Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

БАН - 137 години стигат

Автор: Методи В. Методиев / 09.01.2007
Оцени тази статия:

Миналата седмица се навършиха 137 години от основаването на Българска академия на науките (БАН). По този повод кратко представяме нашата гледна точка.

Структурата на Българска академия на науките включва централна администрация и 86 научни института. Общата численост на персонала за 2006 г. е разчетена на 8 408 щатни бройки. Солидно подплатени от българския данъкоплатец учените в БАН усърдно работят и спазват предварително разписаната в устава й мисия: „да допринасят за развитието на световната наука в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции и интереси, и да съдейства за умножаването на духовните и материални ценности на нацията.”

Разликата в обема на отпуснатите субсидии от държавния бюджет между БАН и някои от държавните висши учебни заведения на територията на София (например: СУ, Технически университет, УАСГ, Медицински университет, УНСС), на които функциите са не по-малко обществено отговорни и важни, ни кара да ви предложим кратка съпоставка .

Цифрите говорят, че за 2006 г. са предвидени да се отпуснат субсидии на БАН в размер на 65 090,6 хил.лв. или това е 6.19% увеличение спрямо 2005 г . Общият „Средно претеглен брой учащи се „(в дадения пример с гореспоменатите висши учебни заведения) е в размер на 43 257 хил.лв., а общите отпуснати субсидии за тези учебни заведения са в размер на 85 583,9 хил.лв. 

Ако приемем, че една от фундаменталните отправни точки за развитието на т.н. икономика на знанието е финансовото обезпечение, то спокойно можем да твърдим, че спрямо съотношението на размера на средствата, които се раздават от министерството на образованието (в качеството му на първостепенен разпоредител с бюджетни средства) на БАН и висшите учебни заведения, то люлката на българската просвета и наука е БАН. Но дали това е така? Както разбрахме вече, измерени в чисто количествено изражение, научните работници са много, но дали в качествено изражение ситуацията е съизмерима?

Най-общо могат да се изведат два изключително важни проблемни области в работата на БАН:

1) БАН е непригодна за т.н. проектно финансиране - липса на организационна ефективност и подготовка за администриране на процедурите за кандидатстване и управление на проекти.

2) Изключително ниско ниво на публикуване на статии в т.н научни списания с влияние (impact factor). Този критерии се измерва чрез т.н. индексация и оценка на ефективността на публикациите– тя може да се дефинира, като произведение на броя на публикациите и броя на техните цитати. Тази система претърпя огромно развитие в последните години поради бурното навлизане в ежедневния живот на интернет и различните чисто технологични иновации. Такъв пример е Web of Science на ISI, с помощта на която само за няколко минути всеки човек може да разбере индекса на ефективност на публикации на даден учен. Това се явява и един от критериите за получаване на научна степен. Разглеждайки съществуващата ситуация в България, на базата на данни от Web of Science ясно се вижда, че голяма част от българските учени имат доста незадоволителен коефициент на цитиране – за много добра ефективност се смята коефициент в размер около и над 10. България се нарежда на 89-то място сред 150-те публикуващи страни (данни:1990-2005г.) със средно цитиране на 1 публикация – 4.0., а за БАН този показател е 4.4. Трагично е положението по отношение на нашите водещи учени – академици, професори, член-кореспонденти. Данните сочат, че някои от тях имат среден коефициент на цитиране на 1 публикация под 3, а някои пък нямат дори 5 публикации след 1990 г.

Насоки на бъдещи действия

1) Премахване на държавните субсидии за БАН. Средствата изразходвани за ежегодната издръжка на академията могат да бъдат инвестирани пак в сектора на образованието, но в начинания даващи по-голяма добавена стойност за българската икономика.

2) По този начин новосформираната организация ще участва на чисто пазарни принципи в конкуренцията за спечелването и успешното реализиране на програми и проекти, а от друга ще има възможност да кандидатства и за различни по вид и размер схеми на финансиране.

Тази промяна ще стимулира в по-голяма степен развитието на новаторството в научния процес, а от друга по естествен начин ще отсее „можещите” от „неможещите”,което по неминуем начин ще подобри, както ефективността, така и резултатите в работата на организацията.