БНБи кредитната експанзия

По време на петнадесетата годишна среща на Асоциацията на търговскитебанки, проведена на трети декември, и след нея продължи дискусията повъпроса за кредитната експанзия и ефектите и проблемите, предизвиканиот нея.

Кредитната експанзия в цифри

Според Паричния отчет на БНБ в края на октомври 2003 година вземаниятаот неправителствения сектор са 8.9 милиарда лева, което представляванарастване с 39.3% спрямо края на декември 2002 година (виж таблица1). От тези кредити 320 милиона са за държавни предприятия (намалениеот 3.8%), 6.3 милиарда лева за частни предприятия (нарастване от 33.9%),над 2 милиарда са за домакинства (нарастване от 63.9%), а останалитеса за небанковите финансови институции.

Таблица 1: Нарастванена вземанията от неправителствения сектор

 

Декември 2002

Октомври 2003

Промяна

  Вземания от неправителствения сектор

6397179

8910453

39.3%

    Нефинансови държавни предприятия

333745

320915

-3.8%

    Нефинансови частни предприятия

4718913

6319588

33.9%

    Домакинства

1241560

2035462

63.9%

    Небанкови финансови институции

102961

234488

127.7%

Източник:БНБ, Паричен отчет

Създава ли проблемикредитната експанзия?

Според МВФ ръстът на кредититее проблем, защото хората и фирмите използват част от парите, получениот банките, за да купуват вносни стоки и услуги, което увеличава дефицитапо текущата сметка на платежния баланс.

Връзката между дефицитапо текущата сметка и нарастването на кредита е обаче не е същественаза развитието на стопанството. Ситуацията в момента е следната – домакинстватавзимат назаем и купуват повече вносни стоки. Но те взимат повече назаем,защото нетните капиталови потоци към страната се увеличават. С другидуми, чуждестранни спестители финансират българско потребление, ав същото време намалява финансирането от българските спестители зачуждестранните кредитополучатели. Когато повечето домакинства задлъжнеятнад определена граница, и/или пък лихвите на международните пазарисе покачат, новите кредити ще намалеят (а и ще има връщане на стари),оттам – разполагаемия доход за текущо потребление ще намалее, и съответноще намалее вносът на потребителски стоки. Тогава дефицитът по текущатасметка ще намалее, и съответно ще намалее излишъкът по финансоватасметка.

Ако има проблем, той ев грешните сигнали, които новия кредит, в тази му част, създаденазаради монетарната експанзия в САЩ и еврозоната, изпраща към стопанскитеагенти. Но проблемите на паричната теория и обясненията на бизнесцикъла не могат да се обсъждат в настоящия материал.

Управителят на БНБ ИванИскров смята, че “Сегашното ниво на дефицита по текущата сметкане е дестабилизиращо.”

Според управителя на БНБИван Искров:


“Опитът ни и този на други страни ни дава сигнали,че може би кредитът за частния сектор расте с темпове над дългосрочнияустойчив темп на растеж. […] Централната банка отчита, че кредитнатаполитика на търговските банки е рационална от гледна точна на всякаедна от тях. Същевременно ние знаем, че натрупването на микро ефектиможе да резултира в макро ефекти, чиято динамика да има нееднозначнивъздействия върху икономиката на страната. Тъй като централнатабанка е отговорна както за стабилността на отделните банкови институции(чрез надзорната си политика), така и за общата икономическа и финансовастабилност (чрез поддържането на фиксирания валутен курс), БНБ анализираи влиянието на кредитната политика на търговските банки върху основнитемакроикономически показатели – инфлация, растеж на БВП, фискалнатаполитика и платежния баланс.”

Свързани публикации.