Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Брутният вътрешен продукт през първото тримесечие на 2006 г.

Автор: Димитър Чобанов / 16.12.2006
Оцени тази статия:
Наскоро бяха оповестени предварителни данни за брутния вътрешен продукт (БВП) през първото тримесечие на 2006 г. Реалният растеж на БВП за периода е 5.6%, докато този на брутната добавена стойност (БДС) е 6.4%. По този начин се продължава тенденцията за поддържане на стопански растеж на равнища от около 5% годишно, която започна след първото тримесечие на 2004 г.

За това позитивно развитие могат да бъдат посочени няколко фактора. Един от най-важните от тях е въведеният и успешно функциониращ в страната валутен борд. Той обуславя относителната стабилност на българския лев във вътрешен (по отношение на цените на стоките и услугите в местната икономика) и външен аспект (стойността на лева спрямо останалите валути). По този начин възможността за по-точно планиране на приходите и разходите на фирмите и гражданите се повишава, тъй като се намалява общата несигурност в икономиката, което води и до по-добри условия за бизнес.

Следващият фактор, който допринася за постигането на устойчив стопански растеж, е свободната размяна. Както е известно доброволната размяна се дължи на взаимния интерес на двете (или повече) страни, които участват в нея. Тоест оценката на всеки участник за това, което получава, е по-висока от оценката на това, което дава в замяна. Следователно и двете страни печелят и подобряват положението си, когато имат възможност да разменят свободно.

Това се отнася за размяната в рамките и на вътрешния, и на външния пазар. Процесът на премахване на пречките пред търговията (понижаване на митата и другите ограничения), свързано с интеграцията на България към Европейския съюз, както и либерализирането на пазарите в страната доведоха до по-голяма свобода за отделните индивиди, достъп до по-дълбоки пазари, което дава повече възможности за избор къде да бъде купена или продадена определена стока или услуга.

Непосредствено свързана с интеграцията към ЕС и с нормалното функциониране на валутния борд е и либерализацията на движението на капитали. Тя осигурява на инвеститорите възможност ефективно да разпределят капиталите си, да диверсифицират своите портфейли в зависимост от склонността си към поемане на риск и в крайна сметка да реализират печалба от вложенията си.

Докато при посочените фактори се наблюдава подобрение през последните години, то по отношение на правото на собственост и върховенството на закона ситуацията не е толкова добра. Въпреки че се предприемат мерки в тази посока, реформите протичат бавно, съдебната система не е ефективна и това се явява съществена пречка пред повишаването на растежа. Един от мотивите както за местните, така и за чуждестранните инвеститори е да могат да получат и да използват плодовете на своите усилия, което все още не е гарантирано в необходимата степен от съществуващото законодателство и прилагащите го държавни институции.

Следващият фактор, който потиска по-бързото развитие в страната, е високото равнище на данъчното облагане. Промените в данъчните закони от последните години доведоха до промяна в структурата на приходите в консолидирания бюджет – намалява делът на преките данъци за сметка на косвените. Само че като цяло преразпределението на създадения доход в икономиката през бюджета дори се повишава до равнище от около 43%, което означава, че държавата изземва голяма част от доходите на хората под една или друга форма. За да се реализира по-висок стопански растеж обаче, хората трябва да могат сами да определят начина на използване на своите пари, тъй като се повишават стимулите им за труд и предприемачество.

Нещо повече – тенденцията от 2004 г. насам е да се поддържа голям бюджетен излишък, което означава, че от данъкоплатците се вземат повече пари отколкото е необходимо при без това високите разходи в консолидирания бюджет, които са твърде неефективни. Тези пари (естествено не всички) биха могли да се използват за инвестиции, които да допринесат за ускоряване темпа на растеж на доходите. Само че тази възможност се пропуска с аргумента, че така се компенсира дефицитът по текущата сметка на платежния баланс.

Какви са конкретните резултати от посочените фактори дотук? Положителното развитие на БДС се дължи на индустрията (реален растеж от 8.8%) и услугите (6%), докато аграрният сектор се свива реално с 2.7%. Това води до намаляване дела на аграрния сектор за сметка на останалите, като трябва да се отчете силно сезонният му характер. Все пак през следващите тримесечия може да се очаква известен растеж в този сектор предвид ниската база от миналата година, основната причина за която бяха наводненията.

Що се отнася до това кой е основният двигател на стопанския растеж в българската икономика – това е частният сектор. БДС в него реализира реален прираст от 8.8%, докато тази в обществения – спад с 4.2%. Тази оценка за обществения сектор е показателна, а негативното развитие през този период не може да бъде отдадено на приватизацията, тъй като такава фактически не беше реализирана. Тоест ефективността на този сектор продължава да е ниска предвид все по-високите разходи.

Крайното потребление нараства реално с 4.8% поради растежа на индивидуалното потребление с 5.4% и на колективното с 0.1%. Стремежът за ограничаване растежа на колективното потребление, обхващащо държавната администрация, отбраната, научните изследвания и разходите за поддържане на населените места, е положителен предвид ниската му ефективност и липсата на реформи, които да доведат до някакво подобрение.

Като цяло делът на потреблението в БВП, изчислен на годишна база, достига 88.9%, което е най-високата стойност на този показател според наличните данни. В резултат от това, както и от по-ниските нетни трансфери и доход от чужбина, брутните спестявания се понижават в абсолютно и в относително изражение. Тяхната стойност на годишна база е около 6.849 млрд. лв., а делът им в БВП е 15.9%, докато същите показатели за първото тримесечие на 2005 г. са съответно – 7.176 млрд. лв. и 18.4% от БВП. Това може да бъде отдадено на нарасналата склонност на българите към сегашно потребление за сметка на бъдещото поради достъпа им до кредити.

Инвестициите, измерени чрез бруто образуване в основен капитал, нарастват реално с 21.4%, с което се запазва тенденцията за ускоряване на този темп от последните 2 години. Делът на инвестициите достига на годишна база 24.5% от БВП, което е най-високата стойност на този показател досега и е предпоставка за растеж на реалните доходи в бъдеще. Поради намаляването на местните спестявания обаче, все по-голям дял от тези инвестиции се финансира от чужбина. Отношението между местните спестявания и бруто образуването в основен капитал на годишна база продължава да се понижава и достига 65.1%, докато този стойността му през последното тримесечие на 2004 г. е 91.1%.

В резултат от това развитие (нарастващ внос на спестявания) дефицитът по текущата сметка също се увеличава. Растежът на вноса изпреварва този на износа в номинално и в реално изражение. Заедно с това се повишава отношението на тези компоненти спрямо БВП и като цяло отвореността на икономиката продължава да нараства(1).

Данните за брутния вътрешен продукт показват позитивното развитие на икономиката на страната, но съществен момент е, че политиката на настоящото правителство до момента не допринася за това. Липсата на реформи или твърде ниската им скорост предполагат поддържане на стойности на стопанския растеж близки до настоящата, но не и ускоряването му. Всяко забавяне днес обаче, означава пропуснати възможности в бъдеще във вид на по-ниски доходи и благосъстояние. Заедно с това реформите биха били от полза и за самото правителство предвид изискванията за членство в Европейския съюз, които до момента не са изпълнени. Разширяването на стопанската свобода, по-ниските данъци и работещата съдебната система трябва да представляват ключови моменти в политиката на правителството. В противен случай не може да се разчита на по-добри резултати.

 

 

-------------------------------------------------

(1) Този показател се измерва като отношение между сумата от вноса и износа към БВП.