Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Безопасни условия на работа с компютри и разходи по съобразяване

14.12.2006
Оцени тази статия:
Word Format (Word Format)

През изминалата седмица в "Държавен вестник" (бр. 95 от 08.10.2002 г.) беше публикувана Наредба № 3 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи. Тя е съвместен акт на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването.

Въпросната наредба съдържа определени задължения за всички фирми, в които се работи с компютри и налага преки разходи за бизнеса по съобразяването. Тези разходи са лесно измерими. В България обаче все още не съществува практика за предварителна оценка на възможните разходи, последствия и странични ефекти от нормативните актове, както и на публично оповестяване на резултатите от подобна оценка. Не съществува и последваща оценка на реалните ефекти от практическото приложение на даден нормативен акт.

В случая с Наредба № 3 потенциалните разходи по съобразяването са:

1/ Всички работодатели, чиито служители работят с компютри, се задължават да наемат специалисти по трудова медицина, които да извършат "оценка на работните места за работа с видеодисплеи с цел установяване на всички възможни ситуации и действия, които могат да причинят увреждания, особено на зрението и опорно-двигателния апарат, възникване на психически стрес и др.". Кратка справка във фирмите, предлагащи услуги в областта на трудовата медицина, показва, че наемането на подобен специалист ще струва на работодателя между 10 и 24 лв. на служител в зависимост от вида на работата и схемата на абонамент, който ще избере.

2/ Наред с гореописания разход, работодателят е задължен да заплати на специалист по очни болести изследването на зрението на служителите си, работещи с компютър. Подобно изследване струва най-малко 10 лв. на човек. Този разход не е еднократен, а трябва да се прави в определена периодичност. Т.е. работодателите трябва да плащат по 10 лв. годишно за служителите си над 40 годишна възраст и по 10 лв. на всеки три години за служители под 40 години. Съвкупната сума на този разход във всяка фирма е лесно определима. Наред с това обаче работодателите са задължени да плащат изследванията при всяко смущение в зрението на служител, за което има съмнения, че е възникнало в резултат на работата с компютър. Общата сума на вероятния разход по това перо обаче е трудно планируема.

3/ Разглежданата наредба задължава работодателите да снабдят служителите си с очила, ако такива са предписани в следствие на изследванията, дискутирани в горната точка. Закупуването на тези очила е за сметка на работодателя. Това означава разход около 100 лв. на всеки служител с корекции в зрението.

4/ В изискванията към работните места за работа с видеодисплеи са дефинирани точно какви трябва да са работните площи, работната маса и плот, столовете, екранът, клавиатурата, осветлението и т.е., които работодателят трябва да осигури за своите служители. Ако приемем, че той така или иначе осигурява въпросните условия за работа, то допълнителните разходи, които се налагат с наредбата, няма да са кой знае колко значими. Има обаче и допълнителни разходи, които се налагат пряко. Например, изискването в помещение, в което се работи с компютър, да се поддържа температура на въздуха между 18 и 25 С означава, че работодателят трябва да осигури климатични инсталации. Климатична инсталация от 1200 лв. например, е достатъчен за поддържането на температура в помещение с обем 50 куб.м. Предвид на това, че минималната кубатура за едно работно място с видеодисплей според наредбата е 13 куб.м. Това означава, че климатик от 1200 лв. е достатъчен за 4 работни места, или разходът на работно място е 300 лв.

Нека приемем, че работодателите досега не са се съобразявали с подобни изисквания, т.е. трябва да направят първоначални разходи по съобразяването с наредбата и осигуряване на предвидените в нея условия. В този случай излиза, че при най-оптимистичния сценарий, при който нито един служител не ползва очила, разходът по съобразяването с Наредба № 3 е най-малко 320-344 лв. на човек. За един служител, работещ с компютър и ползващ очила, работодателят трябва да изразходва около 420-444 лв. При инсталирани в България около 379 600 компютри (без домашните) общият разход по съобразяването е поне 121 472 000 лв.

Както вече отбелязахме, тези сметки са релевантни при положение, че досега работодателите не са създавали "подходящите" условия за работа с компютри. На практика обаче вероятно много от работодателите вече са създали в офисите си подходящи условия за работа. В такъв случай възниква въпросът защо тогава е необходима подобна наредба. Отговор вероятно щеше да има, ако беше направена предварителна оценка на въздействието на подобен регламент.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!