Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Безработицата расте, колкото и да не му се вярва на Тотю Младенов

Автор: Зорница Славова / 27.05.2011
Оцени тази статия:

Тази седмица излезе наблюдението на работната сила за първото тримесечие на 2011 г. на Националния статистически институт (НСИ), коeто показват продължаващо намаление на заетостта и увеличение на безработицата. За една година заетостта сред активното население е паднала с 1,5 пункта до 57,3%, като най-голям е спадът при 15-24 годишните – с 2,3 пункта.

Заетостта на населението на възраст 20-64 години също намалява – с 2 пункта до 62,6%. Точно заетостта в тази група е една от цялите в стратегията Европа 2020, а България трябва да достигне 76% заетост до 2020 година. В Националната програма за реформи е заложено заестостта на 20-64 годишните да нараства с 0,67%-тни пункта годишно от 2011 година. Изглежда това ще се случи трудно, въпреки че можем да очакваме плавен, но слаб растеж през следващите тримесечия на тази година.

 

Коефициент на заетост по възрастови групи по тримесечия

 

Източник: НСИ

 

Особено тревожни са данните за безработицата, където коефициентът на безработица се оценява на 12% или 1,8 пункта повече в сравнение със същото тримесечие на 2010 година. Подобен скок на безработните е сред най-големите в Европейския съюз. Безработните от една или повече години нарастват с 2%-тни пункта от 4,3% през първото тримесечие на 2010 г. до 6,3% през това на 2011 година. Това е особено обезпокоителна статистика, която показва, че немалка част от уволнените в разгара на кризата все още не могат да си намерят работа.

Обезкуражените лица също нарастват и през това тримесечие с повече от 10% или 26,5 хиляди души.

 

Коефициент на безработица и коефициент на продължителна безработица по тримесечия

 

Източник: НСИ

 

Интересното тук е, че министърът на труда Тотю Младенов не се съгласи с тази статистика и за разлика от всички официални международни статистики, включително Евростат, реши, че данните от регистрираните безработни в бюрата по труда са по-достоверни. Разбира се, има сериозна причина за това – Агенцията по заетостта (АЗ) отчита малко над 9% коефициент на безработица, а това е доста под данните на НСИ. Причините за тази разлика са много: някои хора просто не се регистрират в бюрата; доста отпадат, защото не изпълняват ангажиментите, които им поставя бюрото (около 20 хиляди на месец по данни на АЗ), а трети решават да прекратят участието си в програмите за търсене на работа и обучение чрез бюрата. Освен това, тъй като правилата за регистриране в бюрата по труда са различни във всяка държава, данните не позволят сравнение на безработицата в ЕС или на световно нивоЯвно управляващите се опитват да представят картината по-розова, а управлението си – по-добро. Сега вместо да се спори колко всъщност е безработицата, министърът на труда трябва да се потруди и да направи всичко възможно пазарът на труда да се възстанови. Разбира се, тук не  говорим за това министерството да захване директно да създава заетост, което вече доказано е доста неефективна и скъпа практика (виж тук).

Проблемът с високата безработица върви ръка за ръка с намалената икономическа активност и ниското ниво на инвестиции по време на кризата. България вече излиза от рецесия, като поредно четвърто тримесечие отбелязва ръст на БВП. Като се има предвид, че пазарът на труда реагира на икономическата ситуация с лаг от приблизително една година, можем да очакваме слаб ръст на заетостта и намаление на безработицата още през следващото тримесечие. Единственото, което може да направи правителството е да създаде благоприятна бизнес среда, а мерките на пазара на труда трябва да се ограничат до намаляване на пречките за наемане, поддържане и освобождаване на работната сила. Тук особено важно е намаляването на осигурителната тежест и изискванията за минимални доходи, заради които много хора и най-вече нискоквалифицираните и младежите останаха без работа.