Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

БВП през второто тримесечие на 2007 г.

Автор: Димитър Чобанов / 21.09.2007
Оцени тази статия:

Националният статистически институт оповести официално предварителни данни за националните сметки за второто тримесечие и първата половина на 2007 г. Продължава тенденцията брутният вътрешен продукт да нараства реално с над 6% на годишна база.

Факторите, които определят това позитивно развитие, са свързани с разширяването на стопанската свобода в страната през последните няколко години. Свидетелство за това са резултатите от последната класация на института „Фрейзър", в която България се изкачва с 9 места нагоре спрямо миналата година. Ключовите аспекти на стопанската свобода са доброволната размяна, наличието на конкуренция, неприкосновеността на частната собственост, ограничената намеса на държавата и стабилните пари. Тези елементи водят в дългосрочен план до високи средни доходи в дадена страна, по-висок стопански растеж, повече инвестиции, ниска степен на корупция, по-голяма продължителност на живота и ниска детска смъртност.

Реформите в данъчното облагане през последните няколко години са съществени за позитивното развитие. Те са насочени към понижаване на ставките по преките данъци, за да се компенсира повишаването на тези по акцизите, което се налага от законодателството на Европейския съюз. Все пак понижените ставки по данъка върху печалбата, върху личните доходи и осигуровките стимулират хората да работят повече, тъй като така запазват по-голяма част от генерирания от тях доход. От друга страна се разширява и данъчната база, тъй като разходите за укриване на данъците се понижават.

Ефектът от тези мерки може да се забележи също в повишената официална заетост, която намира израз както в откриването на нови работни места, така и в деклариране на по-близки доходи до действителните им размери. Резултатът е увеличение на приходите в бюджета над предвидените по програма и голям излишък, въпреки че държавните разходи също се увеличават. Като цяло през 2007 г. беше възможно ставките по преките данъци да се намалят повече (особено облагането на труда), без да се постави под съмнение фискалната стабилност.

Реформите на останалите елементи на стопанската свобода за съжаление силно се забавиха или изобщо не се случват напоследък. Правото на собственост все още не е добре защитено, държавата видимо или прикрито се намесва на някои пазари като защитава монополната позиция на определени фирми и в крайна сметка пречи на конкуренцията вместо да я насърчава. Резултатът от това е неоптимално разпределение на ресурсите и по-нисък растеж от потенциално възможния.

Данните показват, че БВП нараства реално с 6.6% за второто тримесечие и 6.4% за полугодието. Брутната добавена стойност се повишава реално съответно с 8.7% и 8.2%, което е най-високото повишение след 1998 г. Приносът за това е на индустрията (реален растеж за полугодието от 9.1%) и на услугите (8.8%), докато аграрният сектор отново реализира спад на продукцията (от 2.3% за полугодието спрямо съответния период на 2006 г.). Това развитие е резултат от инвестициите и натрупването на капитал в съответните сектори, докато при аграрния сектор такива процеси все още не се случват в необходимата степен. Нещо повече - дори очакванията за получаване на субсидии от Европейския съюз изглежда не водят до позитивни резултати, макар че естествено като причина за текущите данни могат да се посочат и неблагоприятните климатични условия през 2007 г. Все пак липсата на инвестиции води до ниска ефективност на производството, което означава ниски добиви и възможности за печалба.

Крайното потребление леко понижава дела си в БВП, като нараства в реално изражение с 6% за полугодието. Инвестициите допринасят в най-голяма степен за растежа на БВП като реалното им нарастване за този период е 29.6%, което означава, че се през второто тримесечие се наблюдава известно забавяне на реалния растеж до 24.7% спрямо 35.9% през първото тримесечие .Този процес вероятно ще продължи, което ще се изрази в понижение и темпа на нарастване на БВП като цяло.

Данните за националните сметки като цяло не представляват изненада. Известното ускоряване на реалния растеж може да се разглежда като добра новина, но вероятно е временно явление. Важно е да се установи до каква степен това е устойчив процес и съществуват ли политики, които биха могли да повишат дългосрочния потенциал на икономиката да се развива. Реформирането на публичните разходи би имало точно такъв ефект като трябва да се обърне внимание на разходите за образование, здравеопазване, вътрешна и външна сигурност и за администрацията. Заедно с това благоприятно въздействие биха имали мерките, насочени към по-нататъшното либерализиране на отделни отрасли, намаляване на регулативната тежест и като цяло - създаване на предпоставки за лесно навлизане и излизане от определен бизнес. Това е един от възможните пътища за ускоряване на икономическия растеж и нарастване на доходите на българите.