Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

БВПпрез деветмесечието

16.12.2006
Оцени тази статия:

В началото на седмицата Националният статистически институт публикуваданни за брутния вътрешен продукт (БВП) през третото тримесечие на и запървите девет месеца на 2004 г. Според тези все още предварителни данниреалният растеж на БВП е съответно 5,8% и 5,7%, а брутната добавена стойност(БДС) нараства реално с 5,5% и 5,7%.

Тези данни показват един добър реален растеж на БВП, причината за коготое частният сектор. БДС на частния сектор през тримесечието нараства с 9,7%спрямо същия период на миналата година, докато заетостта с около 7,7%. Следователнореалното нарастване на производителността на труда, измерена като отношениена БДС към заетостта, е около 1,8%. За съжаление ситуацията в обществениясектор е по-неблагоприятна. Тук БДС намалява реално с 9,1%, докато заетостта– с около 5,5%. Следователно производителността на труда в обществения секторнамалява с около 3,8% през третото тримесечие на 2004 г. спрямо същото на2003 г.

Какво се случва в отделните сектори по отношение на производителносттана труда? Тук най-значителен ръст се наблюдава при селското стопанство,където има нарастване от 6,9% и след това се нареждат секторът на услугитес ръст от 2,1% и индустрията – 1,2%. Все пак, трябва да отбележим, че през2003 г. имаше сравнително лоша реколта и се наблюдаваше спад в производствотов аграрния сектор – т.е. по-скоро имаме възвръщане към нормалните нива отколкотонякаква трайна тенденция за по-бързо развитие на селското стопанство.

Ако разгледаме съответните показатели за деветмесечието отново се получава,че най-висок ръст на производителността на труда е реализиран в селскотостопанство – 3,9%, а в индустрията и услугите той е съответно – 1,9% и 27%.Тези стойности не са особено високи като имаме предвид, че според Евростатравнището на производителността на труда в България e около 1/3 от тазив разширения Европейски съюз (ЕС 25). Разбира се, трябва да отбележим, чеизмерителят, който използваме, дава приблизителни данни, тъй като не отчитавложения капитал. По този начин, особено в капиталоемките отрасли, когатокапиталът нарасне ще имаме и много по-високи резултати по отношение на производителносттана труда, въпреки че тя е възможно да не е нараснала изобщо.

Друга позиция, на която трябва да обърнем внимание, са корективите. Тенарастват реално със 7,6% през тримесечието като значителен дял се отнасядо услугите на финансовите посредници, които растат с 32,5%. Позиция, отчитанав корективите, която отбелязва значителен растеж са и митата върху вноса– 19,7% въпреки намаляващите мита по търговията с ЕС. Това развитие отразявапо-високите цени на петрола, които влияят позитивно на приходите от митаи съответно са една от причините за реализирането на преизпълнение на приходии за излишък в държавния бюджет.

Коя е основната причина за икономическия растеж през 2004 г.? На първомясто това е ръстът на кредитирането. Той дава възможност на икономическитеагенти да финансират повече свои начинания, голяма част от които до настоящиямомент са успешни. По-благоприятната кредитна политика се изразява в двенаправления – повече отпуснати кредити и по-ниски лихвени проценти и съответнопо-ниски разходи за фирмите и гражданите по-обслужване на задълженията им.Засиленото кредитиране се дължи основно на търговските банки, но нарастващароля имат и небанковите финансови институции като лизинговите компании,а освен това много фирми се ориентират към кредитиране директно от чужбинаи доказателство за това е нарастването на частния външен дълг.

Друга причина за оживената икономическа активност в страната е ускоряванетона приватизацията. През годината са продадени 2.54% от държавните активи– приблизително колкото сумата от предходните две години, с което приватизиранитедостигат 57.4% от всички държавни активи. Както посочихме и по-горе частниятсектор е много по-ефективен от обществения при разпределението на ресурситеи колкото повече нараства делът на частната собственост толкова по-добрипредпоставки се създават за растеж на икономиката. Според последните данничастният сектор създава вече над ? от брутната добавена стойност, като тозидял постоянно се разширява.

Друга важна причина за растежа е поддържането на стабилни и нарастващистойности на преките чуждестранни инвестиции и като цяло по-големият притокна капитали в страната. Българската икономика се характеризира с недостатъчноравнище на капитала и поради това е необходим постоянен входящ поток, койтода допринася за доброто развитие. От своя страна, преките чуждестранни инвестицииносят със себе си въвеждането на нови технологии и по-добро управление накомпаниите, където са насочени, което допълнително усилва положителнотоим влияние.

Положителното развитие се изразява и в нарастването на общите инвестициис около 12%. Този растеж обаче, е по-нисък отколкото през същия период на2003 г., което би могло да повлияе на икономическата активност в бъдеще.По принцип растежът на инвестициите е по-висок от растежа на БВП и го предхождаи намаляването му би могло да означава по-нисък растеж на БВП през следващитепериоди.

От друга страна факторите, които най-силно въздействат в момента като ръстътна кредитите имат по-скоро временен характер и не обуславят устойчиви високитемпове на растеж. Ръстът на кредитите се дължи най-вече на паричната политикана Европейската централна банка и в по-малка степен на тази на Федералнатарезервна система на Съединените щати, които поддържат ниски лихви с целстимулиране на икономическата активност. Именно това се случва в България,тъй като паричната политика тук следва като цяло тази в Еврозоната. Самоче вече се получават сигнали за затягане на тази политика – в България сепредприемат мерки за ограничаване на растежа на кредита, и по-важното –в Съединените щати от няколко месеца започна постепенното повишаване натаргетирания лихвен процент. За Еврозоната това може би няма да бъде в силав до края на следващата година, но рано или късно повишаването на таргетираниялихвен процент ще доведе до неблагоприятни последици за растежа.

Въпросът тогава е как да се запазят и дори да се ускорят темповете на растежна икономиката без това да зависи толкова силно от цикличните фактори. Еднавъзможна политика е предлаганата от ИПИ – значително намаление на прекитеданъци, включително въвеждане на нулев данък върху реинвестираната печалба,ограничаване на държавните разходи и преразпределението през бюджета, преминаванекъм частно пенсионно и здравно осигуряване, приключване на приватизацията,дерегулация и либерализация на икономиката и т.н. Тези и други такива меркисъществено ще увеличат стопанската свобода за индивидите, които сами щевземат решения и съответно ще поемат отговорност за своя избор. Тогава Българияби могла да постигне това, което се случва например в Хонконг и Сингапур,които заемат първите места в индексите за икономическа свобода и чиито БВПнараства с над 7% за достатъчно дълъг период от време.

 

   

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).