Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Булгартабак няма да се приватизира сега (а дали изобщо?)

16.12.2006
Оцени тази статия:

Министър Овчаров, шеф на икономиката и енергетиката, със сигурност е вече много по-щастлив човек, отколкото около година по-рано. От сега нататък на него и неговата партия в много отношения няма да им се налага да хабят сили в планиране и търсене на “сродни души” (има се предвид ДПС) за прокарване и налагане, където може на вредните си социалистически възгледи(1). Негативите са за всички нас: откакто е на трона в своето ведомство, министърът може спокойно да пренасочи енергията си от по-безобидното битие на опозиционен социалистически деец към реалното изпълнение (или съответно неизпълнение) на мерки, които да сложат “голям прът” в колелата на някои сектори от икономиката. Такъв един отрасъл е производството на тютюн и цигари, представено от държавния монополист “Булгартабак”.

Изявлението на министър Овчаров от началото на седмицата гласи, че за да се осъществи приватизацията трябва първо да се вземе политическо решение, дружеството трябва да се преструктурира и т.н. Все високопарни думи, които обаче означават, че приватизация или няма да има , или няма да е сега. Съпартийците на Овчаров със сигурност не могат да бъдат недоволни от него, след като той стриктно се придържа към позицията на Висшия съвет на БСП, “Булгартабак холдинг” да не се приватизира преди влизането на България в ЕС, а след това - може би.

По-детайлният преглед на изказването откроява три опорни точки, които са повод според Румен Овчаров за забавяне и отлагане на приватизацията:

1. Не е ясно каква процедура да бъде избрана

Отговор: Приватизационните процедури в крайна сметка са ограничен брой(2):

  • Публичен търг

  • Публичен конкурс

  • Борсова приватизация

Те са ясно регламентирани и пределно ясни на министъра. “Неяснота при избора на процедура” като аргумент за отлагане на дадена приватизационна сделка с месеци и дори години е несъстоятелен.

Друг е въпросът, че под натиска на обществото и по линия на ЕС приватизация трябва да се направи, а изборът на “подходящ” партньор по сделката отнема време и това време трябва да се оправдае по някакъв начин. Това същото време обаче струва нещо на обществото – субсидии от държавния бюджет за производителите на тютюн (за 2005 г. - 111.7 млн.лв.(3)), пропуснати ползи под формата на невнесени данъци, по-висок динамизъм и конкурентноспособност в отрасъла, както и сумата, която ще се получи от приватизационната сделка.

2. Трябва да бъде обсъдено дали да продължат да се смесват пазарни и социални функции

Отговор: Разбира се, че не. Обвързването на държавното предприятие или вече приватизирана частна компания със задължението за изпълнение на социални функции като изкупуване на суровия тютюн от производителите е неправилно. Това може да отблъсне потенциални инвеститори и да понижи привлекателността на холдинга. Друг е въпросът дали министър Овчаров като титуляр на ведомството заради коалиционните си партньори от ДПС наистина възнамерява да заличи социалните функции, които изпълнява Булгартабак, и така да лиши побратимата си партия от предан електорат. Когато препитанието на хората от “тютюневите” райони вече не зависи от това за кого ще гласуват, може да ги накара да сменят политическата си ориентация. За съжаление въпросът е, както се вижда, политически. От икономическа гледна точка, дори и аргументи от рода, че тютюнопроизводителите няма да имат препитание, защото няма да има кой да им купува продукцията, са отчайващо несъстоятелни: щом сега една държавна компания съумява някак си да преработи наличния тютюн, какво остава за една частна. Всички знаят, че частните фирми работят по-добре и произвеждат повече; при една и съща поглъщаемост на суровина, те ще се нуждаят съответно и от повече тютюн. Извод: хората от тези райони не само че няма да загубят основното си препитание, а могат и да повишат стандарта си на живот.

3. Кои дейности да съвместява дружеството преди приватизацията.

Отговорът е прост: Политически съвети и съвещания няма как да решат тази задача. Дали това или онова производство да остане под шапката на общия холдинг се решава след като се прецени дали е по-евтино да произвежда в рамките на фирмата или тези действия да се прехвърлят на пазара, т.е. на друга компания, подизпълнител, конкурент(4). Но това е възможно само ако секторът е либерализиран и приватизиран, а той не е. Следователно групата от държавни чиновници не може да знае кой е най-добрият и ефективен вариант за структурата на холдинга (дори и да искат).

Още повече, че това най-вероятно е поредният трик за печелене на време.

Допълнение:

Забавената приватизация може да не е единствената причина за постоянния спад на цената на акциите на дружеството през последната година, но нейното отлагане определено няма да обърне тренда.

Източник: Българска фондова борса

 

 

-----------------------------------------------------------

(1) Става въпрос за предизвиканата от БСП и ДПС парламентарна криза в началото на годината, в следствие на което опитът за продажба на тютюневите фабрики в Благоевград, София и Пловдив се проваля.

(2) Могат да бъдат намерени на адрес: http://www.priv.government.bg/apnew/Root/index.php?smak=AboutPriv

(3) Сумата е почти два пъти по-голяма от тази за цялата останала част от земеделието (65млн.лв.)

(4) За повече информация по въпроса: Ronald H. Coase, The firm, the Market and the Law, Chicago Press, 1988. Роналд Коуз получава Нобелова награда за икономика през 1991г.

 




 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).