Безработицата: трансатлантически различия в подхода

Традиционно нивото на безработица в САЩ1 е доста по-ниско от това в Европейския съюз2. Но ако това твърдение беше вярно преди началото на кризата, то от края на лятото на 2008 г., нивото на безработните отвъд океана рязко започна да се повишава и в началото на 2009 г. надмина това в Съюза. Тази тенденция не се запази за дълго и през първото тримесечие на 2010 г. в САЩ беше отчетено, макар и минимално, намаление на броя на безработните. В момента в двете зони безработицата е на почти еднакво ниво.

Но нека се върнем в началото на кризата. В края на втората и началото на третата четвърт на 2008 г. безработицата в САЩ започва постоянния си ръст от естествените за американската икономика 5,5% до 7,4% в края на годината. За сметка на това през същия период ЕС отбелязва едни от най-ниските си нива на безработица (около 7,3%). На гребена на вълната е и България, която регистрира рекордно ниски стойности от около 5%. През 2009 г. в САЩ се наблюдава рязко увеличение на незаетостта на фона на едно умерено повишение в ЕС (в края на годината резултатите са съответно 10% и 9,1%). В страната ни кризата идва с известно закъснение, за да отбележим безработица от 7,9% чак в края на 2009 г. Последните данни на Бюрото за трудова статистика на САЩ са оптимистични. За първото тримесечие на 2010г. те показват, че в САЩ безработицата е 9,7%, в ЕС – 9,7%, а в България – 10,2%. Тенденциите са отвъд океана безработицата да продължава да се свива, на Стария континент тя да забавя все повече своя ръст, а в България да продължи да се покачва поне до края на годината. Шоковите вълни, които изпраща кризата към България, нормално забавят икономическото възстановяване.

Безработицата засяга най-вече младите хора на възраст до 25 години. При тях безработицата в ЕС е 20,5%, а в САЩ – 18,7%. България води с 23,8%. При различните полове водачеството е разменено – мъжете отбелязват по-високи нива на безработица с превес средно от около 1,1 процентни пункта. Хора с всякакво ниво на образование усетиха ефекта на кризата. Не е изненадващо, че безработицата се е увеличила най-много сред хората с образование по-ниско от средното. В ЕС при хората с основно образование се отбелязва увеличение през 2009г. с 4,3 процентни пункта до 13,2%, а при тези със средно, нарастването е едва с 1,7п.п. до 7,4%. Висшистите остават най-слабо засегнати с увеличение от 1.4п.п. до 4,8%. Същата, макар и по-ясно изразена тенденция се наблюдава и в САЩ, където безработните млади с най-ниско образование са се удвоили в сравнение с 2007г. до 15,3%. В България по последни данни незаетите висшисти са 3,0%, тези със средно  образование са 7,6%, а с основно – 14,9%. Вследствие отново на кризата дългосрочната безработица навсякъде бележи ръст.

За да си обясним по-бързото излизане от кризата през океана, трябва да разгледаме основните разлики в пазара на труда между САЩ и Европа. Като важна причина за по-ниско активния европейски пазар се изтъква консервативната парична политика на страните от Еврозоната. Някои макроикономисти4 са на мнение, че монетарна стратегия на Европейската централна банка (ЕЦБ) поддържа твърде високи лихвени проценти, което води до ниско търсене на пазара и съответно по-висока безработица. Изкупуването на държавни облигации от ЕЦБ през последните две седмици е рязка промяна в курса и резултатът може да тласне пазара на труда нагоре.

И все пак дали подобно отпускане на коланите може да реши проблемите на Европа с безработицата? Повечето икономисти са на мнение, че това едва ли ще е възможно5. Те намират причините за хроничната безработица на ЕС в основата на трудовия пазар. Европейските държави са пословични с протекционисткия подход. За да предотвратят масово уволнение на работници в условия на криза, те притискат фирмите със строги законодателни критерии за закриване на работни места.  

В Европа законодателството, което защитава служителите, понякога работи срещу тях6. Когато работодател наеме работник, след преминаване на изпитателния срок той може много по-трудно да се освободи от него без основателна причина. Ето защо в условията на финансова криза работодателите стават много по-предпазливи при наемането на нови служители. Това допълнително забавя производството и като в затворен кръг допълнително увеличава безработицата. В САЩ работодателят може много по-лесно да се освободи от нежеланите работници. Ето защо търсенето на труд е либерализирано – наемаш някого, а ако фирмата изпадне във финансово затруднение, го уволняваш.

Освен това, зад океана намесата на синдикатите в пазара на труда е сведена до минимум. Броят на работниците в трудови сдружения постоянно намалява7. Въпреки, че тази тенденция съществува и в Европа, там на работодателя не му е дадена нужната гъвкавост да взима най-правилните решения за оптимизирането на производството и максимизирането на печалбата. За разлика от САЩ, където помощите за безработните са минимални, в ЕС (България не прави изключение) се наливат пари в трудови помощи и субсидии, което обезкуражава хората активно да си търсят работа. В САЩ, по-често, държавните субсидии се пренасочват към концесионни инфраструктурни проекти, при които частния бизнес има мотивацията да наеме нови работници и така да се намали безработицата.

В заключение може да се каже, че пътят за справянето с безработицата минава през задължителни промени в законодателството, които да стимулират конкуренцията на пазара на труда. Резултатът ще бъде както увеличение на търсенето на работници от страна работодателите, така и желанието на безработните да се върнат на пазара на труда.

 

1   Данните са взети от статистиката на Бюрото за трудова статистика;

2   Данните са взети от статистиката на Евростат;

3   Данните са взети от статистиката на НСИ;

4 Оливие Бланкард, “Как може да се намали европейската безработица”, Макроикономика, 5-то издание, 2009 г.

5   Дани Родрик, “Спънките в законодателството на пазара на труда ли са причините за безработицата в ЕС?”

6 Андрю Глин, “Протекционистки институции контролиращи пазара на труда са причината за безработицата?”, Капитализъм и общество, издание 2, брой 1, 2007

7 Тим Кейн, “Преразглеждане на ролята на западащите синдикати”, Институтът “Херитъдж”, 29-ти Август, 2006

 

* Стажанти в ИПИ.

 


Свързани публикации.