Безконтролното харчене продължава

ИПИ следи отблизо работата на Сметната палата, чиито одити на държавните институции дават ценна информация за ефективността на държавните харчове. Последното издание на изследването „Успехите и провалите на българските правителства 1998-2015 г.” показа, че разходи за над 65 млрд. лв. на централната администрация могат да се определят като „провал” [1] заради редицата си пороци. За пет години пък общините имат сериозни нарушения при изразходването на 3,5 млрд. лв., а Сметната палата е изпратила ¼ от общинските одитни доклади до прокуратурата заради наличие на данни за престъпления.

В началото на годината Сметната палата публикува и доклад за работата си през 2017 г. по заверките на годишните финансови отчети на министерства, ведомства, държавни висши училища и общини за 2016 година. От общо 292 отчета Сметната палата отказва да завери годишните финансови отчети на 5 бюджетни организации, а 19 са заверени с резерви (4 министерства и 15 общини). Отказаната заверка на годишните финансови отчети за 2016 г. е на Софийския университет, на Държавната  агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ и на общините Лозница, Омуртаг и Братя Даскалови.

Откритите от Сметната палата слабости при финансовото отчитане на ведомствата са основно в това, че:

  • Не се капитализират инфраструктурните обекти, земи, гори и трайни насаждения, активи с художествена и историческа стойност;
  • Неправилно се осчетоводяват получените и разходвани средства по програми на ЕС;
  • Не се спазва задължението за преглед за обезценка на дълготрайните активи и за провизиране на вземанията в зависимост от степента на събираемост;
  • Не се отчитат задбалансово поетите и реализирани ангажименти и възникналите нови ангажименти за разходи, условни вземания и задължения;
  • Не се провежда пълна годишна инвентаризация на активите и пасивите във връзка с изготвянето на годишният финансов отчет.

Одитните доклади на общините, за които е отказана заверка, показват, че заради редица съществени нарушения (основно при счетоводното отчитане) финансовите отчети не дават вярна представа за финансовото състояние и имуществото. Финансовият отчет на държавната агенция също е с отказ за заверка с подобни мотиви.

По-интересен е случаят с финансовия отчет на Софийския университет (СУ). От последните пет проверявани отчета два са с отказ за заверка (през 2014 и 2016 г.), а три – със заверка с резерви (за 2012, 2013 и 2015 г.). Проблемите, неточностите и нарушенията на счетоводството на СУ са от всякакво същество и в голямата си част са повтарящи се. Така например, има съществени несъответствия в сумите по сметката, ведомостите и инвентаризацията на различни активи, което не позволява да се разбере кои са достоверните данни дори от одиторите. Сметната палата открива, че практиката за плащане в брой от касата (а не по банков път) продължава в разрез с българското законодателство. Установени са редица случаи на плащане в брой на гаранции за изпълнение и участие в обществени поръчки, на служебни аванси (на стойност над 10 хил. лв.) и на доставчици (също на стойности над 10 хил. лв.). В брой е платена и еднофамилна вила в гр. Черноморец на стойност близо 60 хил. лева. Друг е въпросът на кого и за какво е нужна тази вила, че да се изплаща през университета с пари на данъкоплатците.   Съществено нарушение е и че в университета са изплащани заплати с пари, предназначени за европейски научни проекти. Липсващите средства са над 3 млн. лв. и това вероятно ще наложи финансови корекции и наказателни лихви на СУ.

Всичко това се случва на фона на редица неизпълнени препоръки на Сметната палата от предходните три години. СУ продължава да дава за безвъзмездно ползване имоти – държавна собственост на трети лица, включително в някои случаи без да е проведен задължителен търг. Харченето на даренията продължава да не се проследява, а паричните трансфери, дейността и постигнатите резултати на различните факултети и звена се отчитат спорадично.

Сметната палата дава на университета нови 6 месеца за изпълнение на препоръките и отново ще направи проверка. Проблемът е, че това е поредният срок, който вероятно няма да се спази и дългогодишните нарушения ще продължат. Сметната палата, подобно на предишните години, отново изпраща доклада си и на Народното събрание, Министерството на финансите, Министерството на образованието и науката и Националната агенция за приходите, но нищо не подсказва, че нещо може да се промени този път.

Софийският университет не е единственият или най-сериозният пример за безконтролно и порочно харчене на публични средства. Въпреки множеството нарушения на повечето държавни структури, осветляването на харчовете им, постоянните проверки и доказателствата за злоупотреби, сякаш нищо не се променя. Изследването на ИПИ „Успехите и провалите на българските правителства” също ясно показва, че порокът е здраво вкоренен в системата, а политическа воля за прилагане на закона липсва, независимо от правителството на власт.


[1] ИПИ класифицира като „провал” разходите, които според одитните доклади не изпълняват заложените цели, както и необоснованите харчове, неикономичното използване на средства, лошото управление на имуществото, съществените нарушения при обществени поръчки и др. под.


Свързани публикации.