Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Болничната оперета

16.12.2006
Оцени тази статия:

Още през 1998 бе ясно, че реформата в здравеопазването ще забоксува. Оперетата с финансирането на болниците, на която сме свидетели през изминалата седмица, е само видимата част от системните проблеми.

Ето какво писахме тогава:

“Конкуренцията между лекарите може да бъде застрашена поради фиксираните такси. Така беше и все още е при сегашната система от стимули. Вероятно подборът на пазара ще дойде от по-малкото записали се пациенти при доктори, предлагащи по-лошо качество на медицинските услуги. Това обаче няма да се прояви веднага. Но на един по-късен етап по-способните доктори навярно ще имат по-голямо търсене. На тях обаче няма да им е позволено да вземат по-високи такси за своите услуги. Още по-лошо, не дотам способните лекари ще получават някакъв доход, който иначе би отишъл при “добрите” доктори. Това на практика е форма на косвено преразпределение на доход, което би довело до обратна селекция. Все още не е ясно как евентуални посреднически организации, т.е. тези между пациент и доктор (болници, доброволни здравно-осигурителни фондове и т.н.), ще се приспособят към системата на фиксирани цени и централизиран контрол. В крайна сметка може да няма стимули за някои доктори да подобряват качеството или ефективността на своите услуги. Също така, системата на фиксираните цени създава риск за неправилно разпределение на ресурсите.

Законът въвежда лицензионен режим за частните фондове, които предлагат доброволно здравно осигуряване. Лицензиращият орган е Националният комитет за доброволно здравно осигуряване. Законът предвижда представянето на 11 документа при кандидатстването за такъв лиценз.

Предварителната представа за реформата и съдържанието на закона не бяха разисквани публично с вероятните потребители. Професионалният съюз на лекарите беше превърнат в представителна гилдия, легитимирана от закона. Лекарският съюз беше единствената неправителствена организация, включена в предварителното обсъждане на закона. По непотвърдена информация частният здравно-осигурителен фонд “Здраве” е представил своето становище пред комисията, работеща по проектозакона, но не разполагаме с подробности относно направените предложения. Поради някои особености на процеса на лобиране усилията на частния сектор са разгледани в отделен параграф след коментарите по Кодекса за задължително социално осигуряване.”

Тази оценка се оказа вярна. Обратната селекция е фактически налице. Тя се основава на следните изначални недостатъци:

  • фиксирани цени,

  • единен ценоразпис,

  • централизиран и само политически контрол, т.е. липса на контрол от страна на клиента,

  • само централизирано финансиране,

  • държавна собственост.

Тези особености на сегашната система на здравеопазване бяха описани в един опит за обобщаване на опита от реформите през 1998-1999, основан на прегледа на сто и пет закона и практиката на тяхното приемане. Става дума за книгата Административни пречки пред бизнеса, София, ИПИ, 2000 (виж с. 215-217). Електронен вариант на тази оценка може да бъде намерен в Интернет, на адрес: http://ime-bg.org/pdf_docs/papers/lrr_bg.doc .

Само промяна в последната от изброените по-горе характеристики на българското здравеопазване – т.е. приватизацията на болниците, можеше да доведе до промяна в системата. Но приватизацията бе спряна през 2001 г., без ясно обосноваване на това решение.

Защо сюжетът на оперетата се върти именно около болниците?

Отговорът е много прост:

  1. Защото тъкмо в болниците има съчетание на услуги и инвестиционни разходи в относително значими размери;

  2. Това съчетание позволява лекарите да са доволни, когато услугите се заплащат пряко (почти навсякъде има такава възможност и това е нормално), а възнаграждението нараства, ако “твърдата инфраструктура” на услугите е по-съвременна;

  3. Доколкото болниците са държавни, а здравето е екзистенциална грижа, вероятната хипотеза на управителите на болници е, че правителството в крайна сметка ще покрие разходите, както и да са направени те.

Извън системата на болниците остава схемата на финансирането на здравните услуги. Т.е. няма връзка между кредитирането на здравеопазването чрез вноски в НЗОК и услугите, които отделния кредитор пациент получава било то в болница или при общо-практикуващ лекар. В същото време и при едните, и при другите има много привилегировани и гратисчии.

Докато положение е такова, здравеопазването ще възпроизвежда сюжети, подобни на този от тази седмица. Защо? Не е нужно човек да е нобелов лауреат по икономика, за да стигне до следните истини:

“1. Ако харчиш собствените си пари за себе си, загрижен си за това колко и как харчиш.

2. Ако харчиш свои пари за някои друг, все още те интересува колко харчиш, но в някаква по-малка степен те е грижа как се харчат тези пари.

3. Ако харчиш парите на някои друг за себе си, не се интересуваш много колко харчиш, но много важно е как ги харчиш.

4. Ако обаче харчиш парите на някой друг за някой друг, не те е грижа нито колко, нито как харчиш."

Това са мисли на нобеловия лауреат Милтън Фридмън, споделени с президента Буш на 2 май 2002 г. (1)

 

-----------------------------------------

(1)Те бяха мото на ИПИ през 2003 г..

 




 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).