Бизнесът няма нужда от стимули, а от по-малко тежести*

Темата за това как да се помогне на реалната икономика в условията на криза е изключително актуална. Но вместо управляващите да се чудят какви финансови или процедурни стимули и бонуси да предоставят на бизнеса, би било по-добре да се замислят как да му пречат по-малко.

От публикувания тези дни доклад “Измерване на административните разходи и определяне на административната тежест” по проект на Европейската комисия става ясно, че бизнесът не само губи време за излишни административни процедури, но и прави немалко разходи за тях.

Проектът се провежда в два етапа. В първия от тях са разгледани 33 закона, които въвеждат национални изисквания, а във втория – 20 закона, които съдържат национални и транспонирани европейски изисквания. Не са разглеждани 17 закона, които въвеждат единствено изисквания на европейското законодателство, и 58 закона, които съдържат национални и европейски изисквания.

Резултатите от първия етап показват, че общият разход за спазване на задълженията за информиране (ЗИ) на компаниите възлиза на 161,6 млн. лв. годишно.

Административната тежест за компаниите е измерена, като от общия им разход са извадени харчовете за дейности, свързани с обичайния бизнес. По този начин за законите от първия етап общата административна тежест възлиза на 103,4 млн. лв., което представлява близо 64% от общите разходи.

Резултатите от втория етап са по-фрапиращи, тъй като административните разходи на компаниите възлизат на близо 2,75 млрд. лв. годишно. От тях административната тежест се оценява на 1,56 млрд. лв., което представлява 57% от общите разходи. Тоест над половината от разходите са породени от административни задължения за информиране, което е сериозна тежест за частния сектор.

От изследването прави впечатление, че по 5 закона от всички разгледани във всеки етап разходите представляват над 80% от административните разходи и административната тежест за бизнеса. Заедно с тези разходи фирмите губят огромно количество време, за да се справят с тези ЗИ. А това време може да бъде използвано за създаване на продукт, т.е. фирмите трупат пропуснати ползи.

За справяне със ЗИ от петте закона с най-голяма административна тежест в първия етап на изследваното компаниите отделят 285,5 работни дни (при допускането за 8-часов работен ден). В една календарна година има 252-253 работни дни. Т.е. ако една компания има задължения за предоставяне на информация по петте закона, тя трябва да ангажира един служител, който да се занимава само с това цяла година и пак няма да му стигне времето. Прави впечатление и големият брой на задълженията за информация по Закона за горите – 70.

Отделяното време за ЗИ по петте закона с най-голяма административна тежест от втория етап на проучването е малко по-малко – 157,7 дни, но въпреки това остава изключително високо. Те обаче обхващат и повече фирми, тъй като сред тях са законите за ДДС, корпоративното подоходно облагане, данъчно-осигурителния кодекс, Кодекса за социално осигуряване. Задълженията за предоставяне на информация само по Кодекса за социално осигуряване са 105, а по закона за ДДС – 67.

Основната административна тежест е съсредоточена в данъчното законодателство – 58%, и трудовите и осигурителните отношения – 33%. Същевременно основната тежест, произтичаща от регламенти на ЕС, е съсредоточена в данъчното законодателство – 70% по Закона за корпоративното подоходно облагане и 13% по закона за ДДС.

Когато се задава въпросът “Какво може да направи държавата, за да стимулира бизнеса”, като че ли винаги се забравя най-простият отговор – “Може да спре да му пречи”.

Бизнесът няма нужда от еднократна помощ под формата например на възможност за придобиване без търг на право на собственост или финансова подкрепа за изграждане на прилежаща инфраструктура. Подобни “помощи” са предвидени по Закона за насърчаване на инвестициите. Но както виждаме от данните за преките чужди инвестиции или капиталообразуването в икономиката тази година, тези мерки очевидно не са достатъчни, за да привлекат така желаните инвестиции.

Има и редица административни тежести, които произлизат от членството на България в ЕС. Те са концентрирани именно в корпоративното подоходно облагане, което е още един аргумент срещу хармонизиране на данъчните основи в общността.

Хармонизирането на законодателството не само че няма да намали административната тежест, но ще наложи нови задължения, нови разходи, още повече загубено време. И вероятно след това управляващите пак ще се зачудят как да стимулират бизнеса.

Целта на приключилия проект е да се “премахнат остарелите, излишните или повтарящи се изисквания за информация”. Но това е само една от нужните стъпки за намаляването на административната тежест. Неминуемо тя е необходима, за да се осъвремени и подобри настоящото законодателство. Но трябва да се мисли и за по-малко и по-прости регулации, за намаляване и премахване на такси, за електронно правителство и т.н.

Защитниците на регулациите смятат, че липсата им би имала сериозни негативни последици. Но не трябва да забравяме, че спазването на регулациите води до разходи, които нямат добавена стойност. И ако трябва да се примирим с тези разходи, то нека те да са възможно най-ниски, а регулациите – възможно най-ефективни, за да се намалят загубите от непроизводителното използване на човешки и финансов ресурс.

Законодателно бреме

Няколко неща правят впечатление в резултатите от направеното проучване:

  • “Административната тежест е голяма. Намаляването й само с 1% ще спести над 16 млн. лв. годишно и ще освободи допълнително време за служителите, което може да бъде използвано за продуктивни дейности.
  • “Най-голяма административна тежест е съсредоточена в данъчното и трудовото законодателство, което означава, че най-сериозните промени също трябва да са там.
  • “Най-голяма административна тежест по ЗИ, свързани с изисквания на ЕС, е концентрирана в данъчното законодателство и по-конкретно в корпоративното подоходно облагане. Там трябва да се обърне специално внимание.

 

*Статията е публикувана за пръв път във вестник „Труд“ на 15 декември 2011 г. Оригиналната публикация е достъпна тук.


Свързани публикации.