Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

БВП през първото тримесечие на 2007 г.

Автор: Димитър Чобанов / 22.06.2007
Оцени тази статия:

Наскоро Националният статистически институт оповести предварителни данни за брутния вътрешен продукт (БВП) и неговите компоненти през първото тримесечие на 2007 г. Продължава тенденцията за реален растеж от над 6%, което показва стабилен темп на развитие на българската икономика.

Сериозната ревизия на данните, която предхождаше резултатите за националните сметки през 2006 г., като цяло не промени съществено анализа за събитията в макроикономически аспект, които се случват през последните няколко години в страната. Все пак тя представлява добър урок за икономическите анализатори, че предварителните данни биха могли да доведат до не съвсем точна интерпретация на някои процеси. Освен това ревизията до голяма степен затруднява и моделирането и прогнозирането, тъй като е налице прекъсване на публикуваните динамични редове, защото данните преди 2002 г. все още не са коригирани.

Реалният растеж на БВП достига 6.2%, докато този на брутната добавена стойност е 7.7%. Този темп на изменение на БДС е рекордно висок, като за това допринасят най-вече индустрията и услугите, които нарастват съответно със 7.6% и 8.1% в реално изражение. Това намира израз и в промяната на структурата на добавената стойност, при която делът на индустрията се повишава с 1.3 процентни пункта за сметка на услугите и аграрния сектор, чиито дялове се понижават с 1 и с 0.3 процентни пункта.

За първи път от 2004 г. насам добавената стойност в аграрния сектор реално нараства, което може да се приеме като признак за съживяването му. Като съществен фактор за спада в продукцията през 2005 се изтъкват неблагоприятните климатични условия, които обаче не бяха причината за негативното развитие през следващата година. Липсата на инвестиции и по-дългосрочна стратегия поради недобрия мениджмънт, както и разпокъсаността на земята допринасят за спада в производството, което трудно се конкурира с това от съседните на България страни. През миналите години това беше мотив да се въвеждат мита върху вноса на земеделска продукция, които имаха за цел да "защитят" родното производство. От началото на 2007 г. обаче, поради членството в Европейския съюз, такива мита не могат да се налагат, което принуждава българските производители да се опитат да бъдат по-ефективни. Това ще повлияе блогоприятно в по-дългосрочен план, но от друга страна очакваните субсидии от европейските фондове могат да имат противоположен ефект. Все пак до някаква степен те ще съдействат за привличане на инвестиции в аграрния сектор, което може да подобри състоянието му.

Индустрията и услугите продължават да се развиват стабилно, като услугите отново носят най-голяма част от добавената стойност в икономиката. Логично е и в тези два сектора да се съсредоточат инвестициите, които нарастват в реално изражение с 35.9% спрямо първото тримесечие на 2006 г. Това е предпоставка за повишаване растежа на БВП през следващите периоди, тъй като би трябвало да повишат потенциала на икономиката да произвежда повече стоки и услуги, а това би се отразило на потреблението и износа в следващите тримесечия.

Потреблението също ускорява темпа си на растеж, който достига 7%. Това се дължи на индивидуалното потребление, което нараства реално с 8.1%. В номинално изражение обаче делът на потреблението в БВП се понижава на годишна база до 86.1% от БВП след като преди една година е бил 88.3%. Това води до леко нарастване на относителния дял на брутните спестявания[1] до 16.4% при 15.8% от БВП на годишна база през първото тримесечие на 2006 г.

Силният растеж на инвестициите обаче води до увеличаване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс, тъй като се налага финансирането им с чуждестранни спестявания. Реалният растеж на износа според данните на НСИ е 2.2%, докато този на вноса е 13.2%. Забавянето на растежа на износа би могло да е сигнал за намалена конкурентоспособност на българските производители или за недостатъчно добро отчитане потоците от стоки от страната. Надеждността на данните за външната търговия се поставя под съмнение отдавна, а членството на България в ЕС е още един фактор, който променя ситуацията и затруднява събирането на информация.

Факторите, които влияят позитивно на стопанския растеж през последните години, са реформите, насочени към повече индивидуална и икономическа свобода. В това отношение значително влияние оказва понижението на данъка върху печалбата, което е мощен стимул за инвестициите, а освен това може да се отбележи и ефектът от по-ниските осигуровки от началото на миналата година. Изпълнението на бюджета обаче позволява по-сериозно намаление на прякото данъчно облагане - още повече, че от няколко години насам се повишават акцизите върху някои групи стоки. Общият резултат е, че данъчното бреме почти не се променя, като по този начин се пропуска възможността за по-силно стимулиране на икономическата активност.

Освен това силно са забавени или изобщо не се случват реформите в разходната част от бюджета. Това се отнася до системата на здравеопазването, образованието, публичната администрация, полицията и съдебната система и т.н. Разходите в тези сфери се повишават всяка година, без да има повишаване на резултатите, което означава, че на практика се насърчава неефективността им. Държавата не изпълнява точно функциите, които са и присъщи, като защита на правото на собственост и на живота на хората, докато в същото време се опитва да изпълнява други услуги, които биха се доставили при значително по-ниски разходи от частния сектор.

Световната практика (например Ирландия) показва, че при извършване на необходимите реформи стопанският растеж би могъл да се ускори значително и да се поддържа висок за продължителен период от време. Това ще позволи равнището на реалните доходи (коригирани с ценовото равнище) в България да започне да достига средното за ЕС в обозримо бъдеще, тъй като в момента то е далеч по-ниско - едва 39.5% от средното за ЕС-27 (37.8% от средното за ЕС-25[2]). При тези условия по-високият и продължителен растеж би трябвало да бъде основен приоритет на всяко правителство. Това обаче може да се получи чрез разширяване на стопанската свобода, по-ниски данъци и осигуровки, по-малко регулации за бизнеса и облекчаване на лицензионните и разрешителните режими, подобряване гъвкавостта на трудовия пазар и защита на собствеността на хората.


 


[1] Брутните спестявания са равни на разликата между брутния разполагаем доход и потреблението.

[2] Данни на Eurostat.