Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Банков и капиталов пазар

14.12.2006
Оцени тази статия:
Преглед на стопанската политика - Word Format (Word Format)

1/ Един от основните приоритети на правителствената програма е "незабавното създаване на стимули и предпоставки за банките да заемат нормалния си статут на кредитори на бизнеса в националната икономика и развитие на нови финансови инструменти и услуги". Основният проблем на тази формулировка е изместването на акцента върху приоритет, който всъщност не е функция на изпълнителната власт, а на пазара. Първото нещо, което се набива на очи е какво всъщност се разбира под "нормален статут" на банките и кой го определя. Банките на практика са стопански субекти, които осъществяват стопанска дейност с цел печалба. От тази гледна точка те и в момента имат "нормален статут", влагайки голяма част от финансовия си ресурс в активи с нисък риск и висока доходност, каквито са депозитите в чужди банки. Така те защитават интересите и на акционерите, и на вложителите си.

2/ Доминиращата стратегия на българските банки, насочена към консервативна кредитна политика и запазване на пазарния дял, има своето рационално обяснение. То се крие в наследството от финансовата криза през 1996-1997 г., по-стриктната надзорна политика и по-строгите изисквания по отношение на платежоспособността на банките.

3/ Що се отнася до по-специалната роля на банките при осъществяването на връзката между тези, които имат свободни ресурси и тези, които се нуждаят от такива ресурси, то тази роля в момента е ограничена главно поради пазарни причини. Нормално е, когато кредиторът не получи достатъчно гаранции за парите си и смята, че искащия кредит не е достатъчно надежден, да не отпусне кредит. И това поведение не може да бъде променено "незабавно" чрез административни методи. Защото тези методи не могат да подобрят "качеството" на кредитоискателите (лоши бизнес-планове, изкривена счетоводна информация, липса на кредитна история, висок риск в реалната икономика). Търсенето на кредити в България се предопределя от факта, че много от подготвените бизнес планове отразяват преходен период във фирмените стратегии, а самите фирми нямат дългосрочна визия по отношение на конкурентноспособността. Наред с това капитализацията на голяма част от фирмите е ниска, те не разполягат и с необходимите обезпечения. Държавата, колкото и голямо желание да има "да оправи нещата", не разполага с инструментариум, чрез който да премахне тези обективни пречки пред кредитирането.

4/ Наистина, известен положителен ефект може да се получи в резултат на по-добрата защита на правата на кредиторите и премахване на нормативните пречки пред кредитирането. Затова и усилията трябва да са насочени към облекчаване и ускоряване на процедурите по събиране на вземанията. Но ако има известно регулативно задържане на кредитната активност на банките, то идва главно по линия на наредбите на БНБ. А това отново не е в обсега на правителството.

5/ Същото може да се каже и по отношение на капиталовия пазар. И трите приоритета, заложени в програмата, показват нагласата на управляващите да развиват пазара с административни мерки. Странно е как държавата ще провежда "политика за подобряване на качеството и разнообразието на търгуемите книжа", след като качеството и разнообразието са функция на емитента и на самия пазар (конкуренция, дълбочина на пазара, т.н). Това, което държавата може да направи, е да предложи на пазара пакети от атрактивни държавни предприятия, но подобно действие едва ли ще има траен ефект.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!