Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Безработица в България

Автор: Петър Ганев / 30.04.2009
Оцени тази статия:

 

Към края на месец март регистрираните безработни в страната прескочиха границата от 250 хил. души, което напрактика ни връща към нивата от предходната година. Официалните данни на Агенцията по заетостта показват, че от октомври 2008 г. имаме постоянно нарастване на броя на безработните в страната, което контрастира на тенденцията от предходните месеци. За периода януари - септември 2008 г. безработицата спада чувствително - с цели 60 хил. души. От тогава насам обаче регистрираните безработни са нараснали с близо 40 хил. души.

Така просто погледнати данните могат да бъдат подвеждащи, тъй като в случая следва да се вземат под внимание и сезонните тенденции. Ако погледнем какво се е случвало в предходните години, ще забележим много подобни вариации, като неотменно месецът с най-висока безработица в годината винаги е бил януари. Това, което е притеснително в случая и е показателно за моментната ситуация, е че през февруари и март 2009 г. регистрираните безработни също нарастват, което не се е наблюдавало преди. На практика, броят на безработните през месец март 2009 г. са с 3 хил. души повече отколкото регистрираните година по-рано (март 2008 г.).

Източник: Агенция по заетостта

Проблемите на пазара на труда са очевидни, както от горната графика, така и от новините за съкращения, които често чуваме, било то по медиите или просто от приятели. Въпреки това, не бива да се забравя, че на фона на развитието ни през последните години, тези негативни тенденции не могат да заличат постигнатите добри резултати. В началото на 2007 г. примерно, регистрираните безработни са били над 350, тоест с 100 хил. повече отколкото към момента. Това едва ли е успокоително, но все пак ни разкрива една далеч по-ясна картина. Проблемите пред пазара на труда са налице, но поне към момента не са толкова драматични, колкото биват представяни понякога. Въпреки това не трябва да пренебрегваме очевидните проблеми и задаващите се негативни тенденции. Именно заради това е нормално политиките насочени към запазване на работните места и/или създаването на нови такива да попадат в епицентъра на общественото внимание и да бъдат разглеждани под лупа.

Възможните политики в тази посока са условно две, като избора е между два вида стимули - фискален или данъчен. Под фискален стимул се разбира експанзия на правителствените разходи с цел директно постигане на по-висока заетост, докато под данъчен стимул се разбира намаляване на данъчната тежест (в случая върху труда) и постигане на по-висока заетост на изцяло пазарен принцип. Именно това е ключовият въпрос пред който сме изправени в момента - дали правителството или пазара да гарантира работните места на хората?!

Опита от последните години ни дава ясен отговор на този въпрос. Фискалният стимул в България има само краткосрочен ефект върху заетостта, тоест създава се т. нар. субсидирана заетост. Данъчния стимул от своя страна играе доста по важна роля, като именно ниските (преки) данъци през последните години доведоха и до тези 100 хил. безработни по-малко.

Провеждането на политики за постигането на по-висока заетост в навечерието на избори безспорно е крайно деликатна тема. Опасността от масирани правителствени предизборни харчове с цел осигуряването на заетост на гласоподавателите (и то на всяка цена) е надвиснала над икономиката ни. Можем само да се надяваме, че правителството ще избере по-ниските данъци и по-гъвкавия пазар на труда като алтернатива и така ще улесни всички ни.