Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Бившата и бъдеща кралица на консерватизма*

Автор: Ричард Ран** / 17.09.2010
Оцени тази статия:

Визията на Тачър, господстваща от двете страни на Атлантика

 

Лондон

 

В петък вечер високият 30-тина годишен англичанин с очила Матю Елиът придружи Маргарет Тачър до приема в 800-годишната зала в Лондон Гилд Хол (Guild Hall). Макар че Англия преминава през най-лошата си икономическа криза откакто г-жа Тачър стана министър-председател преди повече от три десетилетия, тя беше в добро настроение, докато разговаряше с тези от нас, които бяхме дошли да изкажем нашето уважение. Причината за нейното позитивно държане може би се дължеше на това, че идеите, които тя (и Роналд Рейгън в САЩ) защитаваха, отново добиват известност. Също толкова важно е и това, че в Обединеното кралство се надига ново поколение от лидери, включително и г-н Елиът, които не само разбират значимостта на малката държава и свободните пазари, но също като г-жа Тачър, не се отказват, когато срещнат опозицията на привърженици на държавното планиране и контрол от властта.

Преди шест години Андрю Алъм, Форънс Хийт и г-н Елиът основаха Съюз на данъкоплатците (TPA - Taxpayers' Alliance) с цел да намалят данъците и размера на правителството във Великобритания. Чрез използването на новите медии, включително създаването на няколко убийствено смешни видеоклипа за издънките на британското правителство по отношение на данъците и разходите и публикацията на няколко много добре обосновани и убедителни доклада за  правителствени злоупотреби, TPA вече оказва сериозно влияние на политическата сцена, включително и ролята й в скорошното поражение на министър-председателя Гордън Браун. Един от докладите на ТРА документира как парите на данъкоплатците са изтекли за да подкрепят лейбъристки и други организации с цел лобиране за по-високи данъци и по-голямо правителство. С други думи, бедните данъкоплатци са били принудени да платят за тяхното собствено оскубване.

Някои от злоупотребите със средства на данъкоплатците за подкрепяне на данъци и разходи се случват в Щатите, но главорезите, привърженици на държавното планиране и членове на профсъюзи, които държат властта в Обединеното кралство, са ги превърнали в по-висша форма – поне докато г-н Елиът и колегите му не се появиха на сцената. Миналата седмица, под ръководството на г-н Елиът, ТРА спонсорира конференция, чиито участници включваха лидери от мозъчни тръстове в Австрия, България, Франция, Грузия, Литва, Швеция, Швейцария, САЩ и други държави. Събитието достигна кулминация с величествен и оживен банкет в петък вечер в Гилд Хол. Видният икономист Артър Лафер – най-известният баща на икономиката на предлагането, който беше съветник на президента Рейгън и на г-жа Тачър по време на тяхното управление, даде тон с речта си, която бе със същия плам и чувство за хумор както в отминалите десетилетия.

Добрите новини са, че тези, които вярват в ограничените правомощия на правителството и в свободните пазари, са се активизирали и в Щатите, и в Европа. Лошите новини са, че дори и реформистките правителства като новото британско правителство, все още не са достатъчно смели, за да направят това, което е нужно да се направи.

Докато свободата, свободните пазари и предприемачеството биват отпразнувани във Великобритания, секретарят по здравните въпроси и социалните услуги Катлий Сибелиус предупреди осигурителната индустрия, че администрацията няма да толерира прехвърляне на вината за по-високите осигуровки върху новия закон за здравните грижи. По-конкретно, тя написа: „Няма да има никаква търпимост за този тип неверни сведения и неоснователни увеличения на ставките.“ В същото време други щатски правителствени агенции признават, че законопроектът за здравни грижи ще увеличи, отколкото да намали, медицинските разноски – както критиците приказват през цялото време. Г-жа Сибелиус показва, че или не познава Конституцията, която гарантира свободата на словото, или не смята основния закон на нацията за важен. По време на дебата за здравните грижи, тя и нейните колеги в администрацията продължиха да говорят уклончиво за това какво законопроектът ще направи и какво няма, и колко ще струва.

Г-жа Сибелиус няма да бъде уволнена, защото на шефа на администрацията изглежда му е напълно угодно да описва измислен свят, нямащ нищо общо със света, който повечето хора населяват. Той ни казва, че неговата икономическа програма работи въпреки факта, че повече хора губят, отколкото намират работа в последните месеци и икономическият растеж се забавя, въпреки че администрацията предвиждаше обратното. Президентът продължава да настоява, че тези, които създават най-много работни места – хората печелещи повече от 200 000 долара на година – трябва да бъдат облагани повече, което, както повечето хора разбират, ще намали техните способност и подбуда да създават работни места.

Матю Елиът от Великобритания, както лидерите на организации в други страни, привърженици на по-ограничена държавна намеса, отново ни напомнят, че тези, които казват истината, без официална власт и без кабинет могат, макар и с ограничени средства, да обуздават тези в правителството, които са слабо загрижени за фактическите данни и свободата. О, между другото, г-жо Сибелиус, много от нас нямат никаква търпимост към невярната информация и несправедливото увеличаване на данъците, които излизат от вашата администрация, и ние възнамеряваме да продължим да го казваме.

 

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в сряда, 13 септември 2010 година.Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Павлин Лазаров – стажант в ИПИ.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.