Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Банката за развитие е поредният извънбюджетен фонд с проблематично управление и употреба

Автор: Петя Георгиева / 02.12.2022
Оцени тази статия:

През последните седмици в публичното пространство отново изплува поредният държавен гигант, разтресен от промени в ръководството и информация за проблемни операции – Българската банка за развитие (ББР). Смяната в управлението на банката преди няколко месеца от нейния принципал Министерството на иновациите и растежа, както и последното отстраняване на членове на надзорния съвет създават усещане за недоверие в дейността ѝ и разкриват желанието на нейния собственик за по-сериозен контрол върху дейността на банката, което е и негово право, всъщност, според разпоредбите на българското законодателство в лицето на закона за публичните предприятия. Кога, обаче, стремежът към по-добро управление преминава в желание за пълен контрол и овладяване на държавно предприятие с милиарди активи е въпрос, на който законът не дава пряк отговор.

ББР е акционерно дружество със 100% държавно участие. Тя е създадена през 1999 г. като „Насърчителна банка“, а през 2008 г. със закона за ББР е променено както името, така и обхватът на дейността на банката. На хартия ББР се занимава с подкрепа на малките и средни иновативни предприятия с експортен потенциал, като им осигурява по-лесен достъп до финансиране, което иначе не биха получили или биха получили при неизгодни за тях условия на пазара. За целта банката привлича ресурси от местни и чуждестранни източници, но не събира депозити от граждани и няма клонова мрежа. Това означава, че в дейността си ББР е изцяло зависима от  своя принципал, ако кредитирането „закъса“. Това я прави банка само на теория – на практика ББР е „извънбюджетна сметка“, която ще стане бюджетна[1] при първата възможност, при която маса съмнителни кредити не могат да бъдат изплатени.

Какво показват отчетите на банката? След няколко години на минимални печалби[2] в рамките на 20-тина милиона лева, през последните две години банката генерира загуби за между 155 и 230 млн. лв. годишно. Тези загуби са в резултат на начислени разходи за обезценки по кредитни експозиции и провизии по портфейлни гаранции, издадени от ББР към търговските банки[3]. Провизирането е необходимо в случай, че банката е наясно, че част от кредитите няма да могат да се обслужат, като то често е съпроводено с увеличаване на собствения капитал. Загуба в конкретна година не означава, че тогава е възникнал проблем с кредитите, а че тогава е открит, така че е много вероятно този проблем да е възникнал още с отпускането им. Вероятно подобен ще е резултатът и за 2022 година, ако съдим по изказванията на изпълнителния директор на банката.

 

Освен с кредитиране на фирми, ББР се занимава и с други начинания, каквито са програмата за енергийна ефективност на жилищни сгради (т.нар. програма за саниране), гаранционните програми за анти-ковид мерки през 2020 и 2021 г., както и стартиралата през тази година програма за практическо изкупуване на дълговете на болниците. Последното буди силно недоумение. Болниците също са дружества със 100% държавно участие. Тези, които имат големи по размер задължения, често са големи болници със значителна по обем дейност и затруднения с финансирането от дълго време. Източник на тяхното финансиране е основно НЗОК. Не е ясно как се очаква закъсали лечебни заведения, натрупали милиони дългове, да успеят да ги изплатят към ББР, ако не са успели да ги изплатят досега към касата? Крайният резултат от подобна инициатива на прехвърляне на дългове от един джоб в друг може да бъде само допълнително влошаване на резултатите и на банката и нужда от още публично финансиране за сметка на бюджета - продължителното трупане на загуби на банката за развитие ще означава директно бюджетно финансиране (чрез ново увеличение на капитала, субсидии или капиталови трансфери), а по отношение на  избирателно „рефинансираните“ предприятия - заобикаляне на изискванията за държавна помощ. А да се използва държавна банка за покриване на загуби на фирми, които иначе биха фалирали, поставя под въпрос смисъла на съществуването ѝ.

В заключение ще отбележим, че управлението на държавните и общинските предприятия се оказва трудна задача, независимо от промените в законодателството, които трябва да гарантират професионализъм и по-добро качество. Причините са различни - затруднения да се намерят подготвени хора, да се дефинират цели и да се следи за изпълнението им, интереси извън доброто управление на държавната собственост или липса на информация и регистри. В крайна сметка лошото управление на държавните фирми е вредно за всички, защото то е за сметка на общия кюп на държавния бюджет.

 


[1] Или поне има такъв риск според дефинициите на Евростат за обхвата на сектор „Държавно управление“.

[2] Банката е държавна и няма за цел максимизиране на печалбата.

[3] Тези гаранции за свързани с гаранционната програма за анти-ковид мерките.

 

***

Материалът е изготвен по проект на ИПИ "Общинските дружества в действие – инвентаризация, анализ и препоръки за по-добро управление" (№BG05SFOP001-2.025-0040), финансиран по Приоритетна ос № 2 „Ефективно и професионално управление в партньорство с гражданското общество и бизнеса“ по процедура BG05SFOP001-2.025 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор „Повишаване на гражданското участие в процесите на изпълнение и мониторинг на политики и законодателство“ на Оперативна програма „Добро управление”.