Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Брюксел иска да намали административните разходи

Автор: Велико Димитров / 23.11.2007
Оцени тази статия:

Като член на Европейския съюз би трябвало да обръщаме все по-голямо внимание на това какво се случва в централата в Брюксел. И това въпреки факта, че поне до 2013 се предполага, че ще получаваме повече средства от фондовете, отколкото ще даваме като вноска в европейския бюджет (предполагаме, че относително по-заинтересовани от политиката на Брюксел би трябвало да са държавите нетни донори, напр. Германия).

Преди около година, Европейската комисията установи, че административните разходи пред бизнеса са твърде големи и реши да ги намали за няколко години с 25%. Много добра идея, появила се в следствие признанието на ЕК, че някои от процедурите изискват твърде много време, усложнени са или са безполезни[1]. По оценки на Комисията, свързаните с това разходи възлизат на около 3,5% от годишния брутен вътрешен продукт на ЕС или над 355 милиарда евро (за сравнение това е над 10 пъти повече от целия БВП на България). Наскоро беше създадена и комисия, която се очаква да подпомогне ЕК при изпълнението на тази нелека задача и въпреки че създаването на допълнителна администрация е по принцип контрапродуктивно, има вероятност точно тази да положи големи усилия в посока премахване на някои ненужни регулации и съкращаване на раздутата брюкселска администрация.

Вероятност има, защото за ръководител на комисията е назначен бившият министър-председател на германската провинция Бавария, Едмунд Щойбер, който по времето на своето управление (1993-2007) беше един от най-яростните критици на Брюксел по отношение увеличението на административното регулиране и контрол и разрастването на административния апарат. Въпросът обаче е дали комисията ще може да заработи по начина, по който г-н Щойбер би искал - свобода на действие, независимост от европейските комисари и отправяне на препоръки и предложения единствено към президента на ЕК - г-н Барозу. Както и в България, така и на европейско ниво да се премахнат излишните дейности и правомощия, вменени на администрацията, и като последващо действие размерът й да се намали е трудно. Може би основната причина за това е, че мерките трябва да се приемат от една особена част от същата тази администрация, която просто не иска да причини на колегите си това, което никога не иска да и се случи и на нея самата. С комисията на г-н Щойбер може да се случи нещо подобно - вместо да бъде независима, да предлага и обосновава крайно непопулярни мерки за Брюксел и да е отговорна единствено пред президента на ЕК, може да бъде подчинена на комисаря по индустрията - Гюнтер Ферхойген. Докато г-н Щойбер е консерватор, дългогодишен лидер на Християнско-социалния съюз в Бавария, г-н Ферхойген, също германец[2], е социалист, привърженик на административния контрол и по-голяма администрация, която съответно да го упражнява. Логично, за да може комисията да допринесе с нещо и да не се превърне в поредната безсмислена структура в Брюксел, директното подчинение на комисаря по индустрията трябва да бъде избегнато.

В България, въпреки многократните обещания за създаването на звено за по-добро регулиране, което да ревизира съществуващите регулации или поне да предотвратява създаването на нови, такава структура все още не съществува. Съответно няма как да бъде съкратена и администрацията - колкото повече са правилата за гражданите и бизнеса, толкова по-голям "трябва" да бъде и чиновническият апарат, който да администрира и контролира тяхното спазване. Толкова по-трудно става и оборването на твърденията, че администрацията е раздута, струва скъпо и трябва да се съкращава - ако чиновническите правомощия, задължения и дейности се увеличават (чрез гласуването на нови закони и вменяването на допълнителни дейности), при непроменена ефективност, логично е броят на заетите в администрацията да нараства. Логично, в този случай обаче не означава необходимо.



[1] http://ec.europa.eu/enterprise/regulation/better_regulation/docs/com_2007_23_en.pdf

[2] Според лични впечатления, най-голямата част от германците споделят по-скоро вижданията за икономиката на г-н Ферхойген, отколкото на г-н Щойбер, поради което считам втория за едно от малкото добри изключения.