Азбучни истини за критериите за функционираща пазарна икономика*
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
Как да четем каквото е написано?
Независимо от оценката на Брюксел, в българската стопанска политика и работата на институциите на пазара има неща, които трябва да са свършат. Всеки напредък в тази област е добър не защото е крачка напред при присъединяването към ЕС, а защото би увеличил свободата на избора и би умножил общите възможности за създаване на богатство.
Дори един бегъл преглед на критериите и оценките за това как функционира българската икономика, ще покаже че има съществени разминавания между положителните оценките за развитие на българската икономика, дадени от комисията на ЕС и въжделенията и реториката на българското гражданство, организациите на деловите среди, професионалните съюзи и политическите партии – ако приемем за чиста монета изказванията в пресата и средствата за масово осведомяване. От друга страна обаче, ще стане очевидно, че негативните оценки не предизвикват съществени действия от страна на българското правителство.Смятаме, че не е важно България да се сравнява с оценките, които комисията е дала на другите страни-кандидатки. Тези сравнения пораждат неминуемо горчивина от накърнено национално самочувствие и усещане за несправедливост. Сравнението обаче е изключително важно извън контекста на оценките, за да може да са вразумява както правенето на стопанска политика, така и натиска на гражданството и деловите среди върху правителството за създаване на по-добри условия за увеличаване на благосъстоянието.
Таблицата по-долу показва осемнайсетте критерия за функционираща пазарна икономика, използвани в публикувания тази седмица доклад, резюмира оценката и показва предполагаемата роля на тази оценка за определянето на това дали страната има или няма функционираща пазарна икономика.
| Показател | Оценка на ЕС | Предполагаемо значение [+,0,-] |
| А) Подкрепа за стопанските реформи и присъединяването към ЕС | Продължава | + |
| Б) Ръст на БВП през 2000г | Най-голямо нарастване от началото на реформите, до 5,8% | + |
| В) Безработица | Спада | + |
| Г) Потребителски цени и инфлация | Нараства съществено през 2000г. до 10,3% от 2,6% | + към 0 |
| Д) Привързаност към системата на Валутния съвет | Продължава | + |
| Е) Текуща сметка | През 2000г. дефицитът пада от 6% на 5%, въпреки неблагоприятните условия за търговия | + |
| Ж) Съчетание на политиките в областта на макроикономиката | Продължава да бъде подходящо | + |
| З) Освобождаване на цените | Продължава | + |
| И) Приватизация | Има напредък | + |
| Й) Държавни дялове в приватизирани предприятия | През 2000г. тези дялове се продават, но общият обем на държавните акции се запазва | + към 0 |
| К) Промени в правилата на приватизацията | Цели се прозрачност, но процедурите и предимствата създават пречки | 0 |
| Л) Следприватизационен контрол | Забавя преструктурирането | – |
| М) Навлизане в и излизане от пазара | Пазарът все още не работи по подходящ начин, макар положението да са подобрява | – към 0 |
| Н) Права на собственост | Засега неясни, спъват развитието на сделките със земя, жилища и на строителния пазар | – |
| О) Гарантиране на осъществяването на договорите | Остава трудно | – |
| П) Приватизация и преструктуриране на банките | Понататъшен напредък | + |
| Р) Финансово посредничество | Остава слабо и неефективно | – |
| С) Капиталови пазари | Подобрени, но неразвити | 0 |
Тълкуване на прочетеното
Според горните обозначения, предлагаме на читателите следния коментар.
А) Подкрепата за стопанските реформи е изразена на равнище общи декларации на политическите партии. Всъщност обаче, повечето от тези партии са леви в смисъл, че поддържат увеличаване на непазарната намеса в икономиката. МВФ (споразуменията, с който се посочват като успех) фактически се съгласява с такава обща насоченост на стопанската политика (виж например сравнението с Аржентина в този брой на ПСП). През 2002 г. номиналното нарастване на държавните разходи е около 11%. Ако изключим разходите по обслужването на дълга, държавните разходи се увеличават от 37.1% на 38.1% от БВП. Бизнесът изисква от държавата осигуряване на привилегии за онези, които вече са започнали работа в страната и защита от външна конкуренция. Няма нито една универсална бизнес асоциация, нито гилдия, нито дори клуб на деловите среди, които да не са поискали от правителството тъкмо такава политика.
Б) Зад цифрите на растежа за 2000г. стои нарастване на износа, на производствата в машиностроенето и предлагането на услуги. Тази тенденция се запазва и през 2001г., и това е знак за здравословно преструктуриране на икономиката потвърдена и от нарастване на дела на услугите в износа.
В) Европейската комисия не обръща внимание на обстоятелството, че през 2000 г., и особено през 2001г., има задържане на склеротичността на пазара на труда; разходите на работодателите по постоянни трудови договори се увеличават и вероятно ще продължат да се увеличават през 2002г. Това в крайна сметка ще задържа отварянето на нови работни места и увеличаването на производителността. Вероятно това ще бъде фактор и за задържане на на съществени части от сивата икономика, предизвикани от нерегистрирането на трудови отношения и доход в името на намаляването на общите тежести.
Г) Инфлацията практически няма значение. Доколкото се дължи на външни фактори – например поскъпването на долара – нетният ефект в крайна сметка е вероятно положителен. Относително високата инфлация през 2000г се дължи на задържането на контрола на цени през изминали периоди (ехото от тази политика ще се чувства и през 2001 г. и през 2002г.).
Д) Подкрепата за валутния съвет едва ли е дефакто толкова силна, колкото изглежда на пръв поглед и както се декларира. Изглеждат доста популярни политически решения, които изцяло противоречат на системата на Валутния съвет, но пресата публикува с удоволствие като един вид опозиция на системата. Онова, което има значение обаче, е фискалната политика.
Е) Споразумение с МВФ за 2002г. ще създаде приемственост. Проблем остава обаче е какво ще стане след 2002 г. Остойностяването на обещанията на министър-председателя от август т.г. би дало около 4,2% от БВП бюджетен дефицит. Програмата на правителството е неясна, няма срокове и описание на финансовите механизми; за сметка на това пък речникът, с който е написан, е от преди кризата на 1996-1997г. Фактически ако програмата се възприема сериозно, то и заплахата за стабилността на системата на валутен съвет след 2002 г. е също сериозна.
Ж) Търговският дефицит е израз на неуспяла конкурентност и според нас – на ефекта на обратната селекция, създаден от асиметричните споразумения с ЕС, които в средата на 90-те години се смятаха изгодни за България (защитаваха местни предприятия ).
З) Виж коментара „Д“
И) Фактически няма значителен прогрес в тази област: бройката на администрираните цени намалява, но тяхното относително тегло дефакто не се променя. Налице е страх от либерализация.
Й),К),Л) За всичко казано в тези сегменти на оценката ИПИ е предупреждавал многократно поне от средата на 90-те години насам. Фактически през 2001 г. и след това, икономическата структура на българското общество продължава да бъде неефективна, поради натиска на самото общество и различни групи от него да получават привилегия да сключват сделки с правителството, които ощетяват други части на обществото, и да получават права за контрол върху активи и ресурси при защита от външна конкуренция.
М) Един от критериите за подобряване на пазарната среда е увеличаването на броя на фирмите, които вероятно ще бъдат локомотива на икономиката, например регистрирани по ДДС, АД и други подобни. В България учредяване на АД е около сто пъти по-скъпо отколкото в Ирландия, а разходите на време за „опашки“, свързани с регистрацията, са около два и половина пъти повече, отколкото таксите за регистрация и разрешителни. За последните няколко години практически няма съществено увеличение на фирмите регистрирани по ДДС. На малките и средните предприятия се гледа като на пристанища за субсидии и преразпределение на външни помощи, като се забравя, че техният смисъл не е по-различен от този на големите компании – те трябва да растат и печелят. Основното в тази област е, че е възможно налагането на задължения с нормативни актове по-нисши от закон, и че законът определя що е търговец, но не и по какъв начин на държавата е позволено да се намесва в неговите дела.
Н),О) Най-краткото определение на пазарната икономика може да се даде именно чрез „гарантиране на частната собственост и свобода на договорите“. В България собствеността и договорите са защитени в конституционен смисъл, т.е., няма реален риск от конфискация от държавата. Но основната функция на правителството е поддържане на обща система за защита на имуществото на гражданството и гарантиране на изпълнението на договорите. Когато държавата не изпълнява тази функция, разходите се поемат от гражданството и това оскъпява размяната и инвестициите. Става въпрос за недобре работещи регистри на собственост, административни пречки пред използване на собствеността на имотите, например строежи, несигурност на нотариуси и съдилища и бавна процедура по събиране на вземанията от длъжниците.
П), Р) Банките са посредници между спестителите и инвеститорите. Решенията им определят до голяма степен пазарното поведение на предприемачите. Конкуренцията и частната собственост в банковия сектор създават условия да се насочват ресурсите към създаване на богатство. Тук напредъкът е значим; държавни са само Банка ДСК, Биохим и ЦКБ. Към края на 2000 г. в частни банки са 78% от депозитите.
С) Капиталовите пазари се разбират като място за пряка размяна между спестител и предприемач, където капиталът намира най-ефективна употреба при ограниченията на средата. Както предишното, така и сегашното правителство, се опитват да построят някакви институции на този пазар, вместо те да се развиват от отношенията между участниците. Това, както и проблемите по Н) и О), най-вероятно ще поддържат активността на пазара ниска (според разбиранията на Европейската комисия).
*Този текст ще бъде публикуван във в-к Демокрация на 21 ноември.
