Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Бележки по бюджетната прогноза на България

Автор: Адриана Младенова / 16.12.2006
Оцени тази статия:
Министерство на финансите прие бюджетна прогноза за периода 2007-2009 г. – първите три години от очакваното членство на страната в ЕС(1). Приоритет на бюджетирането на фиска е поддържане на макроикономическа стабилност и устойчива фискална позиция.

В резултат на прогнозата бяха ревизирани оценките за инфлацията в края на 2006г. Очаква се инфлацията в края на годината да достигне 6,9%, което значително се различава от заложената в началото на годината 4,9%, на базата на която беше изготвен бюджет 2006г. По-високите цени на стоките и услугите ще повлияят най-вече върху приходната страна на бюджета по посока на повече постъпления от данъци и съответно реализирането на по-голям бюджетен излишък от заложения, ако няма непредвидени държавни разходи. Голяма част от инфлацията е резултат от повишение на административно определяните цени – електричество, топлоенергия и увеличение на акцизите, т.е. повишението на цените ще доведе пряко до намаляване на покупателната способност на гражданите, а не е резултат от динамика на пазара и обективизиране на нараснало търсене в икономиката. Именно затова инфлацията е съпътствана с намаление на очаквания растеж на БВП в реално изражение през 2006г. - от 5,5% на 5,3%.

Според доклада на Министерство на финансите основните двигатели на растежа в икономиката до края през 2006г. ще бъдат износът и инвестициите, като в същото време се очаква забавяне на растежа на потреблението до 5% (от 6,8% през 2005г.) в резултат на рестриктивните мерки на БНБ срещу кредитирането. Прави впечатление, че очакваното намаление на потреблението не е в резултат от предпочитания на хората, напр. увеличаване на спестяванията им поради несигурност в бъдещето, а е продиктувана от наложени мерки от централната банка за намаляване на кредитната активност.

Няколко са основните акценти на финансовата рамка, за които ще направим кратки коментари.

  • Ясно е посочена амбицията да се ограничи преразпределението на БВП през бюджета до 40% от БВП. Ние приветстваме това намаление на правителствената интервенция, тъй като през 2005 г. тя достигна 42.9% от БВП. Но прагът от 40% е твърде консервативен и нарежда страната на едно от челните места в света според показателя “преразпределение на доход от държавата”. Това пречи на по-бързия растеж на икономиката. Страните, които растат с най-бързи темпове, са пропазарни икономики, в които се толерират пазарните принципи и предприемачеството и се намалява преразпределението от държавния бюджет за сметка на по-малко иззети средства от бизнеса и икономическо активното население. Данни от Международния валутен фонд (МФВ) показват, че страните в Европа, които се очаква да растат с повече от 6% през 2006 и 2007 г. като Латвия, Естония и Словакия, имат преразпределение от правителството под 40% от БВП.

  • Една от целите на реализираните и предвижданите бюджетни излишъци е намаление на дефицита по текущата сметка на платежния баланс. Според експертите увеличаване на бюджетния излишък с 1% ще доведе до намаление на отрицателното салдо по текущата сметка с 0,5-0,6% от БВП (очаква се в края на 2006г. то да бъде –12,4% от БВП). Какво на практика означава това и от къде идва това намаление? Бюджетните излишъци означават, че държавата изземва повече доход от гражданите чрез данъчни и неданъчни постъпления, отколкото й е необходимо за предвидените в бюджета разходи, т.е. парите не се връщат в икономиката обратно чрез бюджета. Така се намалява разполагаемият доход на хората, като целта е да се намали общото потребление в икономиката. Част от потреблението се състои от вносни стоки и услуги и като резултат – вносът ще намалее. Не веднъж сме изказвали становището си, че дефицитът по текущата сметка не е проблем per se и изземването на доход от гражданите като цяло влошава макроикономическата картина, защото носи след себе си много странични ефекти.

Рестриктивната политика от правителството през 2006 и 2007г. е заложена в бюджетната рамка като средство срещу “прегряване на икономиката”. През последните години се счита, че икономиката е над потенциала си и съответно, за да се предотврати рецесия, правителството провежда антициклична политика чрез увеличаване на фискалния резерв и реализиране на бюджетни излишъци. По-високите бюджетни излишъци, обаче, значат по-малко спестявания от домакинствата, а спестяванията от държавата не могат да компенсират липса на частни спестявания в икономиката. Така се пропуска възможността да се създаде повече капитал в икономиката и по този начин да се увеличи факторната производителност. Натрупването на пари от страна на държавата създава стимули за харченето им за правителствени проекти с неясна икономическа изгода, докато оставени в частни ръце, те ще доведат до по-голяма ефективност и повече потенциални ползи за икономиката.

  • Фискалният резерв в края на 2005г. е малко над 4,5 млрд. лв. Трупането на относително голям фискален резерв от една страна води до по-голяма сигурност за икономиката в случай на структурни рискове при реализирането реални реформи в бюджетни сфери като здравеопазване, пенсионна система, образование. По конкретно, тези реформи трябва да бъдат насочени към децентрализация на секторите, отдръпване на държавата от неприсъщи дейности и създаване на условия за разгръщане на пазарни взаимоотношения. В същото време без политическа воля за тези промени, фискалните резерви са съпътствани с проблеми като меки бюджетни ограничения в държавната сфера, отлагане на необходими структурни реформи. Големият фискален резерв в края на годината неминуемо създава желание на част от управляващите и на различни лобистки групи да харчат парите на данъкоплатците – било то за получаване на привилегии, за подпомагане на сектори, за различни инфраструктурни проекти и т.н.

  • Кризисните демографски процеси, т.е. застаряването на населението и относително ниската икономическа активност в страната са представени като основен рисков фактор за стабилността на фиска. Създаването на държавен инвестиционен фонд за финансова подкрепа на пенсионна система може да реши проблема с фалиращата разхопокривна държавна пенсионна система само частично и временно. Дефицитът на НОИ няма да изчезне, ако не се премине ефективно към капиталова пенсионна система, което е единственият начин за поддържането на стабилна пенсионна система, която не зависи от демографски проблеми и политически решения, а от усилията и вложенията на икономическите субекти. За съжаление няма индикации в представения доклад, че подобна реформа в пенсионната система се обмисля и ще бъде предприета.

  • По отношение на данъчната политика като благоприятно развитие можем а представим намерението за намаление на корпоративния данък от 15% на 12%. В същото време липсва воля за по-голямо намаление на данъчната и осигурителната тежест, като мотивът за това звучи така: с ъществуват обективни предпоставки за въздържане от по-съществени данъчни преотстъпвания в условия на повишена несигурност на бюджетните прогнози в първата година на ефективното ни членство в Общността. Несигурността идва от дефицита по текущата сметка и необходимостта от заделяне на средства от бюджета за увеличение за национално съфинансиране на проектите по линия на фондовете на ЕС. Парадоксално е, че именно програмите на ЕС са оправдание за недостатъчното намаление на ефективното данъчно бреме в икономката, тогава, когато има ресурс и възможност затова. Европейските програмите са съпътствани с множество бюрократични процедури, те носят “данък-време” за предприемачите, налага се създаването и поддържаенто на относително голям брой администрация. В същото време намаление и опростяване на данъчните ставки ще доведе до по-голяма събираемост на данъци, по-ефективна администрация и не на последно място – повече разполагаем доход за домакинствата и повече печалба за фирмите, което значи спестявания, инвестиции, повече работни места и пр. Очевидно най-губещи са тези сектори и фирми, които поради установените правила нямат право да се възползват от еврофондовете, а в същото време – съфинансирането на проектите ще бъде понесено от всички данъкоплатци. За тази страна от помощите на ЕС се говори рядко, но тя е съществен фактор, който трябва да се взима предвид не само при съставяне на фискалната прогноза, но и при изготвянето на икономическата политика на страната.

 

 

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

(1) Достъпна е на следния адрес: http://www3.minfin.bg/docs/MTFF%202007-2009.pdf