Борбата с недекларирания труд в 27-те държави членки на ЕС и Норвегия*

Целта на доклада е да предостави актуализиран преглед на различните подходи и мерки, които са предприети в борбата срещу сивата икономика от началото на рецесията през 2008 г. Най-общото заключение е, че размерът на недекларираната икономика в страните членки на ЕС е намалял от 22,3% от БВП през 2003 до 18,4% през 2012 г., въпреки лекия ръст през 2008 и 2009 г. Това движение се забелязва при всички страни членки на ЕС. Разбира се, разглеждани по държави, резултатите далеч не са толкова близко до средната стойност – Австрия е на първо място със 7,6%, а България е на последно с дял на сивата икономика от 31,9% от БВП през 2012 г. Докладът съдържа и анализ за това кои групи хора губят най-много от свиването на сивата икономика, както и ключови мерки, които се прилагат или биха могли да бъдат приложени в борбата срещу недекларирания труд.

Дял на сивата икономика в страните от ЕС през 2012 г., % от БВП

Източник: Eurofound 

Според доклада, в северните страни членки на ЕС най-големите губещи са легално наетите, които традиционно са допълвали доходите си с работа „на черно”. В Източна и Южна Европа безработните са загубили най-много от спада на сивата икономика. Предлагането на недеклариран труд, както и съответното заплащане, се свива. Това се забелязва и като обща тенденция в Европейския съюз.

Авторите отделят специално внимание на различните методи за справяне с недекларирания труд и сивата икономика като цяло. По-голямата част от тези мерки, въведени през последните пет години, са свързани с установяване и наказване на нарушенията, докато все още липсват широко разпространени мерки за насърчаване и стимулиране на бизнеса и хората да преминат към декларираната икономика. Според доклада всички страни членки са въвели мерки за подобряване на разкриването на нарушения, а 90% са въвели превантивни мерки срещу недекларирания труд.

Страни като Италия и Естония прибягват до по-строги инспекции на строителни и земеделски компании като мярка в борбата срещу сивата икономика. Според цитирани от доклада проучвания това води до успех и в двете държави. В Люксембург се въвеждат специални идентификационни карти за работниците в строителния сектор. Във Финландия се създава специален отдел към министерството на финансите, наречен Информационен отдел за сивата икономика. По заявка на други отдели или организации той има правомощията да проведе разследване и да изиска нужната информация от разследваната компания. За 2011 г., благодарение на този отдел, са били разкрити 42 млн. евро недекларирани доходи и 65 млн. евро недекларирани продажби. В множество държави се въвеждат по-високи глоби за недекларираното наемане на работници. За пример е дадена Словакия, където максималната глоба е вдигната от 16 600 на 200 000 евро.

Авторите предлагат конкретни превантивни мерки, някои от които вече са въведени в страни членки на ЕС. Сред тях се изтъкват опростяването на някои процедури и намаляването на необходимата документация. През 2010 г. Швеция въвежда специални електронни касови апарати с черна кутия, която събира данни за всички транзакции (включително и плащанията с карта). Тези данни са достъпни единствено за данъчната агенция. Въпреки че е твърде рано за реална оценка на ефективността на тази мярка, по данни на Шведската данъчна агенция събираемостта на ДДС от ресторанти е нараснала със 7% през 2010 г. В Полша също са въведени задължителни електронни касови апарати в голяма част от професиите, но там резултатите са значително по-малки, отколкото в Швеция.

Друг пример за интересна мярка срещу недекларирания труд е въвеждането на нови категории работа. В Унгария през 2010 правителството приема Закона за опростената заетост с цел улесняване на сезонната и временна работа. Този закон позволява на работодателите да декларират наемането на работници чрез СМС или през интернет. Според администрацията за периода от април до май 2010 г. са били регистрирани над половин милион случая на временна заетост по новия метод. По данни на същата администрация за периода от август 2010 г. до декември 2011 г., повече от 28 млн. евро са влезли в държавната хазна благодарение на тази мярка. В Италия пък се въвежда система, базирана на ваучери, които се закупуват доброволно от работодателите и с тях се заплаща на работниците. Целта е да се улесни легалното заплащане на почасови работници (основно студенти) в земеделския сектор, особено през периода на жътва. Всеки работник може да работи максимум 30 дена и да получи максимум 5000 евро за период от една календарна година. Всеки работодател в сектора може да се възползва от системата, но е ограничен до максимум 10 000 евро във ваучери. По предварителни данни от август 2008 г. досега са продадени повече от 540 000 ваучера (на стойност 10 евро всеки).

Испания и Германия също поемат по необичаен път. „Предприемаческа премия” получават безработните в Германия, които имат желанието да започнат собствен бизнес. Според статистиката 19 месеца след началото на програмата 75-84% от получилите такава премия са все още в бизнеса. Испания пък въвежда пълна данъчна амнистия за работодатели до 31 юли 2011. Всеки работодател регистрирал служителите си до тази дата не дължи данъци и глоби за предишните години. След тази дата, глобите за недеклариран труд скачат многократно. През Април 2011 във Финландия е въведена нова система на ДДС – данъкът се плаща от купувача, а не от продавача. Тази система се отнася единствено за строителните услуги, а материалите и частните лица са изключени. Очакваното увеличение на приходите от ДДС е в размер на 80 до 120 млн. евро.

*Публикацията е резюме на изследването „Борбата с недекларирания труд в 27 държави членки на ЕС и Норвегия” на Colin C. Williams и Piet Renooy към Eurofound. Резюмето е изготвено от Петър Кръстев, стажант в ИПИ. Пълният текст на изследването на английски език е достъпен тук: http://www.eurofound.europa.eu/pubdocs/2013/243/en/1/EF13243EN.pdf