Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

БНТ и БНР

15.12.2006
Оцени тази статия:

През седмицата председателят на Комисията по икономическа политикав Народното събрание Валери Димитров предложи Българската националнателевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР) да бъдат приватизирани,а предназначената за тях субсидия да бъде разпределена на конкурсенпринцип (информация на www.mediapool.bg)

Съществуването на държавните медии БНТ и БНР се оправдава с технияобществен характер. Този характер е дефиниран в Закона за радиото ителевизията и обществените оператори са тези, които “допринасят за реализиранена конституционното право на информация” (чл. 6 ал. 1). Тази твърдеобща формулировка е конкретизирана по-нататък в чл. 6 ал. 3 от закона:

“Обществените радио- и телевизионни оператори:
1. предоставят за разпространение политическа, икономическа, културна,научна, образователна и друга социално значима информация;

2. осигуряват достъп до националните и световните културни ценностии популяризират научните и техническите постижения чрез излъчванетона български и чужди образователни и културни програми за всички възрастовигрупи;

3. осигуряват чрез програмната си политика защита на националните интереси,общочовешките културни ценности, на националната наука, на образованиетои културата на всички български граждани, без оглед на етническата импринадлежност;

4. поощряват създаването на произведения от български автори; поощряватбългарското изпълнителско изкуство.”

Посочените критерии и насоки за работа се изпълняват както от БНТ иБНР, така и от останалите радио и телевизионни оператори. Независимоот вида на регистрацията почти всички съществуващи медии имат общественхарактер. Официално в Съвета за електронни медии са регистрирани дванадесетрадиа и седем телевизии като обществени оператори. Част от тях са собственостна общини и държавни университети, но има и такива, които са частнасобственост и задоволяват някаква обществена необходимост, която съществувавъпреки държавните обществени медии.

Операторите с търговски характер също излъчват програми с общественхарактер. Пример за това са новините по тези програми, чийто рейтингдори е по-висок от този на новините в БНТ и БНР. Такива са новинитена БТВ, които са гледани от повече зрители и следователно изпълняватпо-добре функцията по осигуряване на достъп до информация отколкототези на БНТ.

Пазарът на електронните медии е силно конкурентен. По този начин възниквасилна специализация и отделните оператори са насочени към конкретнинужди на потребителите. Така някои от тези канали насърчават създаванетона произведения от български автори, които после биват излъчвани и разпространявани.Такива са частните музикални канали, някои от които излъчват само българскамузика и дори са насочени към конкретни музикални жанрове.

Другото основание за съществуването на БНТ и БНР е те да запознаватгражданите с официалната позиция на държавата по важни въпроси на общественияживот.

Това включва предимно обръщения на министър-председателя и президента,които се отразяват не само по държавните канали. Все пак, ако съществуванеобходимост от изрично информиране по даден въпрос, това би могло дастане чрез използване на частните медии, които вече покриват цялатастрана и покриват много широка аудитория.

От всичко казано дотук следва, че няма необходимост от съществуванетона специални, финансирани от държавата канали. За издръжката на БНТи БНР през 2004 г. в държавния бюджет са предвидени около 81 млн. лева.Предложението на г-н Димитров е тези средства да се разпределят на конкурсенпринцип между частните канали вместо да се дават на БНТ и БНР. В моментаситуацията е такава, че всички други оператори са против субсидиитеза БНТ и БНР, тъй като те изкривяват пазара и ги поставят в неравностойноположение спрямо частните канали. При подобно разпределение на субсидиятаисканията ще са не само от БНТ и БНР, а вече от всички, които изпълняватдейност с обществен характер. Както отбелязахме по-горе, това може даобхване практически всички радио и телевизионни оператори и така теда станат зависими от държавата. Така държавната намеса не само нямада намалее, каквато е целта на приватизацията на БНТ и БНР, а дори щесе увеличи,. По-простото и по-доброто решение е те да се приватизирати тогава тяхната издръжка ще бъде грижа на новия им частен собственик.Така тези 81 млн. лв. ще бъдат спестени на данъкоплатците – още повече,че някои от тях дори не ползват услугите на БНТ и БНР, а спестенитесредства могат да бъдат използвани за намаление на данъците, от коетополза ще имат всички.