Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

БВП може да бъде добър макроикономически показател*

Автор: Антони де Жаси* / 08.02.2008
Оцени тази статия:

Когато пратеникът продължава да носи лоши вести, застреляй го и намери друг. Изглежда точно това прави Франция. За близо три десетилетия брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението все повече намалява в сравнение със световните и европейските тенденции. Малко по малко застоят, особено в сравнение с отново динамичната Великобритания след Тачър, подкопава френската гордост и дързост и разпространява нежелано чувство на смиреност и самосъжаление. Президентството на Никола Саркози трябваше да доведе до промяна. Целта му беше страната да достигне растеж на БВП до редовните 3% годишно и твърдеше, че ако растежът не дойде скоро сам, той ще го изтръгне. За разлика от двамата му предшественици, той наистина опитва, но успехът изглежда все по-малко достижим. През новата 2008 година Саркози постави алтернатива, която може би ще бъде по-лесна за осъществяване.

Ако БВП не расте по желания начин, използвай алтернатива, която ще го направи. Позовавайки се на уроците на комуниста социолог Едгар Морин, Саркози напомня на обществото, че БНП не е на необходимото ниво и че включва много други променливи, освен материалното производство, които могат да повишат качеството на живот. В класацията на тежестта на тези други променливи Франция заема много по-високо място отколкото спрямо равнището на БВП.

БВП не ни дава пълната картина за причините за висок стандарт. За да изясни позициите, Саркози кани двама видни икономисти - Amartya Sen и Joseph Stiglitz, и двамата с перфектни технически акредитиви и висок политически профил. Те трябва да се натоварят с изработването на система от мерки за компонентите на благосъстоянието, които ще дадат по-голяма яснота от обикновения БВП. Фактът, че този БВП не ни представя ясната картина за добър живот, е осъзнат вече от повече от едно поколение. Работна група от ОИСР изследва проблема от години и оформя основните му характеристики и възможности.

БВП има множество малки неточности, но е ефикасен. Като всеки друг индекс, той страда от необходимостта да прибавя ябълки и портокали и изважда банани от общата сума - операции, които са безсмислени по своята същност. Погледнато от друг ъгъл, ябълките, портокалите и бананите имат всичко необходимо да бъдат обърнати в съизмерими числа. Сумата им може да служи за индекс. В повечето индекси, определените стойности за ябълките, портокалите и бананите са въпрос на преценки и решения. Обратно на това, БВП не се основава на схващанията на тези, които го правят. Той е „обективният" резултат на „субективните" предпочитания и избори на милионите потребители и производители, които съвместно определят световните цени. БВП е базиран на пазарните цени, а не на това, колко ябълки и портокали трябва да бъдат остойностени от морална гледна точка. Ще е невъзможно за „левите" статистици да дадат по-голяма тежест на социалното осигуряване и обществената грижа за болните, а „десните" няма да могат да надценят полицейските служби. БВП, с всичките си недостатъци, не приема идеологично значение и трудно стойността му може да бъде манипулирана в полза на левите или десните.

Естествено, БВП може да покаже наивни резултати, но те са в малък мащаб. В шведския модел на държава на благосъстоянието са гледали с насмешка майки, които са гледали децата на други майки, а порасналите деца са се грижили за родителите на други хора, вместо за своите. Всичко това води до увеличаване на БВП. В няколко емирства БВП на глава от населението може да е страшно висок, заради нефта, който се изпомпва изпод пустинните пясъци, но няма никакви режими на разпределение във връзка с изчерпването му, което да се приспадне от сметката, за да се отрази колко по-малко нефт ще остане за изпомпване през бъдещите години. В северното полукълбо лек вятър намалява БВП, но силна буря го покачва. Наблюдава се също двойно отчитане в повечето национални сметки, а добавянето на „сивия" сектор в общата сума се осъществява на базата на нечии предположения. Но тези недостатъци по никакъв начин не опорочават концепцията, нито честността в представянето на добрите и лоши новини в един макроикономически показател.

Може да се състави индекс, който да оценява постиженията на общественото образование като се изгради на данни за труда и доходите на родителите. Друг фактор за качеството на живот може да се повлияе от здравето на нацията и усилията на политиките по здравеопазване. Въпросите за равнопоставеността и неравнопоставеността също може да се отчетат при изчисляването.

БВП може да отрази времето, през което двойките са заедно; нужния период, за който се застрояват райони в градските паркове; данни за събирането на смет; средното време за заетите да се придвижат за и от работа; до колко са строги стандартите за безопасност на хранителните продукти; криминалната статистика; броя на самоубийствата; работното време на кръчмите и баровете и регулацията на индустрията и търговията.

Списъкът може да продължи до безкрайност в зависимост от амбициите и целите на тези, които го съставят. Някои от потенциалните елементи са несъществени или дори нелепи, но повечето дават наистина важна информация за живота на хората и доколко обстоятелствата са благоприятни за тях, за да не бъдат недоволни, когато растежът на БВП има дава малко или никакви блага за кратък период.

Нищо не може да се направи за много от показателите - те са факти от реалния живот за съответното време и място. Други показатели могат да се модулират и да се нагаждат към държавната политика.

Случаят на съвременна Франция, където осигуряването на социални помощи, административната намеса и повишаването на размера на влияние на държавната политика чрез стотици закони и постановления несъмнено водят до все по-бавния растеж на БВП, недоволството на обществото може да подкрепи някои либерални идеи. В крайна сметка, въпреки че е трудно да се приемат всички тези истини, не трябва да се прибързва с отказването от стария начин за формиране на БВП.

 

* Преводът е на Зорница Манолова, стажант в ИПИ

** Антони де Жаси е икономист от унгарски произход, който живее във Франция. Той е автор на „Държавата" (Oxford, 1985), „Социалният договор","Безплатно возене" (Oxford 1989). Последната му книга е „Закон и неговата среда" и е публикувана от Liberty Fund през 2002. Текстът на статията е достъпен тук.