Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Безумието Кремиковци

Автор: Петър Ганев / 29.08.2008
Оцени тази статия:

Ако има пример, който най-ясно да илюстрира всички неприятности, които могат и обикновено се случват, когато държавата реши да се захване с даден бизнес, то това безспорно е металургичният комбинат „Кремиковци". Въпросното предприятие е вечно проблематично и очевидно в тежест на хората (визират се основно данъкоплатците). Дали в основата на всичко това не стои именно присъствието на държавата в собствеността и управлението на комбината? Дали точно преследването на други „по-възвишени" цели (обществени), а не обикновения стремеж към лична изгода и печалба (какъвто би имала всяка изцяло частна компания) не ни води към това безумие? Нека разгледаме поотделно проблемите, които традиционно се завъртат около това предприятие, както и тези, които наскоро изпълниха страниците на българските (и не само) вестници.

  • Самата идея за съществуването на подобен комбинат в София

Основният проблем и въпрос, който винаги е стоял пред „Кремиковци", е: „Какво всъщност, прави подобен комбинат в столицата"? Ясно е, че комбинатът се е зародил във времена, когато мисленето далеч не е било „пазарно" и съответно рационално. Тежката промишленост е била набедена за „манна небесна" и идеята за подобно колосално предприятие в столицата безспорно е звучала страхотно на всеки всеотдаен комунист. Въпреки това, към момента все по-актуален става въпросът „Как да се отървем от този комбинат?". Неслучайно този въпрос се е загнездил и в съзнанието на отговорни фактори като кмета на София и главния архитект на столицата. Причините за това са много, но засега е достатъчно да споменем, че въпреки постоянно растящата цена на стоманата, българският стоманодобивен завод успява да работи постоянно на загуба.

  • Замърсяването

Не стига, че си имаме огромен стоманодобивен комбинат, който съумява да трупа огромни дългове, ами на всичкото отгоре „Кремиковци" се отличава и като голям замърсител, който не отговаря на никакви екологични изисквания. Въпреки това, държавата системно субсидира, кредитира и гарантира заемите на комбината, без да предприема съответните стъпки за ограничаване на замърсяванията. От друга страна, отношението към други подобни изцяло частни замърсители в добивната промишленост е коренно различно (пример Челопеч). Там правителството беше готово дори да наруши правилата и да надхвърли компетенциите си, само и само да предотврати вредите за околната среда, без дори да има ясна оценка за евентуалните такива.

  • Дълговете

Дълговете на „Кремиковци" вече надвишават 2 млрд. лв., като стартирането на процедура по обявяването на комбината в несъстоятелност беше неизбежно. Най-големият кредитор е държавата с 900 млн. лв. Облигационерите са вторият по големина кредитор на комбината с 680 млн. лв., като техните проблеми ще разгледаме по-надолу. Едва ли може да се намери адекватен отговор на въпроса „Защо държавата продължително е кредитирала губещо и вредно за околната среда предприятие?" особено при положение, че собствеността вече е била преминала предимно в частни ръце. По принцип точно такъв тип поведение може да примами инвеститори, които целят не развитие на комбината, а просто да се възползват от създалата се ситуация (rent seeking). Дали не наблюдаваме точно това и в случая с „Кремиковци"?

  • Обявяването в неплатежоспособност и гаранциите на държавата

Неизбежното обявяване в неплатежоспособност също предизвика полемика. Напълно непрозрачното решение на Софийски градски съд определи за дата на неплатежоспособността 31 декември 2005 г., което напрактика означава, че облигационерите може да загубят обезпечението си в лицето на доменните пещи, линията за непрекъснато леене и коксохимическото производство, тъй като облигациите са имитирани 5 месеца след въпросната дата. Въпросните облигации са емитирани след съгласието на правителството и с всички гаранции от „Кремиковци". Ситуацията е абсурдна, защото излиза, че всъщност правителството е подкрепило емитирането на облигации от компания, в която притежава 25% и която е в неплатежоспособност. Решението на проблема още не е ясно, но едно нещо е сигурно - цялата каша отново е забъркана само и единствено от българското правителство.

  • Визията за бъдещето и евентуалната продажба

Бъдещето на „Кремиковци" също остава отворена тема. Дали комбинатът ще бъде продаден, дали ще се развие в модерен стоманодобивен завод или ще се превърне в бизнес-център? Нормално е да има различни гледни точки по тези въпроси, но също така е нормално и решенията да се взимат само и единствено от собствениците. Фактът, че всеки един по-голям проблем (особено горе-посочените), свързан с комбината, е директно обвързан с водената от държавата политика или отделно нейно решение, както и фактът, че държавата продължава да има участие както в собствеността, така и в управлението на комбината, ни дават ясна представа за истинската причина за безумията, на които ставаме свидетели. Конкретните решения на всеки един от посочените проблеми зависят изцяло от едно далеч по-генерално решение, а именно моменталното преустановяване на всякаква намеса от страна на правителството в делата на комбината (визира се евентуалното бъдещо развитие на комбината, а не процедурата по обявяване в несъстоятелност). Не е нормално евентуалният бъдещ собственик на даден комбинат да се среща по този въпрос с премиера на страната - подобно нещо не се среща в икономическата литература или поне не в тази отнасяща се до „пазарната икономика". В първия възможен момент, правителството трябва да се оттегли и от участието си в собствеността на комбината, независимо от цената - целта тук не са приходи в бюджета, а по-скоро ограничаване на „щетите" от присъствието му там.