Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Банковото регулиране на националното икономическо самоубийство*

Автор: Ричард Ран** / 27.05.2011
Оцени тази статия:

Смятате ли, че е разумно да се създадат правила, които ще направят почти невъзможно  откриването на банкова сметка от страна на американци, живеещи извън САЩ? Смятате ли, че има смисъл да се налагат регулации и такси на американските финансови институции, които ще доведат до отлив на така необходимите чуждестранни инвестиции, с единствената цел да се помогне на чужди правителства да събират данъци от собствените им граждани?

През миналата седмица данъчната администрация на САЩ (IRS) и Министерството на финансите изслушаха въпросната проекторегулация, която е толкова глупава и деструктивна, че хората мислеха, че е била веднъж завинаги погребана преди десетилетие, когато за пръв път беше предложена. По същество, предложената регулация ще изисква от американските банки да съобщават на чуждестранните правителства имената на чуждестранните граждани, които притежават банкови сметки в САЩ, дори ако въпросните лица нямат данъчни задължения към американското правителство.

Джон Бърлоу от Института за конкурентоспособност на предприятията, който взе участие на заседанието, умело резюмира неблагоприятните последици от евентуалното въвеждане на предложените регулации по следния начин:

„(А) Регулацията ще намали конкурентоспособността на САЩ при привличането на чуждестранни капитали; (Б) Регулацията ще навреди на сигурността и стабилността на банките и кредитните съюзи в САЩ; (В) Регулацията заплашва интереса от неприкосновеност и сигурност на отделни лица в целия свят чрез предоставянето на поверителни данни в ръцете на правителства с небрежни системи за сигурност на информацията, в държави, където престъпни групи могат да получат достъп до данните, за да набележат жертви за отвличане. (Г) Регулацията ще облагодетелства корумпирани диктатори, като им предостави достъп до финансовата информация на дисиденти, които могат да имат сметки в САЩ.“

Бившият старши икономист в Министерството на финансите Стивън Ентин, президент на Института за изследване на икономиката на данъците, заяви: „Предложеният регламент може да е благоприятен за чуждестранните правителства, но няма да е такъв за американската икономика. Американското данъчно облагане няма да спечели от това. По-слабите инвестиции в САЩ ще намалят броя на работните места и данъчните приходи отвъд евентуалните постъпления от намаленото укриването на данъци, дължими на САЩ.

Много от членовете на Конгреса, включително всички депутати от Флорида – както републиканците, така и демократите – изпратиха писмо до администрацията на Обама, в което поискаха отмяната на регулациите. Депутатите от Флорида пишат: „Регулациите могат да изтласкат създаващия работни места капитал извън САЩ и да окажат неблагоприятно влияние върху американските финансови пазари.”

Според Министерството на търговията на САЩ,  чуждестранните граждани имат 10,6 трилиона долара пасивно инвестирани в американската икономика, включително „близо 3,6 трилиона отчетени от американски банки и брокери“. Освен това, проучване на центъра „Меркатус“ към университета „Джордж Мейсън“ от 2004 г. сочи, че един по-мек вариант на предложението ще изтласка 88 млрд. долара от финансовите институции, а сегашното предложение ще има още по-неблагоприятни последствия.”

Накрая Андрю Куинлан, президентът на Центъра за свобода и просперитет, отбеляза, че при първоначалното изслушване на предложението през 2001 и 2002 г., "100 процента от говорителите бяха против предложението за регламент" и допълни, че "текущото предложение получи 71 писма с коментар и само три от тях бяха в подкрепа на регламента."

Става и по-лошо. Предложеният регламент има и съпътстваща част с наименованието Закон за данъчното облагане на външни сметки (FATCA), който според Министерството на финансите   ще „задължава чуждестранните финансови институции да идентифицират американските държатели на сметки и да предоставят информацията (включително текущия баланс на сметките) директно на данъчната администрация“. 

„Тази разпоредба не е нищо друго освен проява на финансов империализъм от страна на американското правителство, което се опитва да преследва и регулира чужди институции, които спазват законите на собствените си държави и имат присъствие в САЩ. Няколко чуждестранни банки и финансови институции обявиха, че вече няма да приемат откриването на сметки от американски граждани и че ще преустановят инвестиционната си дейност в САЩ. Много американски граждани, които живеят в чужбина, включително американци от  дипломатическия и военния корпус, установяват, че вече не могат да откриват банкови сметки в страната, в която живеят, което води до огромни трудности в личен план.

Като се имат предвид огромните дефицити, които американското правителство допуска, сега чуждестранните инвестиции са по-необходими от когато и да е в историята на страната. Въпреки това Министерството на финансите и данъчната администрацията се възприели програма, която може да бъде окачествена единствено като национално икономическо самоубийство. Жалката защита на финансовото министерството от тези критики е твърдението, че загубите няма да бъдат толкова големи (за което няма как да има представа, след като никой не си е направил труда да изготви качествен и независим анализ за евентуалните ползи и разходи) и че министерството ще са увери, че събраната информация няма да попадне в ръцете на лоши правителства и други лоши хора. Очевидно никога не са чували за УикиЛийкс.

Има някои хора в данъчните служби и финансовото министерство на САЩ, които имат голяма сила и носят голяма отговорност, но не разполагат със знанията, опита, подготовката и мъдростта, необходими за позицията, която заемат. Мъдрите хора мислят за последиците и за  вторичните ефекти от действията си. В рамките на следващите няколко седмици ще разберем  дали хората от Министерството на финансите на Обама ще узурпират личните и икономическите свободи на американските граждани с цел повишаване на своята лична власт или благоразумно ще потулят тези предложени регламенти, както лошите идеи, които отдавна би трябвало да не съществуват.

 

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в понеделник, 23 май 2011 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Явор Алексиев – стажант в ИПИ.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Като и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.