Бюджетите на НОИ и НЗОК за 2003-та игнорираха съмненията на МВФ
Word Format
(Word Format)
На 11 декември (сряда) парламентарната комисия по бюджет и финанси прие на второ четене бюджетите на НОИ и на НЗОК за 2003 година.
В брой 100 вече коментирахме основните моменти в бюджета на НОИ (връзка) и затова сега няма да се спираме на тях отново. Между първо и второ четене на законопроекта народни представители от ОДС и БСП внесоха няколко предложения в стил „дайте да дадем“, които говорят сами за себе си и не се нуждаят от допълнителен коментар:
Народни представители от БСП предложиха да се увеличи с 40 млн. лева и без това силно надценената, както според нас, така и според МВФ, приходна част на бюджета (), а след това съответно да нарасне и разходната му част. От ОДС пък предложиха по-нисък минимален осигурителен праг за самоосигуряващите се и по-ниски вноски за фонд ПКБ, т.е. намаление на приходите с около 43-44 млн. лева (по данни на НОИ) и по-високи минимални плащания при безработица, т.е. увеличаване на разходите с около 11 млн. лева (пак по данни на НОИ). Или, с други думи, ОДС предложи увеличаване на и без това солидния дефицит на НОИ с около 54-55 млн. лева, а БСП – с около 40 млн. Управляващото мнозинство не прие предложенията на опозицията, на което тя отговори с гласуване „против“ проекта на вносителя.
Съмнението на МВФ, че е заложена прекалено оптимистична прогнозна събираемост на осигурителните вноски не беше взето предвид.
Държавният осигурителен институт продължава да полага огромни усилия да се задържи на повърхността, но фактът, че реалната събираемост на вноските продължава да намалява с всяка изминала година означава, че доверието в държавната пенсионна система вече е изчерпано. Тенденцията на нарастващ дефицит е видима и ясна. Както вече неведнъж сме казвали, колкото по-дълго се поддържа вегетирането на системата, толкова по-голям ще става разходът за реформирането й. Въпросът вече не е дали, а кога точно ще настъпи срив. Нито една от политическите сили не взима на сериозно тези предупреждения и явно тайно се надява да няма лошия късмет да е на власт, когато кризата настъпи.
Бюджетът на НЗОК за 2003 година претърпя положителни промени в разпределението на разходите в следствие на постъпилите предложения от депутати от здравната комисия в парламента. Увеличени бяха средствата за болнична помощ и намалени средствата за лекарства.
Според вносителите на промените това е единствения начин да се даде сигурен тласък на изоставащата, а според нас навлязла в задънена улица, здравна реформа. Ако, чрез Закона за бюджета, НЗОК не бъде принудена да разработи нови клинични пътеки за повече пари, тя никога няма да го направи по своя инициатива и ще продължава да се движи по линията на най-малкото съпротивление. Разходите за лекарства ще нарастват с всяка следваща година и много скоро НЗОК ще се превърне в една „голяма безплатна аптека“.
Коментар:
1/ Очевидно има смисъл в твърдението на вносителите от здравната комисия, че единствено нарастването на броя на клиничните пътеки и съответно заплащането за извършени дейности, а не за брой болни, ще придвижи здравната реформа поне с една стъпка в желаната посока (за подробности виж Оценка на ефективността на здравната реформа – тук ). Подобен подход ще създаде реална конкуренция между здравните заведения, което е предпоставка за подобряване на качеството на здравните услуги, които осигурените получават.
2/ Това, което прави впечатление и в двата закона за бюджет (на НОИ и на НЗОК) за 2003 година е това, че и в двата закона присъстват текстове , които имат за цел да защитят правото на извършване на бюджетните разходи дори и цитирам „в случай, че мерките на министър Шулева не дадат очаквания резултат“, т.е. ако не се достигне нивото на планираните приходи. Очевидно е, че не само МВФ, а също и вносителят на законопроектите – Министерски съвет – се съмнява, че предложените от министър Шулева мерки ще дадат мечтания от нейния екип резултат. Както вече казахме (с Ефекти от минималните прагове за осигуряване и с коментар върху социалните разходи в бюджета) според нас ефекта от тези мерки ще бъде по-скоро отрицателен, с което дефицитът на НОИ ще стане още по-голям, а излишъкът на НЗОК чувствително ще изтънее.
* За съжаление въпросните текстове не могат да бъдат точно цитирани, защото присъстващите на заседанието представители на пресата и независими наблюдатели не получиха копие от разглежданите предложения. Във връзка с това бихме направили следното предложение до председателя г-н Иван Искров – за да се осигури достъп до постъпилите между първо и второ четене предложения. Ако тези предложения бъдат качвани на страницата на парламента в Интернет, разходите ще са минимални.
