БВП за 2013: над очакванията, но все още под нивото преди кризата

Предварителните данни за БВП през 2013 г. изненадаха приятно, тъй като показаха малко по-висок ръст от преобладаващите очаквания. Според тях икономиката е отбелязала реален ръст от 0,9% миналата година спрямо прогнози в интервала 0,4-0,6%. Основните причини зад тази изненада са две:

1/ Растежът през последното тримесечие бе ревизиран нагоре спрямо по-рано оповестената експресна оценка. По последни оценки той е достигнал 1,2% на годишна база спрямо 1% (и двете оценки са сезонно изгладени), обявен по-рано.

2/ БВП за предходната 2012 г. беше ревизиран надолу, като ръстът беше намален от 0,8% на 0,6%. С други думи по-бързият от очакваният ръст през 2013 г. се е дължи и на чисто техническия ефект на по-ниската база на 2012 година.

Като цяло, и сезонно изгладените, и сезонно неизгладените данни по тримесечия за 2013 година показват, че втората половина на годината е била по-силна като темп на растеж, отколкото първата, а последното тримесечие е показало най-висок ръст. По-добрите данни за втората половина на годината са в унисон с преобладаващите прогнози, които предвиждаха засилване на европейската и българската икономика от 3-тото тримесечие нататък. Икономиката на ЕС успя да излезе от поредната рецесия през второто тримесечие на 2013 година, което веднага се усети в износа на България. Неотдавна писахме за силната правопропорционална връзка между растежа на ЕС, от една страна, и износа на България за другите страни-членки, от друга.

От данните е видно, че и през 2013 г. основен тласък на българската икономика се дава от износа, а вътрешното индивидуално потребление упорито се свива на годишна база през  заради по-ниското потребление на домакинствата. Несигурната политическа обстановка почти през цялата 2013, както и неубедителното възстановяване на трудовия пазар  са най-вероятното обяснение зад консервативното потребителско поведение на домакинствата.

В същото време инвестициите (брутокапиталообразуване в основен капитал) излъчват положителен сигнал в края на годината. Въпреки че през първото полугодие инвестициите намаляват на годишна база, неизгладените данни показват ръст от третото тримесечие нататък, а изгладените – през четвъртото. Все пак, всеки коментар по отношение на инвестициите може да се окаже прибързан, тъй като при тях флуктуациите и смяната на посоката от кризата насам са чести. Така например, през периода 2009-2011 г. те отбелязаха стабилен спад, който бе последван от ръст през 2012 г. и нов спад в началото на 2013 година. Процесите при преките чужди инвестиции са сходни – след голямото свиване с близо 2/3-ти през 2009 г. и нов спад през 2010 г., те отбелязват минимално увеличение през 2011 и 2012 г., последвано от поредно намаление през 2013 година (виж таблицата).

Таблица 1: Преки чуждестранни инвестиции в България (2007-2013 г.)

 

2007

2008

2009

2010

2011

2012

2013

ПЧИ, млн. лева

17703,8

13158,4

4766,2

2251,6

2601,6

2895,6

2404,5

ПЧИ, % от БВП

29,4

19,0

7,0

3,2

3,5

3,7

3,1

Източник: БНБ

 

Все пак данните за преките чуждите инвестиции (ПЧИ) за миналата година г. все още са предварителни, а последващите ревизии обикновено са в посока нагоре, така че има възможност през 2013 г. те отново да са отбелязали лек ръст. Като цяло, обаче, от 2010 г. насам  годишният брутен приток на ПЧИ е относително стабилен като съотношение към икономиката и е равен на малко над 3% от БВП, т.е. около 10 пъти по-малко от пика през 2007 година.

Въпреки малко по-високия от очакваното растеж на България през 2013 г., икономиката реално остава в стагнация вече четвърта поредна година. Вижда се, че и през миналата година брутното производство в съпоставими цени не успява да достигне пред-кризисното ниво от 2008 година. Т.е. въпреки възстановяването от 2010 г. насам, темповете на реален растеж са толкова малки, че все още не успяват да компенсират свиването на икономиката от 2009 година (виж Графика 1).

Графика 1: БВП в постоянни цени от 2005 г.

 

Източник: НСИ

Все пак преобладаващите прогнози за 2014 г. са за засилване на растежа и прехвърляне на границата от 1%, която вече две поредни години икономиката не успява да достигне. Дори и реалният растеж през тази година да се ускори до заложените от правителството 1,8%, обаче, отново няма да успеем (макар и за малко) да стигнем предкризисното ниво от 2008 година. При един по-умерен растеж в рамките на 1,1-1,3%, какъвто ИПИ очаква, тази цел ще остане още по-далечна. 


Свързани публикации.