или “раздуване” на разходите чрез използване на канали за ДДС разходни фактури. Ако правителството вярва, че намалените ставки за осигуровки, подоходен и корпоративен данък ограничават сивата икономика, същата логика трябва да важи и за ставките по ДДС.Вярно е, че като най-голям източник на приходи в бюджета ДДС е важен за поддържане на цялостната бюджетна стабилност. Но трябва да си спомним, че в края на 2003 г. правителството успя с планирани 3,3 млрд. от ДДС да “върже сметките”, т.е. разходите в Бюджет ‘2004 можеха да се покрият със ставка от около 17% – останалите 3% до 20% допринасят за излишъка в бюджета.Трябва да е ясно също, че ограниченията заради членството ни в ЕС са все още далеч като размер на ставката – всяко ниво над 15% ще е приемливо, а 5 пункта намаление в ставката означават 1 млрд. лв. повече в бизнеса и домакинствата.

Накрая, връщайки се към проблема с ДДС измамите, не трябва да забравяме негативния ефект на самия механизъм на действие с ДДС, а именно – възможността за възстановяване на ДДС кредит. За подоходните данъци стимулите са да се намали плащането към бюджета, но няма как ако не извършваш дейност да получиш реални пари от държавата. За ДДС обаче това не е така: т.нар. вериги за източване на ДДС са създадени за да взимат от бюджета. Колкото е по-висока ставката, толкова повече средства подобни престъпни организации могат да печелят “от въздуха”. Това ни отвежда до два извода: че ефектните PR инициативи с томболи и събиране на бележки едва ли ще навредят на ДДС измамниците-професионалисти, и че все по-наложителна става нуждата от общо намаление на ставката.