Ботсвана – поуки за България от страната с най-висок икономически растеж в света
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
Ботсвана е малка страна в Африка. Населението й е 1.5 милиона, 84% от територията й е пустиня, само 4% от земята може лесно да се обработва. Брутният вътрешен продукт на човек от населението (измерен според паритета на покупателната сила) е 5796 долара през 1998 година. Икономическият растеж през последните 30 години е средно 8.2% годишно, поради което Ботсвана е страната с най-бърз икономически растеж в света. Други страни също са постигали висок икономически растеж, но много малко са успявали да го поддържат за 3 десетилетия. Сравнението е още по-поразително като се има предвид, че средният икономически растеж в страните от субсахарна Африка е отрицателен за последните 30 години.
Когато обявява независимост през 60-те години в Ботсвана има само 12 километра настлан път, 22 жители, завършили университет и само 100 човека, завършили средно образование, като в страната няма университет и има само две средни училища. През 1971 година смъртността при децата е 100 на 1000. През 1991 година смъртността спада до 45 на 1000. През 1999 година вече има над 80% записване в основните училища (319 хиляди деца), 104 хиляди в средните и 5501 студенти. Нарастването е в двуцифрени проценти за средното и висшето образование и е 5.2% годишно за основното за последните 30 години. От средата на 80-те години до средата на 90-те леко намалява неравенството при разпределението на дохода – коефициентът Джини намалява от 0.56 на 0.54. За последните 30 години градското население нараства от 8 до 50% от населението и съответно намаляват заетите в земеделието. В Ботсвана има запаси на диаманти, но други африкански страни също имат огромни природни ресурси, които не им помагат на развитието. Всъщност според Джефри Сакс и Андрю Уорнър страните, които имат големи запаси на природни ресурси като правило имат по-бавен икономически растеж от страните, които имат по-оскъдни природни ресурси (повече на http://nber.org/papers/W5398).
При получаването на независимост в Ботсвана няма електрическа система, телефонна мрежа, водоснабдяване и канализация и правителството създава държавни компании, за да доставя тези услуги. Въпреки това размерът на сектора на държавните предприятия не е голям – той е около 6% от БВП и е най-малкият в Африка. Държавните предприятия не се превръщат в голям получател на субсидии от бюджета, тъй като приходите им покриват разходите каквото е изискването на Световната банка. Ботсвана създава банка за развитие и кооперативна банка, но след време те фалират и правителството назначава външни мениджъри в първата, а втората е закрита.
Още от получаването на независимост Ботсвана се включва в Южно-африканския митнически съюз, който благоприятства търговията между страните и в същото време им пречи да налагат мита с оправданието за закрила на местните фирми. По този начин икономиката е изложена на външна конкуренция, което дава силни стимули за повишаване на конкурентността на местните фирми. Разходите на правителството нарастват по-бавно от приходите заради строгите бюджетни ограничения, поради което се натрупват значителни излишъци и валутни резерви. В края на 60-те и началото на 70-те години приходите на правителството като дял от БВП намаляват до около 20%. По-късно обаче постепенно делът на преразпределението чрез бюджета нараства до почти 40 % от БВП през 1995 година. Въвежда се минимална заплата, но правителството поддържа реалната й стойност постоянна и по този начин избягват разрушаващите работни места увеличения на реалната минимална работна заплата. Все пак самото наличие на минимална заплата има негативни ефекти върху заетостта и най-вече по отношение на неквалифицираните и младите работници и хората с увреждания. Освен това правителството задължава частните фирми да не предлагат заплати, по-високи от тези, получавани от държавните служители. Това изкривява пазара на труда и в резултат безработицата е около 20%. Веднага след независимостта Ботсвана има темпове на растеж, които са много по-високи от тези в страни в подобен етап на развитие. С течение на времето това се променя и в последните 10 години средният ръст на БВП е 4.9%, което е по-ниско от това, което са постигнали други страни, намиращи се в сходна фаза на развитие.
Преди, по време и след колониалния период в Ботсвана има сравнително демократични институции. Законовата и договорната система работят приемливо добре. Съществуват институциите на частната собственост, които защитават правата на собственост на реалните и потенциалните инвеститори и гарантират, че политическият елит е ограничен от политическата система. Това е особено контрастиращо на фона на съседно Зимбабве, където от 1893 година насам правата на собственост се спазват само когато облагодетелстват политическия елит – в края на 19 век белите заграбват земята на племето Ндебеле, а в края на 20 век президентът Мугабе заграбва земята на белите и я раздава на приближените си. В резултат на последния процес по заграбване на земята в Зимбабве в рамките на 5 години доходът на човек от населението спада два пъти и много хора умират от глад при наличие на толкова плодородна земя.
Поуки:
1. За постигане на бърз и устойчив икономически растеж е много важно наличието на добре работещи институции на частната собственост. Изключително важна е неприкосновеността на частната собственост и скорошният проектозакон на МВР за конфискация на собственост без наличие на доказана вина по-скоро насочва България към примера на Зимбабве, отколкото към Ботсвана.
2. Не е възможно бързо развитие без ефективна правна система и система за прилагане на договорите. В този смисъл наличието на честни, безпристрастни, независими и относително бързи съдилища е изключително важно. Това е проблем, по който в България има още много да се работи.
3. Възможно е постигане на висок икономически растеж за дълъг период от време в страни, които в началния период са изключително бедни, нямат инфраструктура, нямат образовано население. Това доказва, че когато хората имат възможност да работят и да развиват бизнес без прекалена намеса от страна на правителството, те могат да постигнат много, независимо от всички неблагоприятни фактори. Това оборва тезата, че хората в бедните страни са по-малко предприемчиви или са по-мързеливи, просто истината е, че в повечето такива страни има прекалено голяма правителствена намеса във всички области. В този смисъл в България е нужно не да се подпомагат фирмите, а просто по-малко да им се пречи.
4. Възможно е поддържане на икономически растеж, въпреки че много от околните страни са бедни и размирни. Когато правителствата оправдават бавното развитие с географското положение всъщност те се опитват да прикрият собствената си безпомощност.
5. Участието в митнически съюз означава, че Ботсвана не защитава своите производители чрез мита. Поради тази причина те са принудени да станат по-производителни, защото в противен случай ще загинат. Освен това самото наличие на международна търговия увеличава просперитета на участващите в нея страни заради закона за сравнителните предимства. Това означава, че налагането на каквито и да са пречки върху търговията от страна на българското правителство намалява темповете на развитие на икономиката.
6. С течение на времето ефективните земеделски производства стават по-производителни, а неефективните загиват. Това води до намаление на заетите в земеделието и увеличение на заетите в промишлеността и услугите, където възможностите за увеличаване на производителността са много по-високи. Опитите да се пречи на този процес чрез субсидиране на неефективни земеделски производства забавя процеса на трансформиране на икономиката от аграрна в „градска“ и по този начин забавя и темповете на икономическо развитие. Самото наличие на субсидии пък означава високо данъчно облагане, което също пречи на растежа.
7. Ботсвана избягва отпускането на големи субсидии на държавните предприятия и по този начин избягва прахосването на средства на данъкоплатците. По този начин парите се насочват към по-ефективна употреба, което увеличава икономическия растеж. В този смисъл отпускането на много средства от българския държавен бюджет за субсидии е една от причините за незадоволителния икономически растеж.
8. Дори при високи темпове на растеж наличието на минимална заплата и нелиберализиран пазар на труда води до високи нива на безработица. Съответно е трудно да се очаква осезателно намаление на безработицата в България без сериозна реформа на трудовото законодателство.
9. Постепенното увеличаване на дела от БВП, преразпределян през бюджета на Ботсвана, се свързва с относително спадане на темповете на растеж. В този смисъл, за да увеличи икономическия си растеж, България трябва да намали преразпределението.
10. Въпреки спада на икономическия растеж в Ботсвана до 4.9% за последните 10 години, той все пак остава по-висок от растежа, реализиран от България. Важна причина за това е, че Ботсвана заедно с Чехия и Франция е на 38 място в индекса „Световна икономическа свобода“, а България е на 97 място заедно с Албания, Нигер и Камерун. Повишаването на икономическата свобода съответно е важно за постигане на по-висок растеж. (за повече виж http://www.easibulgaria.org/docs/market-and-state/econfreedom.doc).
11. Спазването на строга бюджетна дисциплина е неотменимо условие за постигане на устойчив икономически растеж. Това се потвърждава и от известното изследване на Стенли Фишер „Ролята на макроикономическите фактори при растежа“ (за повече ).
Препоръчителна литература:
J. Clark Leith, „Why Botswana Prospered“,
Daron Acemoglu, Simon Johnson, James A. Robinson, „An African Success Story: Botswana“,
