Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Бюджет 2006 – общ поглед

16.12.2006
Оцени тази статия:

Бюджетът е един най-важните и в същото време най-концентриран показатели за политиката на едно правителство. Той показва намеренията на правителството в областта на данъчното облагане, държавните разходи, публичния дълг. В същото време от бюджета можем да разберем и доколко се спазват принципите на откритост, прозрачност, отчетност и дали се извършва икономическа оценка на отделните програми и политики.

Положителни развития

Осигуровки . В бюджета за 2006 година се предвижда намаление на осигурителните вноски с 6 процентни пункта. По този начин осигурителното бреме върху брутните доходи на работещите ще спадне от малко над 42% до малко над 36%. Това намалява общото данъчно бреме върху труда и е стъпка в правилната посока, макар и малка стъпка.

Пенсионна реформа. През следващата година се предвижда да се спази изискването на закона и да се продължи с прехвърлянето на пенсионните осигуровки от първия към втория стълб. По този начин от 2006 година хората, родени след 1959 година ще внасят 4% в частен пенсионен фонд вместо досегашните 3%.

Намаление на бюрокрацията. Обещава се около 10% намаление на администрацията от април 2006 година. Поради различни усложнения реалната промяна е по-скоро 4-5% намаление, отколкото 10%. Все пак ако наистина се изпълни обещанието за намаление на персонала, това би било промяна на тренда към увеличение от последните години.

Данъци и приходи

Прогнозата на Института за пазарна икономика за преразпределението през 2005 година е 43.4% от БВП ( измерено през общите приходи в консолидирания бюджет ) . За 2006 година се предвижда намаление на осигуровките и ръст на необлагаемия минимум, но то се компенсира от увеличението на акцизите, увеличението на данъчните оценки на имотите и прогресивността на подоходния данък. Следователно нетният ефект върху приходите в бюджета ще е минимален.

Поради тази причина можем да очакваме през 2006 година приходите в бюджета да останат на същите нива – около и над 43% от БВП ( ако разбира се не се случат извънредни и неочаквани събития ) . С други думи, това означава, че общата данъчна тежест, изземването на доход от икономиката и гражданите, се запазва на високи нива. В сравнение с новите страни членки на ЕС и кандидатките за членство България остава с най-висока обща данъчна тежест .

Публични разходи

  • Общо разходи . Ръстът на държавните разходи през 2006 година спрямо програмата за предходната година е малко над 11%, което е най-големият ръст от много години насам. По този начин средствата, предоставени за разпореждане на бюрокрацията, нарастват с над 1.8 милиарда лева.

  • Бюрокрация. Въпреки обявените съкращения от 10% на персонала, разходите за заплати в консолидирания бюджет растат с 11%. Ръст от почти 300 милиона лева е повече, отколкото е реализирано за предходните две години взети заедно. Няма рационално обяснение защо е необходимо въобще да се увеличават разходите за заплати – нормалната логика е част от спестените средства от съкращаване на персонала да се насочат към увеличаване на заплатите на останалите.

Освен разходите за заплати, с огромни темпове растат и разходите за издръжка на държавните структури. Увеличението от над 500 милиона лева е почти девет пъти (!!) по-голямо от ръста на тези разходи за предходната година.

  • Субсидии. Никаква промяна няма по отношение на субсидиите за губещи предприятия и дейности. Вместо да се провеждат програми за оздравяване, преструктуриране и приватизация /на БДЖ например/, се запазва практиката на субсидиране от парите на данъкоплатците. Съответно, изкривяванията на икономическата среда в резултат от тези субсидии ще продължат, а данъкоплатците ще платят сметката два пъти.

  • Образование. Системата продължава да е отчайващо неефективна. Разходите се увеличават с огромни темпове без това по никакъв начин да е съпроводено с реформи и подобряване на резултатите. Не се предвижда и въвеждане на ваучерна система, децентрализация и автономност но училищата. Вероятно единственият начин да се принуди министерството на образованието да извърши реформи е да му се каже, че няма да получи нито лев повече бюджетно финансиране докато не реформира образованието.

  • Здравеопазване. И в тази сфера се запазва неефективността на разходване на средствата. Все повече средства се централизират в здравната каса. Не се мисли за допускане на конкурентни здравни каси, нито за промяна на стимулите в системата. Без конкуренция между частни здравни каси както и между частни болници е трудно да очакваме някакво подобрение в работата на системата, независимо от наливаните в нея огромни средства.

Като цяло не се забелязва извършване на реформи, които да увеличат икономическата ефективност на държавните разходи. В същото време за тях се отпускат отново огромни средства.

Бюджетен излишък

Според повечето икономисти, включително министъра на финансите, през 2006 година отново ще има преизпълнение на приходите и бюджетен излишък. Вероятно преизпълнението на приходите ще е над един милиард лева, като е възможно да достигне нива между 1.2 и 1.5 милиарда лева. Отново се пропуска възможността този излишък да се насочи към по-ниски данъци.

Прозрачност, отчетност и мотивираност

По-голямата част от бюджетните разходи на ниво под министър не са прозрачни, т.е. не е ясно за какво точно отиват. Оттам се появява и проблем с отчитане на ефективността им – когато не са поети ангажименти за резултати е трудно да се контролира доколко резултатите са постигнати. Във връзка с това идва и по-големият проблем – пълна липса на икономическа мотивираност на разходите за различни програми. Анализ разходи-ползи в бюджета въобще липсва. По тази причина възникват и проблеми с разпределението на средства – защото ако не се знае каква полза ще донесат 5 милиона лева допълнително финансиране за една или друга сфера, няма как да се реши къде точно да се насочат тези средства.

Общ ефект

Намалението на осигурителната тежест ще повлияе положително на икономиката. В същото време, липсата на промяна в общото данъчно бреме и отлагането на реформите в разходната сфера ще действат в обратна посока. Въпреки че разходите се планира да бъдат 40% от БВП, има вероятност те да са значително повече ако бюджетният излишък се похарчи. Това може да увеличи рисковете пред икономиката точно преди влизането в ЕС. Като цяло, бюджетът запазва статуквото в държавните финанси.

 


 

 


 


 

 

 

 

 

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).