Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Бар накрая на градинката

Автор: ИПИ / 29.01.2021
Оцени тази статия:

През първата половина на 2020 г. ИПИ публикува кратка дискусия[1] върху популизма в стопанството и регулациите, които ограничават различни аспекти на човешкото действие. Много често това са сфери, в които естествено и добросъвестно поведение попада извън обхвата на правната рамка и бива наказвано.

В края на 2020 г. ИПИ започна да публикува поредица от конкретни примери[2], които представят личните истории и поглед на хора и бизнеси, засегнати директно от свръхрегулациите. Поредният материал дава гледната точка на Любомир Левичарски, който описва проблемите пред нощните заведения в столицата и разказва история на бар Бар. Интервюто и репортажът са направени от Красимир Цигуларов. Снимката е на Марин Каравелов.

Всички материали са достъпни тук - https://ime.bg/bg/articles/populistkite-politiki-i-efektite-vyrhu-predpriemaestvoto.

 

Как едно заведение оцелява над десет години при непрестанно променящи се правила и закони разказва Любомир Левичарски

 

Нарича се просто Бар. И вече 11 години работи на едно от култовите места в София – градинката на Кристал. За повече от 100 години това място е претърпяло много промени. Тръгва от идеята там да се построят Народна библиотека и Народен музей, от което останала само вдлъбнатината откъм Военния клуб. Градинка става през 1927 г., която днес е паметник на градинското и парково изкуство. И стига до уж завършилия, но реално все още неприключил последен ремонт, който, както и други „обновявания“ в централната градска част, предизвика порой от критики. Само за 11 години обаче и барът е преминал през не по-малко перипетии. Най-често са свързани с правилата за шума, но далеч не само с тях.

На възможния максимум сме като легалност и спазване на правилата, което е доста трудно, разказва Любомир Левичарски, един от собствениците. “Преди десетина години регулациите бяха доста по-лесни за преодоляване, имаше толеранс – ако не създаваш проблеми, те оставят да работиш. Докато в момента цялата нормативна уредба, не само за шума, е така конструирана, че реално и държавата, и общината, и други институции, винаги могат да ти намерят нещо, за което да се хванат. Освен шума са сума ти други неща. На нас папката ни с документи, защото ние работим напълно легално, е дебела поне 10 сантиметра – пожарна, ХЕИ, какво ли не, не мога да ги изброя дори”.

Е, в момента проблемите са увеличени, и то драматично. След първия локдаун през пролетта на миналата година сега заведението отново е затворено задълго, без да се знае кога точно ще отвори отново. В средата на януари градинката е напълно пуста. Иначе барът е популярно място. Събират се хора от различни прослойки – фотографи, журналисти, актьори. Идвали и свещеници, депутати, настоящи и бивши министри, хора от БАН. Всъщност през 80-те и 90-те години на миналия век някогашният ресторант „Кристал“ е любимо място именно за интелигенцията на столицата. Просто мястото е средищно и очевидно остава привлекателно.

Барът се появява и по чужди туристически форуми като едно от местата, които си струва да се посетят. Допреди година-две имало и наплив на туристи, покрай бума на нискотарифните авиокомпании. Бил е част от така наречения бар кролинг. Сборният пункт на групите тръгвал от паметника на Стефан Стамболов на другия диагонал на градинката, после групите минавали през няколко бара и много от тях се връщали в бар Бар.

Цената на упорството

Фирмата е от четири души, които винаги са искали да си направят бар. „Когато започнахме, се отвори това място“, разказва Любомир. Пробвали много други, но били все или под земята, или далеч от центъра. Тук се съчетават всички изисквания – да е в центъра, да има градинка наблизо, да е относително далеч от жилищни сгради. Най-близката е ъгловата зад бара, а входът е откъм градинката, където няма живеещи. “Иначе сме пробвали да отваряме още два-три бара в София, по една-две години, включително и в НДК, суперподходящо, но не се получи. В центъра, на Славянска – също, но не стана и там. Само че това място си остана – то ли ни дръпна, ние ли го дръпнахме, не мога да преценя”.

Проблема с шума решили както е разписано в закона и по наредбата на общината. В 11 часа вечерта вратите се затварят и отвън се работи без музика, но по-често хората се прибирали вътре. Въпреки това има жалби, макар че за тези години съседите разбрали, че заведението не създава проблеми. Една съседка от близката жилищна сграда пускала редовно сигнал след сигнал и на практика една година трябвало да затварят в 11 часа. На проверяващите им омръзнало да идват непрекъснато и написали предписание, че не може да работят до по-късно. През годините също промените били много. По едно време имали 24-часово разрешение, после до 2 часа сутринта, после до 4, после до 11 вечерта. Непрекъснати промени, без възможност да се планира нормално.

“Реално един човек може направо да ти затвори бизнеса от този тип. Търсили сме и контакти, намерихме ги, но по някакви причини тя не желае да има заведение в градинката” казва Любомир.

Всъщност до бар Бар е прилепен още един – Кристал. Заедно с Манджа Станция мястото, макар и в ограничено пространство, се превръща в своеобразен мини хранително-питеен център.

Фирмата опитала да поддържа заведение и на морето, в Синеморец, със същото име. Но спрели точно заради шума. Било в партера на хотел. “На морето животът почва нощем, а ние по регламент трябваше да затворим в 11 вечерта. Две-три години го мъчихме, но просто не се получава. Там, за да работи бара, отваряш късно и работиш до 5-6 сутринта. Така че се отказахме”.

Но и на морето, и в София, заведението трябва да е с много специална локация, за да може да просъществува. Или да е извън жилищните зони, или ако е в центъра, където са повечето от баровете, наоколо трябва да има бизнес сгради, офиси, да няма жилищни сгради. И тогава има шанс. За да се получи разрешение за работно време след 11 вечерта, заведението трябва да има отстояние от жилищна сграда минимум от 30 метра. Но много са тези, които го получават, макар че не отговарят на това правило. Вярно, обикновено са в сутерена или под земята и не би трябвало да вдигат шум, но все пак излизат хора, често почерпени, или най-малкото за да пушат.

„Това място работи само за себе си – да си плаща наема, заплати, осигуровки, тротоарно право, каквото трябва. Накрая за собствениците остава съвсем малко“, казва Любомир.

Как се работи в несигурна среда

Бар в сърцето на София. Колко са проверките? Когато работят, често идва полиция.  “Не по сигнал дори, хората си вършат работата”. Има и мобилни екипи на общината, те се задействат по сигнал, но напоследък не се случвало често. “Имали сме проверки от НАП, ревизии, насрещни проверки, но засега излизаме чисти. Влизали са от икономическа полиция да търсят алкохол без бандерол, но ние това не сме си го и помисляли – безсмислено е, особено в центъра на София, смешно е направо. Иначе по касов апарат спрямо реалния оборот си съвпада, стремим се да сме изрядни. Проверяват всички възможни институции – някои дори се учудват че изобщо имаме всички тези документи”.

Големият тест за оцеляване бил ремонтът на градинката, част от оня продължаващ в неясно бъдеще време проект на Столична община за обновяване (или загрозяване) на градския център. Тогава заведенията се оказали под пълна блокада, оградени, но без да са затворени. Оцеляли заради “твърдото ядро” от посетители, които преодолявали някак си загражденията. А компенсация? “Никаква, макар че ни убиха бизнеса, но все пак минахме и през това. Сега, покрай пандемията, пак сме почти унищожени, но вероятно пак ще оцелеем, макар че е второ затваряне в рамките на една година, и то задълго”.

При първия локдаун фирмата кандидатствала за държавна помощ. Намерили им проблем по счетоводния баланс и не се класирали. „Те помощите са така структурирани, че в повечето време оставаш извън тези, които ще ги получат“, казва Любомир. Сега, въпреки разходите, които трябва да покриват, не са спрели дейността на фирмата – заради наетите в нея, петнадесетина души. Пуснати са в неплатен отпуск, за да могат да получат онези 24 лева на ден, които определи правителството като компенсация в ковидкризата.

Тоест това заведение изхранва четири семейства, питам. “Всъщност повече, защото на много от барманите ни това им е единствена работа. Осигуряваме ги реално, на колкото е изработката. Имат по две, максимум три нощни смени на седмица. С 5-6 могат да си закърпят бюджета – твърда заплата, плюс процент от оборота. За бакшиши – те си знаят, това си е жест от клиента към бармана”.

Надеждата да минеш през всяка криза

Покрай ремонта на градинката барът придобил и друга „социална“ функция. Освен че чистят наоколо, поддържат и единствената безплатна тоалетна. В съседното им заведение искат такса от 2 лева. А това създава проблеми, защото когато заведението работи, се събира дълга опашка. Можело да има двама-трима на бара, а петнадесетина да се редят зад тях за тоалетната.

Само на тридесетина крачки разстояние е една от най-скъпите тоалетни в София – две клетки за по стотина хиляди лева, над 9000 евро на квадрат, всяка. В момента са блокирани с високи огради. Причината – част са от проекта за ремонт на градския център. Макар да са готови, заедно с подземни контейнери за отпадъци наблизо, не работят. По информации от края на лятото на миналата година, предизвикали остри коментари, били част от втория етап на реконструкцията. Налагало се препроектиране, съгласуване с множество инстанции... Тоест общината сама е влязла в капана на прекомерните регулации. Признаци за сериозно намерение да се справи с проблема и да продължи проекта засега няма.

Любомир вече е на 48 години. Занимавал се с друг бизнес преди години – фирма за асемблиране на компютри с оборот до милион долара годишно. “Но този тип съществуване в офис ми дойде в повече и продадох дяловете си”. Не съжалява ли – компютърният бизнес е във възход? “Бизнесът се глобализира и такива фирми нямат много място, такъв тип устройства се търсят по-рядко. Лаптопите иззеха този пазар. Започнах с един приятел да реставрирам селски имоти, които имат потенциал – в края на селото, с хубав голям двор. После дойде финансовата криза, срина се имотният пазар. И тогава направихме бара. Защото при криза, като изключим сегашната, хората винаги намират време и средства да излязат вечер, колкото и да е тежко времето”.

Регулациите за шума само популизъм ли са? “Нормално е. Ако там, където живея, под нас има бар и той работи след 11 часа, ще ми пречи изключително много и ще направя възможното да изчезне оттам”.

Значи въпросът е бизнесът все пак, ако спазва правилата, да има някаква глътка въздух и вилицата да не е непрекъснато върху врата му? Тя сега не е върху врата, забита е до дъно, казва Любомир. “В България така са измислени наредбите, законите, че всеки може да те затвори във всеки момент, в който реши – ако си неудобен, непослушен и т.н. Всеки бизнес може да бъде отнет, реално”.

Мястото, на което е разположен бар Бар, някога, отдавна, може би и по времето на първите протести на Екогласност преди повече от 30 г., проведени оттам, беше магазин за цветя. Тогава беше един цветен ъгъл на края на градинката. Сега е цветен ъгъл на надеждата за оцеляване.

Послепис

В дискусионния материал на ИПИ, който коментира темата с регулацията на шума, се разглежда развитието на нормативната рамка в тази посока. Отбелязана е твърде суровата регулация и липсата на баланс между икономиката на кефа и запазването на обществения ред. По-силна роля на местната власт, по-гъвкави правила за нощния живот, в т.ч. за събитията на открито, както и възможност за ефективно райониране са сред коментираните възможности за промяна в регулацията.   

 


[1] Виж „Дискусия върху популизма в стопанството и регулацията на човешкото действие“, ИПИ 2020

[2] Виж историите досега: 1) Електрическите скутери срещат местната власт; 2) Биоземеделие, но на инат; 3) Да смениш графичния дизайн с градинарството; 4) Споделената икономика се сблъсква с остарели закони; 5) Когато селата станат излишни за политиците;