БВП през първото тримесечие на годината

Националният статистически институт оповести предварителните данни за брутния вътрешен продукт през първото тримесечие на 2008 г. Произведеният БВП е 13 483.5 млн. лв., а брутната добавена стойност е 10 946.8 млн. лв. Реалният растеж на БВП е 7%, а на БДС – 7.6%.

Наблюдава се ускоряване на темпа на стопански растеж спрямо миналата година, когато БВП се повиши в реално изражение с 6.2% средногодишно и с 6.9% през последното тримесечие. Това се случва на фона на забавения растеж в Европейския съюз от 2.2% и в Еврозоната – 1.9%[1] за първата четвърт на годината. В рамките на ЕС единствено в Словакия (8.7%) и в Румъния (8.2%) темпът на растеж превишава този в България. В Балтийските страни, които доскоро бяха сред най-бързо растящите икономики не само в Европа, но и по целия свят, растежът се забавя, като в Естония той е 0.1%, в Латвия е 3.3%, а в Литва – 6.9%, докато преди това е бил съответно 4.8%, 8.1% и 8%. Следователно може да се твърди, че българската икономика се развива добре в началото на 2008 г. въпреки световната финансова криза.

Основен принос за това имат отраслите от индустрията и услугите. Добавената стойност в услугите нараства реално с 8.3%, докато в индустрията – със 7.7%. Най-динамично се развиват (според индекса на промишленото производство) добивът на неметални материали и суровини, издателската и полиграфическа дейност, производството на машини, оборудване и домакински уреди, производството на радио-, телевизионна и съобщителна техника и на превозни средства без автомобили, както и събиране, пречистване и разпределение на вода. Същевременно по-традиционни отрасли като производството на тютюневи изделия, на текстил и изделия от текстил, на канцеларска техника и на химични продукти бележат спад на производството от над 10%, което се отразява и върху стопанския растеж. Като цяло аграрният сектор продължава негативната тенденция от предходните тримесечия, като брутната добавена стойност от него се понижава с 1.6%.

Съществен принос за високия растеж има бързото развитие на банковата система, която увеличава печалбата си вследствие на нарасналия размер на вътрешния кредит и ниския процент на необслужваните заеми. Добавената стойност на сектора финанси, кредит, застраховки; операции с движимо и недвижимо имущество и бизнес услуги реализира висок растеж, като другият най-динамичен сектор е строителството.

Статистическите данни за БВП се основават на прилаганите два независими подхода за оценка. Според метода на крайното използване този показател се разпределя на крайно потребление, бруто капиталообразуване и външнотърговско салдо. Крайното потребление нараства с 4.7%, като това се дължи на индивидуалното, което расте с 5.7%. За разлика от него колективното потребление се свива в реално изражение с 5.8%. Като цяло растежът на БВП трайно изпреварва този на потреблението, което е признак, че то не е единствената движеща сила в икономиката. Като друг много важен фактор трябва да се посочи нарасналото производство в резултат от засилената инвестиционна активност през последните години.

Инвестициите, измерени чрез брутообразуването в основен капитал, се повишават реално с 15.5%, което представлява ускорение с 1 процентен пункт спрямо предходното тримесечие, но забавяне с 6.2 процентни пункта спрямо средната стойност за 2007 г. Инвестициите нарастват въпреки кризата на световните финансови пазари, поради която се оскъпява привлеченият ресурс и някои проекти вече не са печеливши. Това е възможно да наложи ликвидация на някои от тях и пренасочване на средствата за по-ефективна употреба. Тоест вероятно забавеният растеж е по-скоро признак на стабилизиране и намаляване на непродуктивните инвестиции. В рамките на годината те повишават размера на БВП, но в по-дългосрочен аспект не генерират печалба. В този смисъл това не трябва да се разглежда като неблагоприятно развитие.

Приносът на външният сектор за растежа е по-слабо негативен поради изпреварващия растеж на износа спрямо вноса. Реалният растеж на износа е 9.2%, докато този на вноса е 5.8%. Трябва да се има предвид обаче значително по-ниската база на износа, което означава на практика, че външнотърговското салдо се понижава спрямо първото тримесечие на 2007 г. Вносът на стоки и услуги достига 93% от БВП, докато износът е 65.3%, тоест българската икономика става все по-отворена. Брутните спестявания слабо се повишават до 14.9% от БВП на годишна база[2], но това не е достатъчно, за да се понижи дефицитът по текущата сметка на платежния баланс[3].

Като цяло данните за брутния вътрешен продукт показват позитивно развитие. Възможните рискове пред икономиката са свързани до голяма степен с фактори като цените на горивата поради твърде високата енергийна интензивност, която е почти 8 пъти по-висока спрямо среднота стойност за Европейския съюз. Освен това зависимостта от вносни суривини също е силна, което води до увеличаване на производствените разходи и може да повлияе върху конкурентоспособността на фирмите. Все пак до момента няма доказателства, че тази конкурентоспособност се влошава, и въпреки забавянето на икономическата активност износът продължава да расте. Нещо повече, възможно е това дори да допринесе за повишаване на търсенето поради пренасочване на потреблението към стоки с по-ниски цени, каквито са произведените в България.

[1] Данни на Евростат.

[2] Брутните спестявания представляват разликата между брутния национален разполагаем доход и крайното потребление.

[3] Салдото по текущата сметка е еквивалентно на разликата между спестяванията и инвестициите в страната.