Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Балканско Белене

Автор: Красен Станчев / 16.12.2006
Оцени тази статия:
Събитие

 

На среща в Охрид президентът на Република България предложил на държавните глави на Македония и Сърбия и Черна гора да се изгражда АЕЦ Белене със съвместни усилия. Въпросните глави отговорили, че ще проечат въпроса. Под заглавия от типа “Предлагаме обща АЕЦ”, българските вестници съобщават, че имало интерес и от други балкански страни, като Албания, Босна и Херцеговина и пр.

 

Коментар

  1. Употребата на първо лице множествено число е неуместна. Не защото държавният глава не може да има думата от името на България. А защото е пресилено да се смята, че има съгласие по повод строителството на “Белене”, че изискваните законови процедури за разрешаване на проекта са спазени и че изграждането е в интерес на мнозинството от гражданите на страна, а не предимно в интерес на предполагаемите компании, най-вероятно руски, които ще се заемат с проекта.

  2. Опитът за превръщането на “Белене” в международен проект има по-дълбок замисъл и разкрива (или по-скоро – потвърждава) известни несъвършенства на целия замисъл.

  3. Очевидно е, че става дума за опит за преодоляване на засега тиха съпротива от страна на Румъния и вероятно Гърция.

  4. Очевидно е също така, че държавният глава, превръщайки “Белене” в международен договор, се старае да отвори врата за: а) използване на международното право за заобикаляне на вътрешните законови изисквания за обосноваване на проекта; б) държавни гаранции и държавно финансиране от страна на българското правителство. Нито една от страните, за които може да става дума, няма средства за такъв проект.

  5. Очевидно е и това, че щом не може да има финансиране, може поне да има заявени намерения за изкупуване на електроенергия. Идеята е допълнително да се заплете обосноваването на смисъла на проекта, да има позоваване на преговори и неуточнени процедури, докато междувременно се тръби за фундаменталната “полезност” на “Белене” и се повтаря мита “енергийния тигър на Балканите” и “ядрената национална гордост”.

  6. Този ход няма да доведе частно финансиране на проекта. Но все пак показва, че с неговото търсене има непреодолими проблеми.

  7. Дори и случайно някоя страна да се върже на това хоро, тя лесно би могла да напусне играта, ако примерно се осигурят алтернативни доставки. Вероятно в крайна сметка ще стане дума да субсидиране на цена на електричеството за съседни страни. Ако, колкото и да е съмнителен този сценарий, съседните страни се заемат с анализ на “Белене”, може би те ще установят, че енергията от новата не би била толкова евтина и че България ще трябва да гарантира определени ниски цени.