Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Безпрецедентно безотговорните мерки на ЕС

Автор: Явор Алексиев / 06.07.2012
Оцени тази статия:

Недвусмисленото заключение от поредната съдбовна среща на върха в ЕС е едно – тенекиена кутия, която европейските лидери дълго ритаха надолу по пътя, най-накрая се удари в стена. Стената, наречена Испания. Безпрецедентните мерки, които бяха лансирани в отговор на това предизвикателство през последните няколко дни, ясно показват две неща: решимостта на еврократите да запазят целостта на валутния съюз и неспособността им да проведат структурни реформи, които да са в унисон с правомощията и мандата им.

Временните мерки на ЕЦБ

На 5 юли 2012 г. ЕЦБ за пръв път в историята си понижи под 1% нивото на основния лихвен процент в еврозоната. В опитите си да стимулира кредитирането, ЕЦБ навлезе в непознати за институцията води.

Редовната обосновка на подобни действия е ясна – стагнация и висока безработица и слабо кредитиране. Според Марио Драги причината за свитото кредитиране се дължи на слабо търсене на кредит. И действително, до момента дългосрочните операции по рефинансиране на банковата система, които бяха проведени в края на 2011 и началото на 2012 г., адресираха страната на предлагането, т.е. ликвидните затруднения на банките. Получилите свеж финансов ресурс банки инвестираха част от него на облигационните пазари, а друга депозираха обратно в ЕЦБ при лихва от 0,25% под формата на овърнайт депозити. Сега, след като лихвата по тези депозити беше намалена до 0%, Драги очаква банките да разгърнат кредитирането на бизнеса и домакинствата. Планът е горе-долу следният: банките кредитират, за да печелят обезпечение, което после сами използват, за да получат допълнително финансиране. Ако обаче първоначалната презумпция на президента на ЕЦБ е вярна, то намалението на лихвите с 0,25% няма да окаже кой знае какъв ефект върху търсенето на кредит, тъй като не е обвързано с очаквания за подобрение на икономическата конюнктура.

Вторият момент, който заслужава внимание, е поредното отстъпление от основния мандат на ЕЦБ – поддържането на нивото на инфлацията в еврозоната на нива близки до, но под 2%. В изявлението си на 5 юли 2012 г. Драги непрекъснато наблягаше на “средносрочната инфлация”, която ЕЦБ трябва да гарантира. След като от близо година, обаче, инфлацията в еврозоната е над нивата, определени в мандата на ЕЦБ (2,4% на годишна база към юни 2012 г.), се получава парадоксът, че единственият сценарий, който ще позволи на ЕЦБ да изпълни мандата си в средносрочен план е свързан с муден икономически ръст. Ако свалянето на доходността на банковите депозити в ЕЦБ действително доведе до разширяване на кредитирането за гражданите и бизнеса, то отново се материализират предпоставки за повишаването на инфлацията. На фона на тези опасности, въпросът, който все по-често ще си задават пазарите през следващата година, е доколко „временни” са „временните нетрадиционните мерки”.

Промяната на предназначението на Европейския механизъм за стабилност

Вторият безпрецедентен ход беше предприет от самите държави-членки. Промяната на предназначението на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) до голяма степен е следствие именно от кризата в Испания. Изследване на британския мозъчен тръст Open Europe показва, че испанската държава ще има нужда от около 463 млрд. евро до средата на 2015 г. От тях около 284 млрд. евро ще отидат за посрещането на плащанията по дълга, а останалите 179 млрд. евро ще бъдат нужни за да бъдат финансирани годишните бюджетни дефицити (по сегашната прогноза на МВФ). Отделно от всичко това правителството има допълнителни финансови задължения за над 100 млрд. евро под формата на други плащания, за същия период. В същото време от държавата се очаква да гарантира и 12% от средствата в ЕМС, дори ако евентуално получи помощ от ЕМС.

Изследването на Open Europe показва още, че текущите лихви по испанския дълг и отпускането на спасителния пакет от 100 млрд. евро за подпомагане на испанските банки ще доведат до увеличаването на публичния дълг на страната до 112% от БВП през 2015 г. По-малко от седмица след последната среща на върха десетгодишните испански облигации пак тръгнаха нагоре, повишавайки се с 53 базисни пункта само за два дни и достигайки 6,78% на 6 юли 2012 г.

Фактът, че според поправките държавите, които ще получават финансиране по линия на ЕМС, няма да бъдат задължавани да спазват определени програми за реформи и бюджетни ограничения, създава предпоставки държавите, които вече са обект на подобни програми, да повдигнат въпроса за тяхната състоятелност. Това важи с особена сила за Ирландия, която преди броени дни се завърна на облигационните пазари, на нива, сходни с испанските.

Равносметката

Ако има нещо безспорно в оценката на европейските лидери за постигнатите през последните 10-тина дни споразумения, то е, че ЕМС е чувствително по-гъвкав. Това, което пропускат да споменат, е че в същото време механизмът става и по-морално рисков.. Най-доброто решение, което европейските лидери успяха да измислят за разрешаване на дълговата криза, е да се даде възможност на най-задлъжнелите страни да взимат още по-лесно нов дълг. Не звучи като най-адекватният подход, нали?

Това, което пазарите искаха от ЕС бяха ясни правила, ясни ангажименти и ясни политики. Кое кара Барозу, Драги и компания да смятат, че премахването на „спасителните програми” като условие за получаване на финансови ресурси ще доведе до по-ефективно разходване на отпуснатите средства? На практика, приемането на тези поправки е по-скоро капитулация пред невъзможността на националните правителства да спазят поетите ангажименти, отколкото аргумент в посока целесъобразността на ЕМС.

Най-плашеща, обаче, е своеобразната трансформация на ЕМС в механизъм за спасяване на закъсали банки без директното участие на съответното национално правителство. До този момент ЕС отпускаше пари на отделни правителства, за да спасяват собствените си банки, което прехвърляше тежестта по обслужването на дълга на съответното правителство. По новата схема всички правителства изсипват парите си на едно място, от което получават ресурси отделните банки. Резултатът е, че тежестта по спасяването на всяка една банка се поема от всички.

Добрата новина е, че директна капитализация на банки ще бъде възможна едва след като бъде създаден общия регулаторен банков орган под ръководството на ЕЦБ. За постигането на ясна рамка за функционирането и създаването на последния ще е нужна поне година. Въпросът е искаме ли изобщо да се роди подобно нещо?