Бележки по стратегията за приватизация на БТК
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
На извънредно заседание в четвъртък (7 март) депутатите от икономическата комисия одобриха стратегията за приватизация на БТК. По-важните особености на стратегията могат да се обобщят в следното:
1/ За разлика от стратегията за приватизация на „Булгартабак“, която си поставяше за цели неща, които би трябвало да са елементи на бизнес-плана на частния собственик, стратегията за приватизация на БТК дефинира типични за държавата в ролята си на продавач цели – максимизиране на постъпленията от продажбата на компанията и привличането на инвестиции с оглед изпълнението на поетите към ЕС задължения за обновяване на мрежата на БТК във връзка с предвижданите степени на дигитализация. Абсолютно нелогично обаче звучи последната цел на приватизацията, а именно „минимализиране на социалните последици от приватизацията“. Ясно е, че поради електорални интереси държавата не желае да поеме инициативата и да реши проблеми със свръхперсонала на телекомуникационната компания, а предпочита да прехвърли този неизбежен ангажимент върху новия собственик. Той ще бъде обременен със задължението за поддържане на определено ниво на заетост и за „осигуряване на алтернативна заетост и програма за преквалификация“. Тази обремененост няма как да не се отрази в намаляване на цената на БТК. С други думи, нежеланието на изпълнителната власт (всъщност то ще е налице при всяка управляваща партия) да изгуби електорат ще намери определено количествено измерение чрез намалени приходи от продажбата.
2/ По подобие на „Булгартабак“, БТК ще се продава чрез „публично оповестен конкурс“, който ще протече на два етапа. На първия етап заинтересованите купувачи ще подават индикативни оферти, а на втория етап селектираните кандидати ще имат възможност да направят пълен дю дилиджънс на компанията и да подадат окончателни оферти. Вече многократно сме коментирали, че независимо как ще се нарече дадена приватизационна процедура, ако липсват ясно и прозрачно дефинирани критерии за оценка на офертите и е налице включване на неценови (различни от цената и условията на плащане) бъдещи ангажименти, то тя практически винаги ще е преговори с потенциален купувач. Още повече, че се предвижда договорът да съдържа същите клаузи (количество инвестиции и поддържане на определена заетост), които досега бяха характерни за сключваните чрез преговори приватизационни договори.
3/ В стратегията е записано, че предмет на продажбата ще бъде до 65 % от капитала на БТК. Липсва обаче долна граница за продажба. Трябва да се отбележи, че продажбата на по-малко от 51 % от капитала на компаният на практика не е приватизация.
4/ Както вече коментирахме (връзка), много вероятно е и след приватизацията БТК да се използва за политически цели.Монополът на БТК изтича в края на 2002 г, а според закона за далекосъобщенията БТК е задължена да предоставя до края на 2004 г. всеобщопредлагана далекосъобщителна услуга (включително телефонни линии за всички, които поискат, и на достъпни цени). Това на практика означава, че БТК ще загуби възможността си да печели от високи цени на междуградски и международни разговори и така да компенсира загубите от ниските цени на градските разговори и поддръжката на мрежата в слабонаселените райони. Възможните сценарии са: а/ задължаване на оператора за своя сметка да поддържа определен процент неефективно, но „социално значими“ линии, б/предоставяне на бюджетна субсидия за компенсиране на загубите от поддържането на ниски цени и неефективни линии и в/ значително ограничаване на конкуренцията на комуникационни услуги от страна на правителството и съответно даване на възможност на БТК да поддържа високи цени за бизнесабонатите, с които да компенсира загубите си.
