Бюджет 2002 – по-малко индивидуална свобода, повече държава?

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

Проектозаконът за държавен бюджет и докладът на министъра към него са двата документа, в които правителството определя до голяма степен стопанската си политика. Както и предишното правителство, за което действителния план за управление беше тригодишното споразумение с МВФ, а не „Програма 2001“, така и сега бюджетът дава повече информация от правителствената програма. Бележките по-долу в никой случай не представляват анализ на бюджета, те са по-скоро опит за оценка на мястото на държавата в живота на гражданите догодина.

1/ Отношенията между държава и гражданство най-често се анализират от гледна точка на данъчното облагане, т.е. колко пари всеки от нас плаща на правителството. Данъчните приходи обаче са само средство, с което правителството изпълнява определени функции. Дейностите, които се финансират от данъкоплатците, показват най-добре къде се намесва държавата и на каква цена.

2/ При всичките предизборни и следизборни намерения, през 2002 г. държавата ще се меси повече в икономиката. Правителството ще взима повече от гражданството, т.е. ще намали защитата на частната собственост, и ще го преразпределя според политическо усмотрение. Нелихвените разходи в консолидирания бюджет нарастват с 12% спрямо 2001 г., като делът им в БВП нараства от 37.1 % до 38.1%. Разходите по обслужване на дълга са предопределени от минали събития, и не отразяват стопанските намерения на сегашното правителство.

3/ Всички разходи, които представляват пряко преразпределение на богатство, нарастват по-бързо от БВП.

4/ Общата сума на трансферите нараства с 53.8%. Данъкоплатците покриват все по-голяма част от разходите на осигурителните фондове. Пенсионното осигуряване създава дефицит от 516 млн. лв., въпреки осъществената т.нар. „реформа“, увеличаването на осигурителната основа заедно с увеличаването на минималната заплата и бързото нарастване на осигурителните плащания (по-бързо от всички данъчни приходи). Това показва несъстоятелност на модела (разходно-покривен, виж повече тук) и очевидно нежелание на правителството да го промени.

5/ Всъщност, перото „социално осигуряване, подпомагане и грижи“ представлява 14.3% от БВП; казано с други думи, 14.3% от създаваното богатство в страната се отнема от продуктивните граждани и се подарява на непродуктивните.

6/ Преките субсидии за предприятия ще нараснат с 13.5%. Този вид разходи са най-пряко изражение на преразпределението на доход от успешните към провалилите се предприемачи. Всичко това при декларирани намерения за отказ от държавна намеса и дерегулация на монополите, БДЖ ще получи 70 млн. лв., топлофикационните дружества – 37 млн., а фонд „Тютюн“ ще разполага с 65 млн. лв. За да е по-ясно, тези числа означават, че всеки гражданин на републиката ще отдели 9 лв. от годишния си доход, за да финансира евтини влакове, 4.60 лв., за да могат софиянци и жителите на няколко други големи градове да могат да ползват по-евтино парно, и 8 лв., за да може НДСВ да получи подкрепата на ДПС, т.е. производителите на тютюн.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.