БВП през 2007 г.
Националният статистически институт оповести данни за брутния вътрешен продукт (БВП) през 2007 г., който е в размер от 56 519.8 млн. лв. по текущи цени. Те са предварителни и подлежат на ревизия въз основа на годишна информация. По такъв начин са ревизирани данните за 2006 г. (увеличение на БВП с около 270 млн. лв., което увеличава базата при пресмятане на растежа за 2007 г.) и за първите 3 тримесечия на 2007 г.
Растежът на БВП е особено важен показател за всяка икономика. Той се определя до голяма степен от стопанската свобода за отделните индивиди. Множество изследвания[1] доказват, че връзката между разширяването на икономическата свобода и растежа на БВП е значима и позитивна, което означава, че действия като намаляване на размера на правителството, намаляването на преките данъци и на пречките пред размяната и движението на капитали, приватизацията на част от държавните предприятия, по-ограничения контрол върху определянето на цените и заплатите като цяло водят до насърчаване на растежа. Освен това важна стъпка в това отношение е въвеждането на валутния борд, който обезпечава стабилността на лева и води до значително по-ниски темпове на инфлация.
Измерването на БВП се извършва, като се използват два независими метода: производствен метод и метод на крайното използване. Според първия се измерва брутната добавена стойност (БДС) и корективи. Реалният растеж на БДС през годината е 6.3%, като най-динамично се развива индустрията – 14% реален растеж, което е рекордно висока стойност на този показател. Основният двигател е нарастването на производителността във фирмите в резултата от натрупването на физически капитал през годините след започването на реформите през 1997 г.
Реалният растеж на БДС на услугите през 2007 г. е 7.5%, което е продължение на позитивната тенденция от последните години. Отраслите, които допринасят в най-голяма степен, са операциите с недвижими имоти и туризмът, които логично привличат и най-много преки чуждестранни инвестиции. Дейността на финансовите посредници, която също бележи значителен прираст, се отразява в корективите, които се повишават реално с 5.5%.
Един от основните проблеми пред реализирането на по-висок растеж се явява селското стопанство, в когото спадът на производството е драстичен – с 29.7% през 2007 г. Съществен фактор за това са неблагоприятните климатични условия през годината, но причините за високата чувствителност към природните условия трябва да се търсят в недостатъчните инвестиции в сектора. Решението не е обаче в субсидиите, тъй като по този начин усилията на фермерите се пренасочват към получаване на повече средства от такива непазарни източници вместо към повишаване на ефективността на производството и резултатът от това не е повишаване на конкурентоспособността.
Реалният растеж на инвестициите, изразени чрез брутообразуването на основен капитал, достига 21.7%, което води до нарастване на дела им в БВП до 29.8%. Това е предпоставка за повишаване на потенциалния растеж, в случай че предприемаческите решения се окажат правилни. Втората алтернатива е да са извършени непродуктивни инвестиции, стимулирани от високия приток на капитали и увеличаването на паричната маса, което не е покрито със стоки и услуги. Резултатът от това е нарастване на търсенето, което води до инфлация, повишаване на потреблението и вноса. Инвестициите обаче забавят растежа си през годината, което заедно с неблагоприятната глобална конюнктура, свързана с кризата на ипотечните пазари, означава, че растежът на икономиката през следващата година е възможно да се понижи.
Крайното потребление бележи умерен темп на растеж от 4.9% в реално измерение, докато вносът нараства с 9.9% и по този начин вече леко превишава относителния дял на потреблението в БВП. Растежът на износа отново изостава от този на вноса, което води до разширяване на дефицита по търговското салдо. Степента на отвореност на икономиката също се повишава, като външната търговия достига 147.8% от БВП, което е показател за задълбочаващата се интеграция на България с Европейския съюз и със съседните страни.
Предварителните данни за брутния вътрешен продукт показват позитивно развитие през 2007 г. Въпреки кризата в аграрния сектор икономиката успява да запази относително високия темп на растеж от предходните години. Провеждането на реформите на публичните разходи в сферата на образованието, здравеопазването и държавната администрация може да повлияе позитивно на потенциала за растеж, като допринесе за съществено повишаване на ефективността на използване на средствата от бюджета. Субсидиите, отпускани за селското стопанство, няма да подобрят ситуацията в сектора и кризата в него ще продължи. Като цяло темпът на растеж през 2008 г. ще се запази около 6%, като вероятността за ускоряване е ниска.
[1] Например Carlsson F. & Lundstrom S., "Economic Freedom and Growth: Decomposing the Effects", Public Choice 112: 335-344, Kluwer Academic Publishers, 2002; Barro, R. J. "Economic Growth in a Cross Section of Countries", Quarterly Journal of Economics 106: 407-443, 2001; Gwartney, J.D. & Lawson, R. "Economic freedom of the World" Annual Reports, The Fraser Institute, Vancouver, various years.
