Статии ISSN 1313 - 0544

Бюджетното наследство за новото правителство

Автор: Велико Димитров / 11.06.2009
Оцени тази статия:
 

Европейските избори приключиха, след няколко седмици са тези за национален парламент, след което съответно ще се сформира и ново правителство. Тъй като вакуум във властта на такова ниво рядко се случва (доскорошната политическа криза в Белгия все пак е такъв пример), следващото правителство, както и всяко преди него, ще трябва да поеме управлението на страната от мястото, където то е било прекратено. Или с други думи, важно е не само коя/кои партии биха успели да съставят правителство, но и какви условия то ще наследи и с какви основни проблеми ще трябва да се справя.

Дори за момент да оставим настрана неосъществените реформи в пенсионната система, здравеопазването и образованието, монопола и високите цени в енергийния сектор, селското стопанство (борба не за производителност и пазари, а за субсидии), съдебната система и спрените евросредства, то въпреки това има за какво да говорим.

От много години насам за пръв път изпълнението на държавния бюджет е под голям въпрос като ако това се случи, негативните последици ще са за цялото население - неизплащане на заплати в публичния сектор, на пенсии и сключени договори, по-нататъшно използване на средства от фискалния резерв, по-нисък кредитен рейтинг на страната и субектите в нея, съответно по-висока рискова премия за инвеститорите, вероятно по-високи данъци в бъдеще, ако спешно не се реформират разходите и т.н. надолу по спиралата.

Въпросът всъщност е какво е точното състояние на бюджета в момента, какво развитие трябва да се очаква и, разбира се, какво може да се направи за предотвратяване на описаните негативни ефекти.

Приходите по републиканския бюджет към края на април са 5.94 млрд. лв., или с над половин милиард по-малко в сравнение със същия период на миналата година (6.55 млрд. лв.). В процентно изражение изпълнението на приходната част на бюджета спрямо заложените параметри в Закона за държавния бюджет към момента е 28.4%, докато през миналата година този показател е бил 35.8%. Наистина в краткосрочен период приходната част на бюджета зависи в известна степен и от международните условия, които се влошават през последната година и половина, но това беше известно (или трябваше да бъде) и при откриването на бюджетната процедура за 2009 г., съответно е можело да бъде взето предвид. Въпреки това бюджетът беше съставен при 6% прогнозен растеж на БВП, още по-голям прираст на преките чуждестранни инвестиции и други нереално оптимистични предпоставки.

При запазване на тенденцията до момента към края на годината е много вероятно приходите по републиканския бюджет да се окажат с около или дори над 20% по-ниски от очакваните. Или с други думи, сегашното правителство вероятно няма да се справи с изпълнението на заложената приходна част за тази година, но това очевидно ще бъде отчетено като негатив на следващото управление.

По отношение на разходната част на републиканския бюджет нещата са малко по-различни. По последни данни към края на април направените разходи са 5.56 млрд. лв., или 27.1% от заложените в закона разходи за цялата година, като за същия период на миналата година изпълнението на разходната част е било 28%. Правилният въпрос в случая е защо, след като изпълнението по приходната част постъпателно намалява през предходните месеци до 7.4% като разлика в края на април, разходите остават на почти същото ниво като процент от заложените и, разбира се, номинално по-високи (с почти един милиард лева). Освен това фактът, че изпълнението на разходите към определен момент представлява някакъв процент за разлика от приходната част, тук това въобще не означава, че това изпълнение не може да се (свръх)ускори и да бъде отчетено повишение например през следващия месец. Или с други думи, въпреки че данните ясно показват тенденция на понижение на приходите,
планираните разходи не се съкращават повишават се номинално в сравнение с предходната година, а е възможно дори да се повишават за май и като процент от заложените за изпълнение разходи.

Икономически смисъл зад тези развития, разбира се, няма - рисковете и потенциалните негативни ефекти от влошаване на макроикономическата ситуация в страната далеч надхвърлят кратковременното и под условие стимулиране на активността в икономиката чрез ускорено държавно харчене (и то само ако приемем, че бюджетните средства са насочени към създаването на някакъв продукт, а както знаем например ние магистрали не строим).

Тъй като обикновено всяко нещо си има причина, интересно е да потърсим каква би могла да бъде тя в този случай. Общо взето, логичните обяснения тук могат да са само две: предвид относително стриктната фискална политика през първите три години на управление на настоящото правителство към средата на миналата година и особено в края й служителите и ръководителите в Министерството на финансите и Министерския съвет изведнъж губят представа за реалността или са заблудени от чуждестранни/национални експерти. Второто възможно логично обяснение е по-лошо или по-добро осъзнаване на свръхразходите и потенциалните негативни ефекти за икономиката, които обаче вероятно ще се понесат политически от следващото правителство. Ако втората е по-вярната хипотеза, то, изглежда, коалицията не се готви за втори управленски мандат.