29-04-2021

Бедността се задържа, но структурните проблеми остават

Статията е по проект на ИПИ „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги”*

Годините на бърз икономически растеж през втората половина на изминалото десетилетие донесоха със себе си и бързо повишаване на доходите. Публикуваните тази седмица данни за бедността и социалното изключване за 2020 г.[1] година обаче сочат леко повишаване на дела на бедните, запазване на високото подоходно неравенство и промени в материалните условия на домакинствата. В настоящия текст разглеждаме основните изменение в новите данни и техните обяснения.

Продължава бързото покачване на националната линия на бедност, като в рамките на две години тя се е увеличила с точно 100 лева до 451 лв. средномесечно на лице от домакинство. Това е следствие от бързото покачване на медианния доход – тъй като линията на бедност (според определението на EU-SILC) е 60% от него, то това означава че медианният доход е достигнал над 750 лева на лице от домакинство. Повишаването на линията на бедност има и много практически последствия за социалните политики и социалните плащания, стига правителството да избере да се придържа към публикуваната от НСИ линия на бедност, а не към определяната от него по административен ред (повече информация за дебата около линията на бедност – тук).
Въпреки рязкото повишаване на линията на бедност, броят на хората под нея не се увеличава драстично – със 74 хиляди души между 2019 и 2020 г. до 24% от населението. Важно е да се отбележи, че делът на бедните преди социални трансфери намалява дори преди кризисната година, което за пореден път подчертава тяхната неадекватност за намаляване на бедността.
Наблюдаване се леко свиване на показателите за подоходно неравенство, като между 2019 и 2020 г. отношението между дохода на най-горния и най-долния квинтил (S80/S20 индекс) намалява с 0,1 пункта до 8, а коефициентът на Джини – с 0,8 пункта до 40. Това обаче не отразява подобрения в доходите на ниските доходни групи, а по-скоро намаляването на ръста на доходите от работна заплата. Въпреки този лек спад обаче, неравенството в доходите остава високо.
Все по-голям дял от бедните през 2020 г. са безработни – 61,1% от всички бедни, спрямо 58,9% година по-рано. Расте обаче и делът на заетите бедни (повече за работещите бедни и техните особености – тук) – 9,6%, както и на бедните пенсионери – 37,7%. Този ръст отразява най-вече повишаването на линията на бедност, който оставя под нея домакинства, които разчитат на един доход близо до минималната заплата и такива на пенсионери близо до минималната пенсия
Образованието остава най-важният фактор, който предопределя бедността – през 2020 г. 66% от хората със завършено начално и без образование и 32% със завършите основно образование са бедни. Това важи за едва 8% от тези със средно и 2,4% от тези с висше образование. Това разпределение подчертава извода, че задържането в училище и повишаването на достъпа и качеството на образованието са най-сигурните политики за борба с бедността, особено в дългосрочен план.
Бедността сред ромите остава много висока – малко над 2/3 от всички роми са в групата на бедните, а 79,4% са в риск от бедност и социално изключване. Притеснително е и обстоятелството е 32% от бедните роми са работещи, което насочва към неспособността им да се реализират на места, които предлагат много над минимално възнаграждение. Същевременно, 26% от ромите живеят в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност. Очевидният извод е, че борбата с бедността по необходимост минава и през по-пълната интеграция на ромите на пазара на труда.

Въпреки значителното повишаване на линията на бедност делът на населението, което остава под нея е стабилен, което означава, че политиките, които целият свиването ѝ на този етап се провалят. Освен това, кризисните години във всички случаи ще се отразят негативно на изпълнението на политиките за борба с бедността, интеграция на пазара на труда и подобряване на обхвата на образователната система.

[1] Важно е да отбележим, че референтната година на дохода за данните е 2019 г. – с други думи, те се отнасят до периода преди кризата.

*Проектът „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” се изпълнява от ИПИ с финансова подкрепа в размер на 193 541 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” е да повиши знанието и разбирането за неравенството във възможностите, ефективността на социалните трансфери и социалните услуги на местно ниво, както и да провокира дебат за цялостна промяна в социалната политика в България.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (http://www.activecitizensfund.bg).