Бившите „сателити” изпреварват Европа*

От Желязната завеса към икономически просперитет

С всяка изминала година страните от Централна и Източна Европа – България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия – подобряват относителното си икономическо благосъстояние спрямо държавите от Западна Европа. Като вземем предвид и европейската дългова криза, тенденцията най-вероятно ще се засили.

Изминаха повече от двадесет години, откакто тези държави се сдобиха със своята свобода. Всички те се превърнаха в многопартийни и до голяма степен свободни икономики. Това, което в момента се взима за даденост, е далеч от реалността през първите години след разпадането на СССР. Наистина имаше очаквания, че някои от страните ще се провалят. Аз бях един от икономистите, помагащи за реформите в Унгария и Естония, а след това и в Русия и Украйна. Бях и съпредседател на преходния екип в България. Меко казано, тогава не бяхме убедени, че демократичните и икономически реформи ще са успешни.

В таблицата може да видим, че статистиките за БВП на глава от население са все още зад тези на западноевропейските нации, но средният икономически ръст за деветте държави е далеч по-висок от средния за Европейския съюз. Реалният напредък на тези страни е далеч по-голям,  поради причината, че статистиките от времето на СССР са в голямата си част преувеличени. Причините Съветския съюз да лъже за икономическото си положение са очевидни, но много западни разузнавателни служби приемаха тези лъжливи статистики, защото по този начин заплахата от комунистическия режим изглеждаше по-реална, което пък водеше до по-високи бюджетите за отбрана и шпионаж. Много хора от медийните и академични среди с леви възгледи преувеличаваха успехите на комунистите.

Защо деветте източно и средноевропейски нации се представят по-добре от останалия Европейски съюз? От таблицата се вижда, че всички освен Унгария имат далеч по ниско ниво на държавните дългове от средните за съюза 83,4% от БВП. Те също имат по-малки държавни сектори и далеч по-ниски пределни и по-плоски данъчни ставки.

Източник: Евростат, Световна банка, KPMG                                

 

Данните за Франция са включени в таблицата, за да служат като база за сравнение. Франция е голяма и богата държава, но изоставаща на фона на деветте републики благодарение на високите си данъци (предстои въвеждането на 75-процентна ставка за доходи над 1 милион евро), тежките регулации на трудовия и финансовия пазари, както и високите нива на държавни разходи.

Каква е тайната на успеха на деветте? Техните граждани са директни потърпевши от социалистическия режим и са наясно, че той не работи нито на практика, нито дори на теория. Те разбират, че правителството е по-често пречка, отколкото решение. Много от тези хора са последователи на идеите на Хайек и Фрийдмън, въпреки трудностите при сдобиването с подобна литература. Много от либерално настроените млади икономисти стават лидери в страните си – Лешек Балцерович, бивш министър-председател, министър на финансите и директор на националната банка в Полша, инициатор на реформите в Полша през 1989-та година; Март Лаар, премиер на Естония, който по образование е историк, но прилага много от идеите на Фрийдмън по време на управлението си; не на последно място – Вацлав Клаус – президент и бивш министър-председател на Чехия.

Като млад икономист г-н Клаус е имал възможността да прекара известно време, учейки в чужбина. Той бързо усвоява идеите на Хайек и Фрийдмън, но това му причинява неприятности у дома. Държан е настрана от политиката до края на 80-те години, когато обстановката в Чехия започва да се променя. Аз се запознах с изпълнения с ентусиазъм (и може би малко наивност) г-н Клаус именно в този период. Впоследствие той стана финансов министър, премиер, а после и президент на Чехия. Настрана от политическите си успехи, той продължава да пише сериозна икономическа литература, включително една много уважавана у широко разпространена книга за истерията около глобалното затопляне.

Освен служебните си задължения г-н Клаус е активен член на обществото Монт Пелерин (международна организация на класически либерали и защитници на свободния пазар, основана през 1947-ма година от Хайек), което ще проведе годишното си събрание тази седмица в Прага. Като един от най-либералните държавни лидери, той ще приеме членове на обществото в Замъка на Прага и ще е домакин на дискусия на тема „решения за глобалната финансова криза”. 

Франция и други европейски страни са тръгнали в една посока. Чехия и другите нови демокрации са тръгнали в друга. Въпросът е колко дълго ще е нужно на Чехия да бие Франция по ниво на БВП на глава от населението? Когато този ден дойде, чехите трябва да помнят, че причината за този успех е тяхната невероятна мъдрост да изберат лидер като Вацлав Клаус на мястото на типичния европейски социалист.

Статията е публикувана за първи път във вестник „Washington Times“ на 4 септември, 2012 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Михаил Михайлов – стажант в ИПИ.  

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.

 


Свързани публикации.