Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Булгартабак – ще ви платим за да не произвеждате*

16.12.2006
Оцени тази статия:
Ако влезете в Интернет страницата на Булгартабак Холдинг ще видите, че е необходимо да знаете английски или руски език за да разберете какво е публикувано там. Това обяснява защо всички новини и стратегии звучат някак неразбираемо и неясно. Или поне целта е широката публика и инвеститорите да не са наясно какво точно става. Поне до 2007 г.

Тази седмица беше представена стратегия за приватизацията на дружеството. Самата стратегия не е достъпна още на широката публика и затова ще направим някои коментари по информация в пресата. Преди обаче до отбележим някои тревожни положения в нея ще се опитаме да направим една проста сметка.

Както се вижда от таблицата, премиите за тютюнопроизводителите растат като абсолютна сума през 2005 г. и 2006 г. Все пак трябва да отбележим, че не достигат равнището от 2003 г., което е добра новина. Въпреки това, ако вземем данните от преброяването на земеделските стопанства, извършено през 2001 г., чийто резултати бяха оповестени едва през лятото на 2005 г., и размера на премиите за тютюнопроизводителите получаваме доста тревожни данни. Излиза, че всички ние, данъкоплатците, ще финансираме с 3 259.7 лв. едно средно земеделско стопанство, занимаващо се с отглеждането на тютюн. Отгоре на всичко, за тази година има повишение с 997 лв. спрямо 2005 г.

 

2003

2004

2005

2006

Премии за тютюнопроизводители (млн.лв.)

123

84.5

111.7

160.9

Дял на премиите от общите средства в бюджета заселско стопанство

40%

27.7%

20.6%

24.6%

Цена, плащана от всички данъкоплатци на едноземеделско стопанство, занимаващо се с отглеждане на тютюн *

2 491.8

1 711.9

2 262.9

3 259.7

Източници:

За 2003 г. и 2004 г. – Доклад по изпълнението на държавния бюджет за съответните години

За 2005 г. - Доклад по закона за ДБ за 2005 г.

За 2006 г. –  Доклад по закона за ДБ  за 2006 г.

* Данните от преброяването през 2003г. посочват 49 361 земеделски стопанства, занимаващи се с отглеждане на тютюн.

 

 

На фона на тези цифри коментарът на оповестената „нови” намерения на правителството е много труден.

На първо място се изкушаваме да коментираме самото заглавие – „програма за преструктуриране и приватизация”. Изглежда новото правителство ще действа като всички предходни и ще се опита от една страна на задържи тези цигарени фабрики, които работят (може би за да може на спокойствие да ги „фалира”), а ще се опита да търси купувач за тези, за които вече успешно е пропуснало всякакви шансове за що годе изгодна продажба. Стремежът държавата да „преструктурира”, „управлява” и „повишава конкурентноспобността” е изначално обречен на успех. Затова навсякъде по света в нормалните държави правителството не се занимава с дейности и услуги, които могат да се предлагат от частния сектор. Идеята да се изготвя анализ, който трябва да покаже дали фабриките за преработка на тютюн в Кърджали и Гоце Делчев биха могли да бъдат конкурентоспособни в бъдеще, ясно показва, че държавата няма намерение да излезе от „тютюневия” бизнес. А от това губим всички ние, защото плащаме за липсата на елементарни управленски умения.

На второ място, няма как да не забележим „притесненията” на изпълнителния директор на холдинга, според когото в резултат на по-високия акциз и от тук намаляване на потреблението на цигари, най-вероятно цените ще се повишат допълнително за да се поддържа дейността на „Булгартабак”. Това, разбира се, звучи нелогично и дори цинично. Здравият разум предполага, че при намаляване на потреблението на една стока поради високата й цена или се прави оптимизация на всички възможни разходи за да стане тя конкурентноспособна или се прекратява производството. Знаем, че в този формат оптимизация не е възможна по ред причини – холдингът е натоварен със сериозна социална функция (създаване на заетост на хора, заети в бранша); дружеството все още е монополист в страната и относително лесно може да получи средства от бюджета или поне защита от държавата (приетата наредба за определяне на цените на българските и от внос цигари от МС в края на 2005 г. е ясен пример за отказ от либерализиране на пазара); изискванията на ЕС за съдържание на катран в цигарите ще е причина за спиране от производство на част от марките, което може да се разглежда като оптимизация, но означава загуба на пазарен дял.

Не можем да пропуснем и намеренията относно четирите работещи цигарени фабрики. Според информацията от холдинга, подготовката на нова процедура ще започне след края на първото полугодие, за да се види на какво ниво ще се задържи потреблението на цигари в страната като се предвижда приватизация чрез публично оповестен конкурс. Тук прозират чисти намерения, но дали просто изборът на думи е бил неудачен или отново се цели да няма прозрачност не става ясно. Оповестяване на процедура за приватизация има през всичките изминали години, но никога форматът не е бил ясни критерии, прозрачност и липса на политически натиск. Така че засега няма разлика.

 

Каква е правилната стратегия за приватизация на Булгартабак Холдинг?

  1. Продажба на “Булгартабак” през фондовата борса, като всички предприятия се листват и продават поотделно на борсата;

  2. Продажба веднага без никакви мерки за оздравяване и повишаване на конкурентноспособността;

Веднага след осъществяване на приватизацията по предложения начин ще е възможно премахване на субсидиите за земеделие и тютюн – те изкривяват пазара и задържат ресурси в неефективни дейности.

На политиците, които питат „Какво ще стане с всички производители на тютюн?” можем да кажем, че е по-добре бюджетът да даде на ръка тези 3 259.7 лв. през 2006 г. и тютюнопроизводителите да започнат бизнес с ясната уговорка, че повече няма да разчитат на държавата , отколкото всяка година да наливаме пари без да знаем за какво и колко ще продължи.

 

 

--------------------

*Статията е публикувана във вестник Сега на 27.01.2006 г.