Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Без значителни последствия от новия списък на защитените учебни заведения

Автор: Адриан Николов / 17.11.2017
Оцени тази статия:

Публикуването тази седмица на доклада около новия списък със защитените училища и детски градини дава подходящ повод за общ преглед на тази политика в рамките на системата на предучилищното и училищно образование. Тук първо ще разгледаме условията на получаването на този особен статут, а след това – последствията от прилагането му за образователната система като цяло.

Какво обуславя статута на защитените училища и детски градини?

Тази година процедурата по определяне на защитени учебни заведения е особено интересна, тъй като за първи път се разглеждат и одобряват кандидатури на защитени детски градини, като регламентът за това беше одобрен едва преди няколко месеца[1]. Критериите, очаквано, са основани на географските особености и броя деца, които засяга съществуването на учебното заведение – при детските градини трябва да има поне 8 деца в задължителна предучилищна възраст, които ще трябва да пътуват поне 14 километра или 5 деца, които да пътуват поне 20 километра до най-близката детска градина, ако настоящата бъде закрита. При учениците условията са малко повече, като в училището трябва да има поне 10 ученика от първи до осми клас, които да пътуват 20 километра, или поне 15 ученика, които да пътуват 30 или повече километра. Отделно, в планинските общини разстоянието се изчислява с коефициент, който отчита надморската височина и релефа и съответно скъсява минималното необходимо разстояние.

Статутът на защитени учебни заведения най-вече осигурява имунитет към закриване или преобразуване. Освен това тези заведения се ползват и с повишено финансиране, обвързано със статута им на защитени – между 19 хиляди лева за детска градина в обикновена община и 32 хиляди лева за училище в планинска община, както и с повишени разходни стандарти за ученик, определени въз основа на разликата между броя деца в тях и определените от МОН нормативи.

Кой влиза в новия списък?

Въвеждането на детските градини означава, че първо следва да видим как се е разширил списъкът. Тази година той включва 247 учебни заведения, като 96 от тях са детски градини, повечето от останалите – основни училища, а 23 от общо 151 са средни училища. За сравнение, в миналогодишния списък са фигурирали 142 училища, като продължава тенденцията към постепенното увеличение в техния брой – през учебната 2013/14 например защитените училища са били 134, а през 2008 г., когато за първи път е въведен този статут, те са били 74. С други думи, за десет години броят им се удвоил, което е обвързано и с демографските процеси и миграцията към големите градове.

Регионалното разпределение на защитените училища и детски градини е доста неравномерно – докато в областите Русе и Варна има само по две, а във Велико Търново – три, то в Кърджали те са 27, а в Смолян – 42. Причина за това са най-вече особеностите на релефа в тези области – очаквано, те са предимно в тези с преобладаващ планински релеф и разположени около границите на страната. През годините разпределението на защитените училища по области на практика не се изменя, а това на новоустановените защитени детски градини отговаря на разпределението, което имаше досега при училищата.

Как ще се отрази разширяването на списъка?

Предвид че училищата в страната са над 2450, а детските градини – над 2000, няма изгледи одобряването на новия списък да се отрази значително на  процеса по оптимизиране на училищната мрежа, тъй като защитените училища и детски градини са доста малка част от всички.

Основният риск, който крие особеният статут на защитените училища, е прекаленото разширяване на обхвата му. Това обаче би станало единствено ако изискванията за даването му бъдат снижени допълнително, а много възможности за това няма, особено от гледна точна на броя деца. От друга страна, тенденцията към разширяване на задължителната предучилищна подготовка означава, че осигуряването на достъп до детски градини ще става все по-важно, а създаването на защитени такива до голяма степен ще го гарантира там, където осигуряването му чрез средищни детски градини би било трудно. Що се отнася до самите защитени заведения и техните финанси, предоставянето на финансиране на защитените учебни заведения означава най-вече, че делът на разходите им за поддръжка на сгради и сметки ще намалее, като съответно повече средства могат да бъдат насочени за заплащане на учителите.


[1]          Виж Постановление No 121 на МС от 23.06.2017 г. за приемане на критерии за определяне на защитените детски градини и защитените училища и на условия и ред за тяхното допълнително финансиране Обн. - ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 г. С него се отменя старото, което беше в сила в последния си вариант от  2014 г. насам.