Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Бележки по полета на правителствената програма

Автор: Красен Станчев / 16.12.2006
Оцени тази статия:

Отношение

Смятам, че с колегите ми от Института за пазарна икономика сме коментирали програмата на правителството в подробности още преди да бъде написана.

Отношението ни е определено от Предложенията на ИПИ за общополезна стопанска политика през 2005 – 2009 г., публикувани на 14 януари т.г. (1) Само едно от тези предложения – намаляването на данък пенсии – залегна в скромен вид (около една четвърт от възможното) в две от програми на бъдещите членове на сегашната коалиция и в крайна сметка бе планирано за осъществяване по не особено далновиден начин.

На 15 април разгледахме подробно предимствата и недостатъците на програмата на НДСВ. (2) Пак през април, по повод подписването на договора за присъединяване на България към ЕС, публикувахме и своето отношение към Съюза (3), а по-късно се опитахме да оценим ефектите от евентуалното отлагане на членството за 2008 г. и положителните и отрицателните страни за България на резултатите от референдумите във Франция и Холандия. (4) На 27 май се опитахме да разберем доколко са изпълними обещанията на БСП. (5)

Може би тук е мястото да кажа, че всички обещания могат да се разглеждат като изпълними, ако се плати определена цена. Цената на обещанията на БСП бе около 7% от БВП бюджетен дефицит (т.е. поне 3,15 милиарда лева) и много неприятни институционални последици.

Не сме разглеждали предизборната програма на ДПС, защото, за съжаление, в нея нямаше какво да се разглежда.

След изборите, на 29 юли, се опитахме да кажем Какво може да направи едно правителство, избрано от този парламент . (6) След като бе формирано правителството изпратихме на министър-председателя писмо (от около 20 страници), в което подробно разглеждахме различни аспекти на стопанската политика, която може и е желателно да следва неговото правителство. (7)

Веднага след като бе внесен бюджета за 2006 г., за да улесним ориентацията на избиратели и народни представители, публикувахме доклад за Някои аспекти на проектобюджета на правителството за 2006 г. (8)За да докажем, че предишните ни идеи са осъществими, ние, за трета поредна година разработихме алтернативен на правителствения бюджет за 2006 г. (9)

Обща оценка на програмата

При това положение, поне от моя и на колегите ми гледна точка, очевидно е безполезно съдържанието на вече публикуваната програма на правителството. Онова, което считам за полезно, е да приведа някои неподредени маргиналии, които могат да бъдат полезни както при четенето, така и при прилагането на програмата.

Веднага искам да кажа, че това може би е най-добрата възможна програма, която роди правителствената коалиция.

В нея са отпаднали рисковете, които присъстваха в програмата на БСП. Макроикономиката в съществената и част е тази, която бе известна от програмата на НДСВ. От ДПС няма нищо освен мандата, хората в правителството и (част от) етикета “либерално”. И това е доста съществен принос. В общи линии можеше и много по-добре, и много по-зле. Доброто в програмата е, че ако всичко бе оставено на БСП, политическият риск от провал за сметка на гражданите и икономиката би бил неизмеримо по-голям. Лошото в програмата е, че пропуска да предначертае политика, която за следващите четири да възстанови за гражданите на България разрушеното по време на предишното управление на БСП тяхно благосъстояние.

Откъслечни бележки по полетата

1. Правителството твърди, че има “социален ангажимент”. То го разбира като вземане от едни и даване на други по свое усмотрение. По пътя на това вземане и даване стоят неефективни държавни учреждения. Издръжката за тях в бюджета за 2006 г. нараства в пъти, докато възможното увеличение на доходите е повече от скромно в сравнение с алтернативни възгледи за обществена ангажираност. Това показва, че негласно е прокаран ангажимент към администрацията, а не към обществото. Това има малко общо с други две твърдения в преамбюла на програмата – че ще се провежда “социално-либерална политика”, основана на “модерна либерална икономика”. Никой не е казал какво разбира под “модерна” и имало ли е някога такава архаична икономика.

2. Програмата на правителството е “европейска”. В смисъл, че няма глупост, която да присъства в някоя страна на ЕС или в общото право на съюза, която да не е намерила място в текста на коалицията. Вероятно в бъдеще би било възможно “европейският дух” на работата на правителството да се сведе до нуждата за изпълнение на изискванията за членство и търсенето политически и реформистки решения, които са по-добри от най-добрите примери на страните членки.

3. Ако това не се случи, идеята за сближаване и изравняване на доходите с някакви средни равнища на страните-членки ще върви по много криволичещи пътища и вероятно ще отнеме живота на още две поколения граждани на България.

4. Според програмата (глава първа) щяло да има “догонващо Европейския съюз развитие, нарастване на доходите и сближаване на качеството на живот”. Това обещание буди няколко недоумения. Кой Европейски съюз? Този на Франция, със 160 дни работа за правителството или този на Люксембург и Исландия, където за правителството се работи 70-80 дни? Между другото тогава, когато старите членки на съюза (включително Германия и Франция) са били на дереджето на България днес изравняване, делът на техните държави в БВП на отделните страни е бил 17-25 на сто. Вероятно тогава икономиката не била “модерна”. Освен това – защо “догонване”? Ами ако съюзът бяга в неправилна посока? Това е доста вероятно да се случва докато говорим без да забелязваме по-широки исторически перспективи и възможности. В статия на депутата в Европейския парламент Даниъл Ханън, която поместваме отделно, се привеждат доказателства, че страните, които не са избрали ЕС, имат средно около 1/3 по-високи доходи от старите страни членки. (Богатството им спрямо нова Европа е повече от двойно по-високо.) Ами ако ЕС изобщо тича на място или в обратната посока?

5. За разлика от предишни години този път програмата и програмните заявления не гласят, че “правителството ще разкрие” еди колко си работни места. Фразата е, че ще се “създадат условия за разкриване на най-малко 240 хиляди работни места”. Цифрата е доста точна. Това е сумата на работните места и в момента създавани от частния сектор на година плюс новоназначаваната средно на година администрация. Като се отчетат и емигрантите, безработицата през 2009 г. наистина ще бъде 10%. Проблемът е, че онова, което се случва от само себе си се формулира като цел на правителството.

6. Правителството смята, че ще може да повишава заплати в бюджета според ръста на БВП и инфлацията. Засега нещо подобно присъства в практиката на формирането на възнаграждения само на народните представители. Предлаганата схема е пряк път към увеличаване на инфлацията. Не се казва какво ще се случи, ако няма ръст на БВП – ще намаляват заплати или ще съкращават администрация. Заплатите там щели да бъдат обвързани с резултата. Какво подразбира под “резултат”? Едва ли има икономически начин да се определи критерий за ефективна работа на сегашната администрация. Но е ясно, че в България тя е десетократно по-голяма от страни със сравнимо население, например Швеция.

7. Щяло да има “гарантиран от държавата минимален доход”. Засега всички схеми в тази насока са или за ощетяване на онези, които действително се нуждаят, или за създаване на финансирано от държавата “нищонеправене” и измами. Управляващите явно не забелязват, че фашизоидните нагласи на българската публика се подхранват най-вече от “социалните ангажименти” на “социалната държава”. Между другото, в същия контекст се твърди, че щели да се подкрепят семействата с деца и да се “интегрират малцинствата”. Но обявени мерки на правителството са пряко насочени към дискриминация на семейства с повече от две деца, т.е. на семейства най-вече на цигани и мюсюлмани. Ляво-радикалната уловка в този контекст е още и т.нар. “неравностойно положение на пазара на труда”. Някой може да си мисли, че става дума да хора с увреждания (за които наистина се говори в някакъв момент) и онеправдани по някакви причини. Не, става дума всъщност за трудовия ресурс изобщо и зад тези абзаци в текста наднича Карл Маркс, но това е друга история.

8. Всичките мерки в горните области, изведени напред в програмата, за да им се придаде символно значение е в пряко противоречие с желанието за поддържане на “условия за висок и устойчив икономически растеж от 6-8% годишно”. Преразпределението през бюджета щяло да бъде ограничено до 40%. През 2006 г. правителството ще отнеме от всеки лев на българските граждани не 40, 42-43 стотинки, както показват изчисления на моя колега Димитър Чобанов. Щедрото разгръщане на социалната държава, ще направи невъзможни бъдещи реформи в правителствените разходи и съответно ще поддържа риск от увеличаване на данъците.

9. Има невероятен реторичен напредък. И по отношение на БВП за първи път не се твърди, че правителството го създава. Между другото, БВП може да се определи като послепис на онова, което са произвели и продали фирмите и граждани през даден период време. Подобряването на техните възможности да правят това постоянно (“устойчиво”) е свързано с освобождаването на ресурс. Какъв ресурс, при равни други условия, би бил необходим, за да бъде произведена нова стойност (брутна добавена стойност, БДС), равна на 1% от БВП на 2006 г. (т.е. 450 милиона лева)? Ако се запазят съотношенията между инвестиции и БДС от предишните 5-6 години за 450 милиона нови стоки и услуги са необходими усилия и ресурси за около 2,25 милиарда лева. Разбира се, не е сигурно, че това ще се случи. Но е по-сигурно, че може да се случи. Иначе би трябвало да се предполага, че “модерната либерална икономика” се състои от идиоти, които произвеждат толкова повече, колкото повече им взимаш. Въпреки че твърди обратното, правителството не “оставя” у фирмите и гражданите повече средства отколкото предишни години. Затова и не се говори за намаляване на данъците и разходите, а за тяхното “оптимизиране”. Оптимизиране нагоре или надолу – това не е ясно.

10. Впрочем глаголът “оставя” не се използва в програмата на правителството, а се среща в речи и изказвания на негови представители. Тази реторика показва, че в главите на тези правителството “има” “свои” средства, които то “преотстъпва” и използва за “гарантиране”, “насърчаване”, “ подпомагане”, “изграждане на инфраструктура”, “изравнява диспропорциите” и други благини. Изобилието от обещания в програмата подсказва, че оптимизирането на данъците и разходите ще бъде по-скоро към тяхното увеличаване.

11. Програмата е най-мълчалива именно по повод онова, което “има” правителството. Приватизацията се споменава уклончиво в раздела за енергетиката и в контекста на т.нар. “сребърен фонд”, с който щели да се финансира продъненото корито на държавните пенсии. Списъкът на забравените “активи” на правителството е дълъг. Той може да бъде намерен в Предложенията на ИПИ от 14 януари т.г.

Ето например с приходите от какви може да бъде захранен “Сребърния фонд”: БНТ, БНР и 10% от горите. БАН вече е приватизиран, но никой не знае за това. А НЦИОМ никой няма да го купи.

------------------------------------------------------------

(1) Виж бр. 207 на това издание: http://ime-bg.org/pr_bg/ .

(2) Пак там, бр. 220.

(3) Пак там, 222

(4) Виж: Георги Ангелов, Светла Костадинова и Димитър Чобанов. План Б – ефекти от евентуално отлагане на членството на България в ЕС , сп . Политики, Юли 2005 и бр. 27 на Прегледа на стопанската от 27 май т.г.

(5) Пак там, бр. 225.

(6) Пак там, бр. 234.

Пак там, бр. 237 (от 19 август т.г.)

(7) Виж: http://ime-bg.org/pdf_docs/papers/Draft_Budget_2006.pdf . Известно е също, че преди това институтът поне апел за съществено намаляване на данъците и освобождаване на допълнителни възможности за растеж и благосъстояние, който бе подкрепен от други десет уважавани организации и много граждани.

(8) Той може да бъде намерен на челната страница на института в Интернет или на този адрес: http://www.ime.bg/flat/files/flat_tax12.pdf .

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).