Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Бедствия и възстановяване

16.12.2006
Оцени тази статия:

Противоположно на политическото отношение към бедствията, икономическото мислене предлага тълкуване на тези събития, което е доста по-разумно. То може да помогне за ориентация в предизвикателствата, проблемите и решенията, излезли на дневен ред през 2005 г. и в България, и в други страни.

Малко теория

От икономическо гледище бедствията са институционални нарушения в основите на съществуването и натрупването на капитал, породени от природни или обществени (свързани с дейността и изборите, които правят хората) причини.

Възможни са различни типологии на бедствията.

Първата очевидна типология е деленето според източника на бедствието. Земетресенията, наводненията, вулканите, епидемиите от космоса и ураганите не зависят избора и контрола на хората. Но институциите, създадени от тях могат да способстват възстановяването на съществуването или да му пречат, да го правят по-бавно или невъзможно. За разлика от тези събития войните, нашествията, ограбването на собственост, социалните утопии и инженерство, промишлените аварии от рода на Чернобил, хиперинфлационните и инфлационните кризи са следствие на онова, което мислят и правят създадените от хората институции.

В зависимост от времето и размера, бедствията биват монументални и временни. Всеки времеви и стопански мащаб тук е конвенционален. Може да се смята, че:

  • А) монументалност на бедствието се случва при разрушаване на над 1/10 от основите на съществуването и богатството;

  • Б) тази монументалност произтича от неспособност на хората (или поради съпротива на създадените от тях или наложени им обществени учреждения, или по някакви други причини) да възстановят разрушеното за време по-дълго от примерно 1/3 от живота на едно поколение (т.е. 7.5 - 10 години).

Териториалният обхват на нещастието също може също да бъде основа за типологии. Всекидневните бедствия от автомобилни катастрофи, хронични болести, каране на ски, убийства и пр. са от бедствено значение за семейства, кръгове приближени и други малки групи хора. Но те не са непосредствено обществени по размер и влияние. Затова в икономическата книжнина обикновено се разграничават бедствия от локален (урагани, наводнения, вулкани, бомбардировки и пр.) и обществен (войни, социални революции, глад, бедствия за отделни култури, епидемии от рода на чумата и др. под.) мащаб.

Някои примери

На български е преведен трактата на Трейн Егертсон (http://www.easibulgaria.org/docs/market-and-state/Eggertson.doc) за монументалното стопанско бедствие на Исландия, жителите на която в продължение на близо десет века са обречени да няма достъп рибните ресурси на океана, поради закони наложени от Великобритания и Дания. Подобни монументални, но предизвикани от собствените хора и институции нещастия, е стопанското състояние на Зимбабве и Северна Корея днес, на немалка част от Африка, Ирак и т.н. В миналото днес подобни бедствия докарва комунистическите експерименти в Русия и други страни.

За разлика от тях има бедствия от обществен и глобален мащаб, които възникват по абсолютно независими от обществената уредба причини. Изчезването на Критската цивилизация се преписва на вулкан, земетресение и цунами. Изригването на вулкана Пекла в Исландия (1783 г., най-голямото наблюдавано в писаната история) унищожава 20% от населението и 80% от добитъка, причинява няколко годишни изменения на климата, особено резки в Европа, тройно по-голяма смъртност на хора и животни и оказва съществено влияние върху историята на Франция. Земетресението в Кобе (Япония , 1995 г.), миналогодишните земетресения и цунами в и източната част на Индийския океан са по въздействие на границата между националните и глобалните трагедии, макар възстановяване да е относително бързо.

Закономерности и фактори на възстановяването

Примерът с Критската цивилизация показва, че то не винаги се случва. Но може да се смята, че все пак има такава закономерност – обществото се справя в крайна сметка и с природните, и с институционалните бедствия. Това става понякога относително скоро, друг път отнема повече време. Възстановяването от преките разрушенията на Втората световна война (измервани като процент от БВП на 1938 г.) става за период от 3 - 4 години. Възстановяването от монументалните стопански бедствия на комунизма заема в Централна Европа (представено като възстановяване на БВП от 1989 г.) по-дълъг период – 7-8 години. В България и Румъния това става за около 12-13 години.

Първата съществена закономерност, видима в тези сравнения е, че страните с по-отворено и свободно стопанство, с неразрушени (добре защитени) права собственост и по-малки правителства се справят по-бързо.

Тъй като локалните бедствия се случват по-често, обобщенията по техен повод са по-надеждни, а изводите – по-лесно проверими.

Ето някои закономерности на възстановяването след природни бедствия и големи промишлени аварии:

  • отделните хора и местните общности се нагаждат много бързо, оживелите не са безпомощни жертви;

  • веднага след първоначалния шок, хората започват да си помагат един на друг;

  • нараства обществената отъждествимост и солидарност;

  • в резултат се разгръщат необикновени усилия за спасяване, помощ и възстановителни и ремонтни работи;

  • изследванията и историческите хроники показват, че въпреки случаите на антиобществени и аморални прояви, обществената порядъчност и взаимопомощ преобладават.

При монументалните стопански бедствия, предизвикани хорските институции и избори тези феномени не винаги се появяват с честота и обем, който позволява бързо и здравословно възстановяване. Известните примери в това отношение е наниза от стопански нещастия в Съветска Русия (1917-1935): хиперинфлация, нова икономическа политика, нова експроприация, масов глад, концентрационни лагери. В по-близката история най-добре описаният пример е варията в Чернобилската АЕЦ и политиката на тогавашното съветско (а и българско) държавно ръководство.

Това е така, защото във възстановяването се включват различни обективни стопанските фактори:

  • търсенето се насочва от по-малко съществени към жизненоважни потребности, освобождавайки ресурси за спасяване, помощ и реконструкция;

  • предлагането от външни на нещастието зони на подкрепа, мобилизира резерви и ресурси, за които преди или не се е предполагало, че съществуват, или за които се е смятало, че алтернативните разходи по използването им са значителни;

  • мобилизирането на нови ресурси освобождава, едни ресурси се заместват с други (например тухлени къщи с палатки, дървени или панелни къщи) и отрива нови производителни способности;

  • отпадат някои институционални забрани за използването на капиталови ресурси (включително труд), като например забрани на децата да работят, отпадане на излишни ограничения на работно време и условия на работа, освобождават се правителствени и фирмени резерви и биват мобилизирани застрахователни покрития на риска (ако ги е имало);

  • освобождават се излишества от храни и медикаменти;

  • всичко казано позволява активиране на финансовото посредничество и обикновено води до облекчаване на условията по кредите.

В огромните по размер бедствия нещата обаче далеч не са такива, независимо дали са природни или обществени по произход. Исторически са известни:

  • големи и трайни миграционни вълни;

  • религиозно-историческа упоритост на политическите и стопански решения;

  • въвеждане на противоестествени решения, налагащи високи разходи по сделките (фиксиране на цени, купонни системи, забрани за международна търговия, изкуствено увеличаване на парите в обръщение и други);

  • като правило, въпреки нарушенията на естествения ход на нещата и често създаваните от правителствата анти-стимули, винаги се намира частно решения на иначе обществените нужди.(1)

 

Особености на българския случай от 2005 г.

Бедствията и щетите от наводненията през тази година в никакъв случай не са монументални. Те са многократно по-малки от стопанското въздействие на кризата от 1996-1997 г.

Техният източник и размер също така не се дължат изцяло или поне в значителна степен на природни фактори. О гледище на изложената по-горе теория, поне три причини са съществени за размера на щетите и липсата на подготовка за това те да бъдат посрещнати относително безболезнено:

  1. Системата на управление на водните ресурси е ориентирана “нагоре”, към центъра и началството, няма делегиране на отговорности, отчитане на интереса на потребители и евентуално засегнатите страни, които по начало не участват в системата;

  2. Тази система е наложена през 50-те години на миналия век и е свързана с декапитализирането и експроприацията на ресурси от селяни, обработване на земя и селско стопанство и подчиняването на селяните на централното преразпределяне на доходи;

  3. Вследствие на горното населението по протежението на реките само участва в тяхното замърсяване и не се грижи за безопасното им използване; то е загубило ресурс и навик да се застрахова срещу рискове от този характер; правителството и държавните фирми също не застраховат, защото предпочитат да разполагат държавни резерви, с които се манипулира относително безотчетно.

Последната, но не и по значение особеност на сегашната ситуация е, че в икономиката и в бюджета има достатъчно ресурс да се справи относително бързо с последиците.

Но точно това е и проблемът. Правителството по-скоро се отдава на изкушението хем да харчи повече чужди пари, хем да съсредоточи повече отговорности за бъдещи времена. В тази ситуация частният сектор също ще се опита да се облагодетелства за чужда сметка, чрез поръчки, законово наложени застраховки и пр. И в тази ситуация правителството само подклажда настроенията на потърпевшите да чакат наготово, да изкарват щетите по-големи и кара готовите да помогнат да изчакват.

 

---------------------------------------

(1) Този извод може да бъде проверен чрез опита на компании като “Дизастър Мастърс Инк.” или ако се прелисти списанието “Hazard Monthly” .

 




 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).