Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Борба с корупцията или повече корупция?

14.12.2006
Оцени тази статия:
Word Format (Word Format)

Тази седмица президентът Първанов разгласи идеите си за създаване на специална служба за борба с корупцията. За да бъде независима, задачите на службата ще бъдат разписани в закон. Първанов предлага новата служба да бъде независима институция с полицейски функции, аналогични на тези на НСБОП в момента. Всичките предложения могат да бъдат намерени на страницата на Президентството.Предимствата на новата служба президентът Първанов вижда в това борбата с корупцията в политическия и държавен елит да бъде концентрирана за по-ефективно; разкритията за корупционни престъпления да се правят своевременно, което ще направи по-добро събирането на доказателства за прокуратурата и съда; възможност за превантивен ефект в борбата с корупцията заради липсата на "политически чадър".За да се постигне това, службата ще се създаде със закон като независима институция. Ръководителят на антикорупционната служба ще бъде несменяем, като самата служба ще "притежава онзи обем полицейски по своя характер функции, които притежават и сега действащи служби на МВР".Всякакви дискусии около тази служба се въртят около това кой и как ще я управлява, за колко време назад ще се ревизират документи и служби, как ще се събират доказателства и каква сила ще имат те. Дали обаче има смисъл от подобни мерки, за да се ограничи корупционната практика не се коментира.Няколко са въпросите, на които не може да се намери отговор в предложенията за подобна свръхкомпетентна по въпросите на корупцията служба.Практиката досега показва, че корупцията възниква там, където държавната администрация и служители разполагат с твърде много власт и имат правото да проявят воля как да разбират възприетите правила спрямо тези, за които трябва те да се прилагат.Предложенията са за създаване на всевластна комисия, което не може да не породи съмнения, че корумпираните ще търсят да корумпират антикорупционните служители (опитът на други страни показва, че в подобни комисии близо 1/5 от служителите са за вътрешен контрол за корупция, тъй като стимулите за корумпиране са особени засилени). Силно вероятно е, както показва и практиката с такива служби, събраните данни за корупция да се използват по-скоро за политически натиск, като компромати, отколкото като доказателства за корупционни сделки.Някак странно е, но в нашата объркана държава, законите отнасящи се до данъкоплатците се пишат с презумцията, че всички те са потенциални или направо още неразкрити престъпници, а правилата за работа на администрацията и държавните структури като цяло стъпват на идеята, че не е важно каква е процедурата, стига да се намери подходящия 'порядъчен и силен' човек, който да я прилага.В предложенията на президента се коментира, че службата ще бъде защитена от корупция като се "сложи преграда пред каквато и да била злоупотреба с възможностите на службата или събраната от нея информация". Освен това "общественият контрол ... не бива да води до накърняване на изискванията за секретност".Никъде обаче не се споменава как ще се контролира службата да не злоупотреби с "близо до полицейските" си задачи. Разследването за съмнения за корупция от такава компетентна служба ще се отрази неблагоприятно както на държавните служители под наблюдение, така и на бизнеса, за който има подозрения, че е страна във възможни корупционни сделки. Полицейските компетенции на службата ще могат да се използват за увреждане на бизнеса, който не споделя политическите убеждения на служителите в комисията.И тъй като съмненията не се нуждаят от доказателства, пречки за това няма да има.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:mandova@ime.bg).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!