Без значителни промени в представянето на общините на зрелостните изпити през 2018 г.

Министерство на образованието не публикува официално резултатите от зрелостните изпити на ниво община, въпреки че понастоящем те са един от малкото количествени измерители за постиженията на учениците (и, с някои значителни уговорки, за качеството на предлаганото образование). Все пак порталът за отворени данни opendata.government.bg обаче съдържа данните за резултатите на ниво училище, което позволява изчисляването на резултатите на общинско ниво от изпита по български език и литература (БЕЛ) за последната година, представени в  интерактивната карта по-долу.

Източник: МОН, opendata.government.bg, изчисления на ИПИ. По-тъмният цвят посочва по-висок среден резултат на ДЗИ по БЕЛ за 2018 г.

| По-голям размер на картата тук |

Изчисляването на средната оценка на зрелостния изпит по български език и литература е на база на средните оценки за отделните училища в нея, претеглени спрямо броя на явилите се ученици в тях. Представяме само данните на матурата по български език и литература, тъй като е задължителна и на нея се явяват всички зрелостници.

През 2018 г. само пет общини са със средна оценка под среден 3,00 спрямо 8 такива общини преди година. Въпреки че няма нито една община със средна оценка над 5,00, то тази година цели 90 са с над 4,00, а 15 – с над 4,50 (от общо 237 общини, където са се провели зрелостни изпити; в останалите няма нито едно училище с поне един явил се ученик). Данните и тази година потвърждават извода, че резултатите са функция на размера на общината, като по-големите училища в по-големите общини в общия случай постигат по-добри резултати. Изключения правят само общините, в които се явяват много малко ученици, но там резултатите се менят доста повече от година на година. Обратно, най-големите общини – София-столица, Пловдив, Варна, Бургас, където са разположени и водещите училища в страната, неизменно се нареждат и сред водещите по среден резултат.

Сравнението спрямо 2017 г. сочи, че повечето общини не изменят значително своя резултат, като само 87 от тях са се представили по-зле спрямо предишната година, при това повечето не са загубили над 10-15 стотни. Много малко са и значителните подобрения обаче, като с над 50 стотни спрямо 2017 г. средната си оценка по БЕЛ са повишили едва 8 общини, но нито една от тях не е с голям брой зрелостници. С други думи общият извод би могъл да бъде единствено, че представянето на зрелостниците на двете последни сесии не се е променило значително, но там, където има промяна, тя е по-често към (малко) по-добро.

Рано е да се каже дали миналогодишните изменения в модела на финансиране на училищата са довели до някакви изменения в резултатите на зрелостниците. Предвид, обаче, че те само изменят баланса на количествените аспекти в разходните стандарти, но не въвеждат качествен елемент в определянето им, няма причина да очакваме те да се отразят значително на постиженията на учениците. Другата значителна промяна в политиката спрямо училищното образование – повишаването на учителските заплати – също не е ключова за подобряването на крайните резултати, ако съдим от предишни анализи на PISA. От една страна това е така, понеже като цяло връзката между двата показателя по принцип е доста слаба, а от друга – защото скорошните покачвания в България представляват не толкова увеличение, колкото нормализация спрямо средните за страната заплати.


Свързани публикации.